Определение № 1015 от 02.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Плевен, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500460 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл. 274 вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

С определение № 95 от 12.03.24 г по гр. дело № 320/23 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение молбата на ответника *** ЕАД за изменение на решението по делото в частта за разноските като неоснователна.

Частна жалба срещу определението на РС – Плевен е постъпила от *** ЕАД . В нея се възразява, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като още в отговора на исковата молба ответникът е поискал в негова тежест да не се възлагат разноски с оглед признаването на иска и факта, че не е станал причина за завеждане на делото. В жалбата се твърди, че към момента на придобиването на процесните имоти от *** ЕАД не е имало никакви вписвания, които да сочат наличието на съдебни производства и спорове по отношение на собствеността. Възразява се, че ответникът не е бил уведомен за постановеното съдебно решение по гр. дело № 359/22 г на РС - Никопол, което е послужило за основание за уважаване на предявения иск по чл. 108, тъй като *** ЕАД не е бил страна по това дело.

Последният е признал иска и не следва да му се възлагат разноски.

Липсва подадено възражение от другата страна.

Като съобрази доводите на страните и законовите разпоредби, 1

Плевенски окръжен съд намира следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

В определението си РС – Никопол е приел, че молбата за изненение на решението в частта за разноските е неоснователна.

Според РС – Никопол ищецът е претендирал разноски в размер на общо 1 530лв., за заплатено адвокатско възнаграждение и д.т., които съдът е присъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се заплатят от ответника в полза на ищеца.

Спорът между страните, според РС, се концентрира върху дължимостта на разноските, които принципно, предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която разпоредба се позовава ответната страна, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Признание на иска в отговора е направено, като спорният въпрос се свежда до наличието на втората предпоставка - дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. Според РС за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Ето защо, според РС, дължимостта на разноските при предявен иск по чл.108 ЗС, не може да бъде поставена в зависимост от това дали ответникът е узнал преди завеждане на делото, че предхождащите договора за покупка на процесните имоти от ответника, разпоредителни сделки, са били обявени за нищожни, доколкото в същото решение, няма задължение ответникът, който безспорно владее имотите, да предаде владението на същите на ищеца. Според РС ответникът не е длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, поради което е и станал повод за завежда не иска.

Определението е законосъобразно и правилно .

РС е изложил мотиви за изводите си, които се споделят в по – голямата си част от въззивния съд и не следва да се преповтарят. Ответникът е бил във владение на имота, който е предмет на предявения иск по чл. 108 от 2

ЗС. Безспорно е, че ответникът не е бил страна по гр. дело № 359/22 г на РС - Никопол и действието на решението не се простира върху него. Не може да се диктува на ищеца по какъв начин ще защитава правата си, а ответникът безспорно е бил във владение на процесния имот.

Следва да се потвърди атакуваното определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 12.03.24 г по гр. дело № 320/23 г на

Районен съд – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в седмичен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3