Решение № 38 от 22.06.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Момчилград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20225150200054 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН, и е образувано по жалба на Т. Ф.

ЮС. с ЕГН- **********, от гр.Кърджали, против Наказателно постановление № 21- 0318- 000 466 от 16.02.2022г. на Началника на РУ- К.о при ОДМВРКърджали, с което на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за допуснато нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП.

В своята жалба, жалбодателя развива съображения, че не е съгласен със постановлението, т.к. не бил допуснал описаното нарушение, същото било незаконосъобразно и необосновано. При съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правещи незаконосъобразно нак.постановление. Предвид на това иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, и претендира разноски.

В съдебно заседание /в първото/ жалбоподателят се явява лично, и се представлява от адв.Д.Ш. от АК- Кърджали, който поддържа подадената жалба по изтъкнатите съображения, и иска отменяването на наказателното постановление.

Административно- наказващият орган, редовно призован, не се явява и 1 не се представлява в съдебно заседание, и като гл.юр.М.ПЕТРОВА от ОДМВР- Кърджали е постъпила писмена молба- становище по жалбата, в което се развиват съображения за законосъобразност на атакуваното нак.постановление, респ. да неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаването на обжалваният акт, и се претендира ю.к. възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, и съответно се иска намаляване на този размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 05.11.2021г. в 13,10 часа, на територията на Община К.о, на 3-то класен път-592, км 21+ 350 м., в посока на движение от с.Подкова към с.Чорбаджийско, е управлявал товарен автомобил „РЕНО КАНГО“ с рег. № ******, собственост на "******" ЕООДКърджали, като се движел по дясната пътна лента, е извършил маневра наляво, навлязъл частично в съседната пътна лента, не е пропуснал и е бил блъснат в задната част на МПС от правилно изпреварващият го лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 220“ с рег. № ****** с водач В.С.У. с ЕГН**********, вследствие на което автомобила се преобърнал в крайпътна ливада и е настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът Т.Ю. /жалбоподателят/ е бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества с технически средства, които отчели отрицателен резултат. В нак.постановление е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП.

За така констатираното нарушение св.А.К., мл. автоконтрольор в РуК.о при ОД на МВР- Кърджали, съставил против жалбоподателя АУАН с е р и я G A № 522007/ 05.11.2021 г., който му бил предявен, като жалбоподателя е отказал да получи екземпляр от същият, и това е установено с подписа на свидетеля С.М. /пол.служител в РУ- К.о/. Срещу акта е било депозирано възражение, в което жалбоподателят вписал обяснения, че не е съгласен с констатираното, като ситуацията е била, такава, каквото той подробно е описана от него в възражението. По това възражение е изготвена 2 подробна докладна записка от пол.служител Каменов, с което се счита, че възражението е неоснователно, и към същата са приложени и съответни писмени доказателства, описани подробно и приети като доказателства и по настоящото производство- описани в съдебният протокол.

Въз основа на този АУАН на 16.02.2022г. е било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2022г., а жалбата против същото била подадена до съда чрез АНО, 24.03.2022 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентният съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, веществени доказателствени средства- план-схена на ПТП; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; снимки на настъпилото ПТП, изготвени от контролните органи; саморъчно написани обяснения на посочените в тях лица; докладна записка на пол.служител, и от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП предвижда две хипотези на извършване на нарушение. Първата е разписана в чл.25 ал.2 изр.1 от ЗДвП, която разпоредба разписва, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Във 2-то изречение на чл.25 ал.2 от ЗДвП се посочва, че когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Следва да се каже, че в АУАН и в НП не е посочено от актосъставителя и наказващия орган, коя от двете разпоредби се вменява, че е била нарушена от жалбоподателя, тъй като и в двата акта е посочена правната квалификация на нарушението по чл.25 ал.2 от ЗДвП , без да се посочи кое от изреченията на тази разпоредба, а от там да се определи и коя от хипотезите на нарушение се вменява.

В описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП, а и на 3 предхождащия го АУАН, е посочено, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е навлязъл частично в съседната лява пътна лента, като не пропуснал правилно изпреварващият го лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 220 ".

При това положение става ясно, че АНО е възприел /както и актосъставителят/, че л. а. „МЕРЦЕДЕС Е 220 " е имал посока на движение в лявата пътна лента на посоченият път, т. е. че същият е предприел извършването на посочената маневра.

От писмените обяснения на жалбоподателя /а и възражението против АУАН/, депозирани от него при извършената проверка от контролния орган, и писмените обяснения на останалите лица / в т.ч. и тези на лицето, което е управлявало лекият автомобил и возещите се в него/ се установява, че л. а.

