Решение № 242 от 28.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20232100102097 по описа за 2023 година По делото е предявен иск от П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 5, ет. 1, ап. 1, адвокат Димитър Стоянов срещу М. Ю. С., гражданин на ***, роден на **********г. в Р., с международен паспорт *** №***, издаден на ***., имащ статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ ***, с регистриран административен адрес в страната: ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. Македония № 6, ет. 4, ап. 17, адвокат Венцислав Димитров.

Ищецът твърди, че страните по делото се познават от около десет години, като ищецът е извършвал за ответника услуги, включително намиране на безлихвен заем от трето лице. С оглед тези отношения и предвид на коректността на ответника при връщането на заема на това трето лице, ищецът твърди, че през 2021г. страните са постигнали устна договорка за предоставяне от ищеца на ответника на безлихвен заем в размер на 100 000 евро, който да бъде върнат от ответника до края на 2021г. С оглед така постигнатата договорка ищецът твърди, че е превел по банкова сметка на ответника следните суми на обща 1 стойност от 97 984,13 евро, а именно:

-на 26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро

-на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро

Ищецът твърди, че до падежа на задължението, който е на 31.12.2021г. ответникът не му е върнал заемната сума, с оглед на което се иска осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от 97 984,13 евро, представляваща невърната сума по договор за заем и сумата от 42 655,97 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2022г.-22.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В условията на евентуалност, при неуважаване на заявената претенция за връщане на сумата по заемното правоотношение, сумата се претендира на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно като сума получена при изначална липса на основание.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

О тветникът твърди различна фактическа обстановка на отношенията между страните. Оспорва се твърдението за сключен между страните договор за заем за сумата от 100 000 евро. Ответникът не оспорва факта на получаване по неговата банкова сметка на посочените от ищеца в исковата молба суми на посочените дати, но твърди, че са получени на друго основание. Твърди се, че ищецът е специалист е областта на ядрената енергетика и сумите са получени по силата на сключен между ответника и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ.

2

ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, с ЕИК 206148926, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска № 15, офис 8 договор, като ищецът П. А. Р., ЕГН ********** е управител и едноличен собственик на капитала на това дружество. Твърди се, че уговорката между страните е била, възнаграждението на ответника да се заплаща от дивидентите, които ищецът получава от дейността на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ

ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният по делото главен иск е с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 97 984,13 лева, представляваща дадена в заем сума, съгласно сключен между страните устен договор за заем в началото на 2021г. Акцесорният към него иск е с правно основание основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 42 655,97 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2022г.-22.12.2023г. върху невърната заема сума.

За да е основателна претенцията за връщане на платена сума на посоченото от ищеца основание-договор за заем, негова е доказателствената тежест да установи, че такъв договор е сключен.

Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен при постигане между страните на съгласие за предаване на заемната сума, поемане на задължението за нейното връщане и самото предаване на сумата. При установеност на тези обстоятелства е налице сключен договор за заем. Няма законово изискване за форма за действителност за сключването на договор за заем, но при липса на писмен договор, сключването му следва да се докаже с всички 3 допустими доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е допустимо установяването на договори на стойност над 5 000 лева, освен ако са сключени между съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен. Допустими са свидетелски за установяване на такива договори и при изрично съгласие на страните за това.

По настоящото дело е безспорно, че между страните не е сключван писмен договор за заем. Страните не спорят, че ответникът е получил от ищеца по банков път суми на обща стойност от 97 984,13 евро, а именно:

-на 26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро

-на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро,

За така получените от ответника суми са представени писмени доказателства-четири броя преводни нареждания с посочените дати и посочените суми, с посочено основание за плащането-личен трансфер. По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че са осъществени въпросните четири превода от лична сметка на ищеца по лична на ответника, като ищецът е декларирал по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, че произходът на средствата, които превежда, са от разпределен дивидент от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД.

