Решение № 5702 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5702 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110207148 по описа за 2023 година , намери следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,Й. Б.” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в град София, район ,,М.”, ж.к. ,,М. 4”, Б. П. София, сграда 6, чрез адв. В. К., срещу наказателно постановление /НП/ No 001746 от 27.02.2022г., издадено от И. Г. Б. - и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция ,,Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството -жалбоподател, на основание чл. 71 от Закона за предоставяне на цифровото съдържание в цифровите услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ е наложена ,,имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗПЦСЦУПС и на основание чл.

72 ЗПЦСЦУПС ,,имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 42, ал. 1 ЗПЦСЦУПС.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно.

Поддържа се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че предвид наличието на две административни нарушения следва да се наложат две отделни администативни наказания, с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Излагат се аргументи, че продуктът поради своите специфики не попада в хипотезата на гаранционно обслужване по смисъла на чл. 40 от ЗПЦСЦУПС. Наред с това се излагат аргументи за това, че клиентът не е посочил какво конкретно несъответствие на стоката претендира и на кои обективни изисквания стоката не отговаря, поради което основателно не е заведена рекламацията в регистъра за рекламации в обекта.

Алтернативно, излагат се съображения за маловажност на случая. Моли се за отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание жалбоподателя т, редовно призован, не се явява, 1 не се представлява от процесуален представител, не излага допълнително аргументи по жалбата, в която се прави искане за присъждане на възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призовна не се явява, представлява се от адв. И. А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че събраните по административната преписка доказателства установяват по безспорен начин нарушението. Моли съда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

В КЗП е постъпила жалба с вх. No C-03-5163 от 27.09.2022г., в която потребител съобщил, че в търговски обект, находящ се в МОЛ „Парадайс“ в гр.София, му била отказана рекламация на стока ,,2...”, закупена от електронния магазин на ,,Теленор” /сега - ,,Й.”/ на 02.04.2021г. с мотив, че стоката е с гаранция шест месеца , изтекли към момента на предявяване на рекламацията.

Закупеният продукт от потребителя ,, 2...” от електронния магазин на ,,Й. Б.” ЕАД е тип аксесоар към мобилно устройство, който не може да бъде ползван отделно от телефона и служи като писалка, която чрез допир върху дисплея позволява въвеждането на съответната информация от потребителя.

С писмо на КЗП No C-03-5163 от 03.11.2023г. е изискано да бъде представено копие на регистъра на предявените рекламации, където е описана рекламацията на потребителя и акт удовлетворяване на рекламацията, ако е приложим. Търговецът е отговорил със становище с изх. No 216 от 08.11.2022г, че за устройството не са приложими гаранционни условия, съответно рекламацията не е предявена надлежно от потребителя, поради което същата не е вписана в регистъра за рекламации в обекта.

От допълнение към жалбата с вх. No C-03516 от 07.11.2022г. от страна на потребителя става ясно, че когато посетил обекта ,,Й.” находящ се в МОЛ „Парадайз“ в гр. София, за да предяви рекламацията си, е представил фактура за закупуване на въпросната стока заедно с касов бон, но служител на търговеца ,,Й.” е отказал да впише рекламацията.

С писмо на КЗП No C-03-563 от 11.10.2022г. е изискано да бъде представена гаранционна карта за „S.“, но такава не е предоставена поради неналични гаранционни условия на този продукт.

При тези констатации свидетел ят Ш. приела, че е извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС: ,,Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се предоставя на потребителя на траен носител най-късно при доставяне на стоките.” гр. София при закупуване на устройството и нарушение на чл. 42, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС ,,потребителят има право да прдяви рекламация на стоката, в т. ч. на стоката, съдъжаща цифрова елементи, независимо от това дали производителят или продавачът е предоставил търговска гаранция за тях.” на 10.09.2022г. в МОЛ „Парадайз“ в гр. София при предявяването на рекламацията от страна на потребителя за въпросното устойство.