"МЕРЦЕДЕС Е 220" е предприел маневра, а именно също навлизане в съседната /лява/ пътна лента, по която е навлязъл товарният автомобил, управляван от жалбоподателя. Това обстоятелство се установява и от останалите доказателства по делото- план-схена на ПТП; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; снимки на настъпилото ПТП, изготвени от контролните органи; саморъчно написани обяснения на посочените в тях лица; докладна записка на пол.служител, и от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта, в т.ч. и възражението на жалбоподателя относно съставения му АУАН, както и от отразените настъпили материални щети по двете МПС в протокола за ПТП и изготвените снимки. От цитираните писмени доказателства е видно, че актосъставителят е възприел, че ПТП между двата автомобила е настъпило след като те са се движили в една и съща пътна лента / тази по посока на движението/, и след като и двата автомобила са предприели маневра навлизане в съседната лява пътна лента.

Тоест категорично е прието от АНО, че водачите и двата автомобила, в т.ч. и на лекият автомобил, са предприели маневра навлизане в съседната лява пътна лента, където се е придвижил и автомобилът на жалбоподателячастично е навлязъл в съседната лява лента.

Съдът приема, че по делото не се установи по безспорен начин, че ПТП се е реализирано в лявата лента за да се приеме, че жалбоподателят, като водач на МПС е допуснал нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП /която и да е от двете хипотези/, т.к. в АУАН и в обжалваното НП липса посочване на място на настъпването на ПТП- в която пътна лента е бил сблъсъкът на двата автомобила, като такова описание липсва и в останалите писмени 4 доказателства- като план-схена на ПТП; констативен протокол за ПТП с пострадали лица; снимки на настъпилото ПТП, и др.

Ето и защо съдът не приема, че е налице допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата на ЗДвП- чл.25 ал.2 от ЗДвП, и това е така липса описание на всички елементи на самото ПТП, а именно в коя пътна лента е настъпило ПТП, с участието на двата автомобила, още повече, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил ударен в задната част от лекия автомобил. Предвид изложеното съдът намира, че при установената фактическа обстановка, не може да се търси административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по настоящото производство, тъй като и двете МПС /товарният автомобил и лекия автомобил/ са предприели маневрата едновременно- навлизане в съседна пътна лента и съгласно разпоредбата на чл.25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП в тази хипотеза с предимство е автомобилът, който се движи по нея.

При това положение в случая би могло да се говори за извършено нарушение от водача на другия автомобил, който е следвало да изчака да бъде довършена маневрата от автомобила, управляван от жалбоподателя и едва тогава да предприеме своята маневра, но за да се приеме, че действително е има нарушение от водача на лекият автомобил, или пък от страна на водача на товарният автомобил, е следвало контролните органи да установят точното място на настъпването на ПТП- пътната лента, на която е имало съприкосновение на двата автомобила . В този смисъл и възраженията направени в жалбата са основателни и се споделят от настоящия съдебен състав.

При това положение АНО неправилно и необосновано е ангажирал административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и издаденото от него НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Налице е и друго основание за отмяна на нак.постановление, то е че актосъставителят и АНО, съответно в АУАН и НП, не са вписали какво точно нарушение на жалбоподателят се вменява- такова по изр. 1-во или по изр. 2ро от чл.25 ал.2 от ЗДвП , доколкото те са различни по своето съдържание, респ. последици, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като се прегражда правото на наказаното лице да разбере за какво точно 5 нарушение му се търси отговорност.

Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП намира, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено.

Както се посочи и по-горе в АУАН не е установена цялата фактическата обстановка, и не са събрани необходимите доказателства, поради и което е било издаденото НП се явява незаконосъобразно.

В същото е описана фактическата обстановка, с която е посочен като осъществен съставът на административно деяние по чл.25 ал.2 от ЗДвП- като съдът приема, че административно- наказващият орган не е установил правилно съдържанието на това деяние и съответно не е привел под съответния текст деянието на жалбодателя, като по този начин не е и съобразил материално-правната норма със санкционата, т.е.- със санкционните норми, съдържащи наказанията за допуснатите нарушения на посочените текстове от ЗДвП- където изрично е са посочени санкциите, които се налагат за установените от административно-наказващия орган и допуснати от жалбодателя нарушения. Съдът намира, че възраженията на жалбодателя, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и процесното НП са основателни и същите са посочени по-горе.

Изложеното сочи, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление, жалбодателя не е нарушил свои съставомерни задължения, което да съставлява административно нарушение, и за което е бил неправилно санкциониран, поради и което нак.постановление следва да се отмени.