Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1667 от 15.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 559/2023
Вид
Определение № 1667
Подписан
15.06.2023
Състав
Василка Илиева, Борис Илиев, Ерик Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1667 гр. София, 15.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев Частно касационно гражданско дело № 20238003100559 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 471 от 19.12.2022 г. по гр.д.№ 356/ 2022 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 188 от 09.11.2022 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на Г. В. Д. допълнително 540 лв разноски по делото, а за разликата до 665 лв искането е отхвърлено.

Жалбоподателят поддържа, че искането по чл.248 ГПК било неоснователно изцяло, защото решението по съществото на спора съдържало произнасяне в частта за разноските и не били налице условията за допълването му по реда на чл.250 ГПК. Страната нямала право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не била представила списък по чл.80 ГПК. Затова счита обжалваното определение за неправилно и моли да бъде отменено.

Ответната по частната жалба страна Г. Д. я оспорва като поддържа, че е доказал извършването на разходите за производството, присъдени му в обжалваното определение.

Пропускът на съда да възложи тези разноски в тежест на ответната страна следвало да бъде отстранен именно по реда на чл.248 или чл.250 ГПК.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна.

Основното производство е образувано по искова молба на Т. Г. Б. /починала в хода на производството, заместена от правоприемника си Г. Д./ срещу ПРБ, предявен е осъдителен иск за сумата 670 000 лв.

Първоинстанционният съд отхвърлил иска изцяло. Ищецът обжалвал първоинстанционното решение, по тази жалба въззивният съд постановил решение, с което частично отменил обжалвания акт и уважил иска до размер 15 000 лв. С решението ПРБ била осъдена да заплати на Г. В. Д. 547,39 лв разноски по делото. С молба от 23.11.2022 г. ищецът поискал от съда да допълни решението си в частта за разноските, като в молбата описал тези разноски. Преди подаването й списък за разноските по делото не е представян. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд уважил молбата частично, като изменил /а не допълнил/ решението в частта за разноските.

1

Така постановеният акт е недопустим. Правилно въззивният съд е квалифицирал искането като такова за изменение на решението му в частта за разноските - чл.248 ГПК, а не като такова за допълване по чл.250 ГПК. Когато се касае за произнасяне по разноските, както изменението на решението, така и допълването му се извършват по реда на чл.248 ГПК, не по този на чл.250 ГПК. Разликата между изменение и допълване на решението в частта за разноските е изяснена в Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, т.8 и 9. Разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски и възможността това да бъде сторено не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК. При втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В този случай липсата на списък по чл.80 ГПК води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

В случая въззивният съд, вместо да констатира липсата на представен от ищеца до устните състезания списък по чл.80 ГПК, се е произнесъл по съществото на искането, при липса на предпоставка за надлежното му упражняване, поради което постановеният от него акт е недопустим. Същият следва да се обезсили, а искането за изменение на решението в частта за разноските да се остави без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение на Пловдивски апелативен съд № 471 от 19.12.2022 г. по гр.д.№ 356/ 2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г. В. Д. за изменение на решение на Пловдивски апелативен съд № 188 от 09.11.2022 г. по гр.д.№ 356/ 2022 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:

1.

2.

2

3