На 17.01.2023г. свидетелят К. О. Ш., на длъжнист старши инспектор в област Кюстендил, Комисия за защита на потребителите, в присъствието на 2 свидетел при установяване на нарушенията /Н. Х. К./ и в отсъствието на нарушителя е съставила по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН No 001746/17.01.2023г. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля К..

Жалбоподателят отказал да получи препис от акта, установено пред свидетеля К. на 03.02.2023г.

На база на посочения АУАН е издадено процесното НП No 001746 от 27.02.2023г от и.д. директор на Регионална дирекця за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, който е наложил на „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК ..... ,,имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 71 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) за нарушение на чл.

40, ал. 2, т. 1 от същия нормативен акт и ,,имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) за нарушение на чл. 42, ал. 1 от същия нормативен акт.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К. Ш., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката К. Ш., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства:

АУАН No 001746/17.01.2023г., жалба с вх. No C-03-5163 от 27.09.2022г. по описа на КЗП, допълнение към жалба от 05.11.2022г., писмо с изх. No C-035163 oт 03.11.2022г. ,становище с изх. No 191 oт 17.10.2022г., писмо с изх. C03-5163 от 11.10.2022г., становище с изх. No 216 от 08.11.2022г., писмо с изх.

No C-03-5163 oт 23.01.2023г., заповед No 333 ЛС/22.04.2015г. на председателя на КЗП за компетентност на актосъставителя, заповед No 842/09.11.2022г. на председателя на КЗП за компетентност на наказващия орган.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, съдът счита следното от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от оторицзиран служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

Съдът счита за неснователно възражението на жалбоподателя, че НП е издадено в нарушение на чл. 18 ЗАНН с налагането в едно наказателно постановление на две наказания при описани в АУАН в две отделни и различни по фактичеки състав административни нарушения. Действително актът съдържа описание на две нарушения, които са установени вследствие на подадената жалба от страна на потребителя и направената проверка от 3 страна на старши инспектор в област Кюстендил - КЗП. В АУАН изрично са описани обстоятелствата, индивидуализиращи двете нарушения, деянията са описани по ясен и разбираем начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере за какви точно нарушения е ангажирана отговорността му, и са налице всички изискуеми по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Издаването на АУАН за две отделни нарушения не е в противеречие с посочената разпоредба, с оглед това, че с АУАН биват констатирани извършените нарушения. Наказанията биват изтърпявани поотделно, независимо от констатирането им с един АУАН и налагането им с едно НП. Издаването на АУАН за две отделни нарушения не се явява съществено процесуално нарушение, като направеният в обратния смисъл довод се явява неоснователен.

Видно от гореизложеното АУАН 001746/17.01.2023г. е издаден в присъстивто на един свидетел и в отсъствието на нарушител, на основание чл.

36 във вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акт ът се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая не става ясно, защо наказващият орган е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството нарушител да е било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен и неоткрит негов представител. Имайки предвид извършване на нарушение от юридическо лице, наказващият орган е следвало след констатирането му да изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбта на чл.34 от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Според т.1 от Тълкувателно посановление No 1 oт 27.02.2015г. На ВКС по тълк. д. No 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.

34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както неправилно поддържа жалбоподателя. Изтичането на този срок е абсолютна пречка да се образува асминистративно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането му се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателно преследване - актосъставителят да състави акт, а административнонаказващият орган - да издаде наказателно постановление. От приложения по делото АУАН е видно, че същият е съставен на 17.01.2023г., а нарушението по пункт 1 е извършено на 02.04.2021г., т.е. административно нак азателното производство е 4 образувано след изтичане на срока от една , посочен в чл. 34, ал.1 изр. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е императивна и спазването на установение срокове е задължително.

Бездействието на административнонаказващия орган повече от една година от извършване на деянието е пречка за образуване на администативнонаказателно производство и изключва отговорността на нарушителя. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове се явява съществено процесуално нарушение.