Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4812 от 12.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62021/2024
Вид
Решение № 4812
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4812 гр. С., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. Ц. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110162021 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК *********, против Б. Л. А., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/ с аб. № 86442. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 466, 83 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., сумата от 286,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. – 21.03.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 23,66 лв.главница за периода от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г. и 6,31 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. 21.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 21 488/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобразно установеното, че длъжникът не живее на регистрираните в ГРАО адреси. Видно от приложената справка длъжникът няма работодател или осигурител, и е дал указания на заявителя, да предяви иск относно вземането предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „*********“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45 - дневен срок след 1 отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с което дружество 3 за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Б. Л. А., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата в размер на сумата от 1 466, 83 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., сумата от 286,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. – 21.03.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 23,66 лв.- главница за периода от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г. и 6,31 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. - 21.03.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2024 г. по ч.гр.д. № 21 488/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за неоснователни и недоказани.

Прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди още, че не е налице точно и правилно отчитане от страна ищеца на реално потребеното количество топлинна енергия по отделните показатели. Оспорва представените индивидуални и общи извлечения от сметки за използвана ТЕ като неправилно и неточно изчислени с твърденията, че същите представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателите им факти и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите документи, съдържали невярна информация относно отчетените стойности на топлинна енергия за процесните периоди. Сочи, че в имота на ответника в рамките на целия процесен период по делото, не са представени доказателства от дружеството за дялово разпределение /фирма/, да са извършвани проверки и отчитане показанията на топломерите от служителите на дялово разпределителното дружество следователно не може да се определи действително потребената топлинна енергия на отделните показатели. Счита, че е налице неизпълнение на задълженията от разпределителното дружество /фирма/. Дружеството не е изпълнило основното си задължение и незаконосъобразно е завишило изчисляваните суми за топлинна енергия и обременило ответника принудително в големи задължения. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените 2 хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Съгласно параграф 1, точка 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на 3 облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото е представен протокол от Общото събрание на етажните собственици в жилищната сграда от 18.06.2002 г., находяща се в /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/ (л. 27-28) за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуална сметки, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.