Решение № 19 от 05.02.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ихтиман, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20241840200629 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Г. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К. против Наказателно постановление № 24-1184-000157 от 18.09.2024 г., издадено от началник на РУ в ОДМВР, РУ - Костенец.

В жалбата се сочи, че оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.

В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като същият се представлява и от адвокат Й. З., който поддържа жалбата. Административнонаказващият орган не се явява и не изпраща представител в последното открито съдебно заседание. От Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпращат представител и не изразяват становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В наказателното постановление е отразено, че същото е връчено на 01.10.2024 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 14.10.2024 г., тоест в четиринадесетдневния срок, посочено в самото постановление.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията на съдебния състав за това са следните:

В наказателното постановление е посочено, че на 11.07.2024 г., в 05:05 часа в гр. К. Г.

В. С., като водач на лек автомобил БМВ 530 Д „отказва да бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ-ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARBA-0094 за наличие на алкохол в издишания въздух. ИЗДАДЕН ТАЛОН ЗА МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НОМЕР 0171182 , е извършил: ОТКАЗВА ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА УСТАНОВЯВ. УПОТР. НА АЛК. В КРЪВТА И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС. ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ. АНАЛИЗАТОР И ЗА

МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА

УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА АЛК.В КРЪВТА МУ., с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3 1 от ЗДвП“. Предвид това му е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като са му отнети и 15 контролни точки.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свидетелите Д. С. /полицейски служител/, А. М. /полицейски служител/ и М. Б. /позната на жалбоподателя/. Свидетелката С. описва начина, по който Г. С. е бил спрян за проверка и това, че е отказал да даде проба за алкохол и наркотици, както и че се е държал агресивно. Твърди, че актът е бил съставен в районното управление, но не си спомня дали го е подписало лицето, допълва, че всички документи му били връчени, но той ги е взел и смачкал. След това посочва „мисля, че се подписа на всички документи“.

Свидетелят М. също описва последователно как водачът е спрян за проверка и това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и за употреба на наркотици. След това свидетелят М. посочва „Г. отказа да подпише акта категорично, мисля, че отказа подписите, отказа и заповедта, не мога да кажа със сигурност, мисля, че акта не го подписа, отказа и изследвания да си направи ….“. От показанията на свидетелката Б. също става ясно, че полицейските служители са искали да извършат на Г. С. проверка за алкохол и наркотици, но той е отказал. Същата твърди, че полицаите са пристигнали при автомобила на жалбоподателя 2-3 минути след като той е спрял.

По делото са представени писмени доказателства и по-конкретно талон за изследване, в който е посочено, че Г. С. е отказал да му се извърши проба за употреба на алкохол, а така също и че му е определен срок от 45 мин. да посети ФСМП Костенец за даване на проба. По делото е постъпило писмо и от ЦСМП - София, в което е посочено, че по данни от ФСМП Костенец на 11.07.2024 г. няма регистрирано лице Г. В. С..

Изложеното по-горе действителна дава основание да се приеме, че лицето е отказало извършване на кръвна проба.

За да се приеме за окончателен подобен извод, обаче, е необходимо процедурата по издаване на акта за установяване на административно нарушение и процедурата по издавана на наказателното постановление да са спазени.

В текста на 43, ал. 1 от ЗАНН е посочено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Тези законови разпоредби предполагат, че нарушителят задължително следва да се е запознал с акта /или поне да му се предостави такава възможност/ и че същият е длъжен да го подпише, а ако откаже полагане на подпис – това обстоятелство трябва да се установи с поне един свидетел.

В настоящия случай по делото е представен акта за установяване на нарушение серия G A № 1153914 от 11.07.2024 г., като срещу „нарушител“ е положен подпис. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и изготвена съдебно-почеркова експертиза, заключението по което е съставено от вещото лице А. С. – специалист в Сектор „Експретно-криминалистичеса дейност“ при ГД „Национална полиция. В експертизата е 2 отразено, че подписът срещу „нарушител“ в АУАН от 11.07.2024 г. не е положен от лицето Г.

В. С.. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и сочи, че сравнителният материал, който е ползвал, е от подпис от лицето, положен в личната карта, тъй като вещото лице е служител на МВР и има достъп до АИС БДС, а така също е ползвал за образец и договора, сключен между адвоката и жалбоподателя и материал на образци от подписа, които експертът е снел и е приложил към експертизата. Експертът заявява в съдебно заседание, че подписът в АУАН е направен с бавен темп и с лоша координация и допълва, че може да предполага, че някой е видял какъв е подписът и се е опитал да направи нещо подобно. В експертизата подробна са анализирани подписите, като са посочени и различията между изследвания подпис и сравнителния материал.

Посоченото от вещото лице в заключението установява, че действително Г. В. С. не е подписал акта за установяване на административно нарушение. В същото време, както бе посочено и по-горе, полицейските служители, разпитани като свидетели, не заявяват с категоричност, че жалбоподателят е подписал предоставените му документи, като свидетелката С. първо казва, че не си спомня дали е подписал акта, а след това заявява „мисля, че се подписа на всички документи“, а свидетелят М. заявява „Г. отказа да подпише акта категорично, мисля, че отказа подписите, отказа и заповедта, не мога да кажа със сигурност, мисля, че акта не го подписа, отказа и изследвания да си направи ….“. С оглед на свидетелските показания и най-вече на приетото експертно заключение, съдът приема, че действително жалбоподателят не е подписал акта за установяване на нарушение. В същото време в акта не е отразено свидетел да е удостоверил обстоятелството, че нарушителят е отказал да се подпише. Всичко това дава основа да се постави под съмнение и обстоятелството, че жалбоподателят се е запознал с изготвения акт Изложеното по-горе налага извод, че оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата по редовно връчване /предявяване/ на акта за установяване на нарушението.

При този изход на делото жалбоподателят принципно има право на сторените от него съдебни разноски, но случая не се установява да е отправена претенция за присъждането на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-1184-000157 от 18.09.2024 г., издадено от началник на РУ в ОДМВР, РУ – Костенец.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3