Определение № 1234 от 21.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1234 гр. Благоевград, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Андроника Ризова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500831 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1896/16.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1684/2025 г. по описа на Апелативен съд- София, съдът е постановил в.ч.гр.д. № 12260/2018 г. по описа на СГС, образувано по частна жалба на М. Д. Д. против определение от 25.06.2013 г. по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС, да се разгледа от Окръжен съд- Благоевград.

Срещу определение № 1896/16.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1684/2025 г. по описа на Апелативен съд- София, е постъпила частна жалба от М.

Д.. С разпореждане от 23.07.2025 г. на САС е постановено, че определението е необжалваемо, поради което да се изпрати на ОС- Благоевград за прилагане по делото, предвид на което настоящият съдебен състав намира, че следва де се произнесе по въззивната частна жалба.

Производството по в.ч.гр.д. № 12260/2018 г. по описа на СГС е образувано по частна жалба на М. Д. против определение от 25.06.2013 г., постановено по гр.д.

№ 23818/2013 г. по описа на СРС, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса до размера на 240,00 лв.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че след като съдията по делото е приел, че жалбоподателят не разполага с доходи и е освободен от заплащане на дължимата държавна такса за разликата над 240 лв. до 5868 лв., е следвало да бъде освободен и от заплащане на определената държавна такса в размер на 240 лв.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение, с което жалбоподателят бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 240 лв.

По същество:

Производството по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС е образувано по искова молба, депозирана от М. Д. Д. срещу Й. Б. М., Й.Д. М. и Б.Г.М., с която са предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. С исковата молба е направено 1 искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото.

С разпореждане от 07.06.2013 г., постановено по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС, е указано на ищеца в едноседмичен срок да представи декларация във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. В указания срок ищецът е представил декларация по чл. 83, ал.

23 ГПК.

С определение от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса над размера от 240 лв. до пълния размер от 5868 лв., като е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 240 лв.

На 12.07.2013 г. от ищеца е депозирана молба, към която е приложен платежен документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 50,00 лв. и е направено искане за удължаване на срока за заплащане на остатъка от 190,00 лв. поради липса на доходи.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна, отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и поради това, явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие и е приложима само по отношение на физическите лица при наличието на визираните в т. 1 до т. 7 изисквания на чл. 83, ал. 2 ГПК. При анализ на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

Ищецът М. Д. Д. е декларирал под страх от наказателна отговорност следното: че е разведен; с добро здравословно състояние; притежава недвижимо имущество- един етаж груб строеж къща с двор от 892 кв.м. в с. Р., възбранена от НАП и ЧСИ с. Я.; не притежава МПС; не притежава никакъв влог; не получава доходи от заплата, наеми, рента и аренда на земеделски земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества; фирма като едноличен търговец без доходи и на загуба; източник на средства за издръжка- заеми и пари от роднини.

В т. 12 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. За да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко 2 здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие.

Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване (определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на второ т. о., определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на трето г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г.). Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя (определение № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г. о., определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото (определение № 859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 797 от 2012 г. на ВКС).

Правото на освобождаване от заплащане на държавни такси не е самоцелно, а следва да се уважава само тогава, когато интересите на правосъдието установяват, че се касае до настъпили изключително влошени, трайни и необратими обстоятелства, сред визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК, в противен случай би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.

В настоящия казус, предявените пред СРС искове са оценяеми и за тях се дължи държавна такса, определена в размер на 4 % от стойността на спорните суми, съобразно спорния интерес- арг. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът като съпостави размера на дължимата държавна такса, с материалното състояние на ищеца, описано по-горе, намира че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да осигури внасянето на дължимата държавна такса. Същевременно, настоящият съдебен състав взе предвид, че по делото от ищеца са представени доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса за разглеждане на предявените искове в размер на 50,00 лв., поради което ищецът следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса над размера от 50,00 лв. до 240,00 лв.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото над размера от 50,00 лв. до размера на 240,00 лв., в останалата обжалвана част, определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС, в частта, в която е отказано освобождаването на ищеца М. Д. Д.

3 от заплащане на държавна такса над размера от 50,00 лв. до размера на 240,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***“ бл. ** от заплащане на държавна такса в производството по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС над размера от 50,00 лв. до размера на 240,00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 23818/2013 г. по описа на СРС в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4