Въпреки доказаността на така извършените банкови преводи от ищеца на ответника, съдът намира, че ищецът не установи по делото валидно сключен между него договор за заем.

На първо място, по твърдение в исковата молба, договорът за заем е един, сключен в началото на 2021г. и е размер на 100 000 евро.

4

Предвид на вече споменатия реален характер на договора за заем и установеността на четири направени плащания от ищеца на ответника, няма как да се касае за един договор за заем, защото за сключени договори за заем, може да се приемат датите и стойността на всеки от четирите превода, направени от ищеца. Видно е, че ищецът няма твърдения за сключени четири договора за заем, а за един такъв. При непредаване на сумата от 1000 000 евро в началото на 2021г., между страните, няма как да има сключен договор за заем, а се касае за обещание от страна на ищеца да даде сумата на ответника.

На второ място съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват заемни правоотношения между страните, като извършените плащания от страна на ищеца установява само факта на получаване на сумите от ответника, но не и основанието за това. Съдът е приел за недопустими исканите от ищеца свидетелски показания за установяване на заемното правоотношение между страните и в тази връзка, разпита на св. Д.Ш. по отношение на факта на сключване на процесния договор не следва да се вземат предвид като годно доказателство на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, при наличие на изрично противопоставяне на ответника за събирането им. Още при насрочване на делото, съдът се е мотивирал, че събирането на гласни доказателства за установяване на договора за заем, който е над 5 000 лева, е недопустимо, предвид и несъгласието на ответника. Съдът е запознат с цитираната от ищеца съдебна практика, обективирана в решения на ВКС по гр. дело № 167/2011г. на четвърто гражданско отделение и гр. дело № 2117/2016г. на четвърто гражданско отделение. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Налице е и 5 съдебна практика, като например решения на ВКС по гр. дело № 922/2016г. на четвърто гражданско отделение; гр. дело № 6182/2015г. на четвърто гражданско отделение; гр. дело № 873/2022г. на четвърто гражданско отделение, в които е прието, че основанието за даване на паричната сума не следва да се презумира, а при оспорване на сключен договор за заем, ищецът следва да докаже както че е предал сумата, така и задължението, което е поето от другата страна за нейното връщане. Съгласно цитираната практика, ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Свидетелските показания са недопустими обаче за доказване на извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5 000 лева, освен ако ответникът е дал изрично съгласие за това. В тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема /или съществуването на старо задължение при новация/, но също и постигнатото съгласие за връщането й, което не може да стане със свидетелски показания.

Съдът намира, че въпреки наличието на противоречива съдебна практика, разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е напълно ясна, че свидетелските показания не са допустими за установяване на твърдяния от ищеца договор за заем, който безспорно е над 5 000 лева, 6 защото елемент от фактическия състав за сключването на договора е не само плащане на твърдяната сума, а и доказаност на волята на получилия сумата, че я получава като заем и се задължава да я върне.

По настоящото дело, посредством писмените доказателства се установи само плащане от страна на ищеца на ответника на сумите по четирите банкови превода, но не и волята на ответника, че ги приел със задължението да ги върне. С оглед на което ищецът не доказа твърдението си за сключен договор за заем и претенцията му за връщане от страна на ответника на сумата в размер на 97 984,13 евро на посоченото основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото е предявен акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва по отношение на главницата по твърдяния договор за заем.

Ищецът търси от ответника сумата от 42 655,97 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.01.2022г.-22.12.2023г. върху търсената главница по заемното правоотношение. Предявеният иск е с правно основание основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед становището на съда за неоснователност на главния иск за търсене на процесната сума на основание сключен между страните договор за заем, неоснователна е и предявената претенция за мораторна лихва и искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед на становището на съда за неоснователност на предявения иск за връщане на сумата на заявеното договорно основание, следва да бъде разгледана по същество предявената евентуална претенция, за връщане на сумата на плоскостта на неоснователното обогатяване.