Определение № 171 от 22.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. София, 20.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600186 по описа за 2023 година Производството в САС е образувано въз основа на жалба от адв. С. А., действаща като защитник на осъдения И. Х. против постановление от 23.01.2023г. на Окръжна прокуратура - София, с което е оставено без разглеждане искането за връщането на мобилен телефон, иззет и приобщен като веществено доказателство по наказателно производство, приключило по реда на чл.381 и сл. от НПК, със споразумение, одобрено по НОХД № 706/2022г. на Окръжен съд - София.

Жалбата е адресирана до компетентния първоинстанционен съд - Софийски окръжен съд и е насочена срещу акт на прокурор, който подлежи на съдебен контрол точно пред Софийски окръжен съд. Независимо от липсата на каквото и да е съмнение във волята на иницииращата производството страна и в уредената в закона подсъдност, решаващият състав на компетентния съд, с ръкописно разпореждане от 16.02.2023г. е изпратил делото на САС. В настоящата хипотеза няма каквито и да е основания, които да създават правораздавателна власт за Софийския апелативен съд относно спорния предмет. Всъщност, последният не е правилността на атакуваното постановление, а съдбата на едно конкретно веществено доказателство – моб. телефон. Объркването на сезиращия защитник произтича от неправилния отказ на Соф. окръжен съд да се произнесе по този въпрос. Наказателното производство по делото е финализирано със споразумение, одобрено от 1

Софийския окръжен съд. Споразумението, скрепено със съдебна санкция, има значение на влязла в сила присъда, съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 от НПК.

Именно процесуалната стойност на споразумението, обуславя задължението на съда, одобрил споразумението, да се произнесе и относно веществените доказателства. Това той може да стори по два начина - чрез предлагане на промени в споразумението по чл. 382, ал. 5 от НПК и попълване на съдържането му с въпроса за веществените доказателства /който е и един от задължителните пунктове по чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК/ или по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4 от НПК. Разпоредбата на чл. 383, ал. 2 – 4 от НПК не създава ограничава в коментирания аспект, както неправилно е прието в предходно разпореждане на СОС, защото тя не регламентира процедирането с веществените доказателства, които не подлежат на отнемане по чл. 53 от НК.

Ако тяхната съдба не е уредена с писменото съгласие между страните, съобразно чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК и съдът е пропуснал да извърши контрол за наличието на обсъждания реквизит на споразумението, както е в конкретния казус, остава единствено пътя на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Компетентен да използва проц. инструмент на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е първоинстанционният съд постановил присъдата, респ. съдът, одобрил споразумението. Прокурорът е лишен от правомощието да разреши съдбата на веществени доказателства по приключили наказателни производства, каквото е настоящото. Това е правомощие от изключителна компетентност на съда и той е длъжен да го упражни дори и да не е сезиран с нарочно искане от легитимирано лице.

По изложените съображения, делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - София за произнасяне относно търсеното веществено доказателство – мобилен телефон.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД № 186/2023г. на САС.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - София за разрешаване съдбата на иззетия и приобщен като веществено доказателство - моб. телефон.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3