Решение № 213 от 23.07.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 351/2025
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Б., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20251810200351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия Г № * на ОДМВР-С., с който на основание чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на „С. и. б*г“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., З. р. * представлявано от законния му представител В. С. И., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер 2000.00 /две хиляди/ лева, за извършено административно нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Становища на страните:
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от В. С. И., в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност.
Търговското дружество призовано за съдебни заседания, не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбата. Направено е възражение прекомерност на разноските от ответната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
Според съдържанието на обжалвания ЕФ на 22.06.2023г., в 11.53, в община Б., на автомагистрала „Х.“, в района на 40+452км. с посока на движение към гр.С., е установено управление на лек автомобил м."*", с рег.№ *, собственост на „С. и. б*г“, с ЕИК *, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като същото не е спряно от движение. Управлението е заснето и установено с ATCC ARH CAM S1.
Установено е нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система № 120cd16.
От протокол за използване на АТСС от 22.06.2023 г. е видно, че на 22.06.2023г. за времето от 09:00 часа до 16:00 часа АТСС - ARH CAM S1 е използван на място за контрол на АМ „Х.” с посока на движение от В. към С. при зададено ограничение на скоростта 80 км/ч. и № на първо статично изображение/видеозапис - автоматично и № на последно статично изображение/видеозапис - автоматично.
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология /БИМ/ и протокол № 111-СИСИС от 12.09.2022г. проверка на мобилна система за видeоконтрол ARH CAM S1.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на „С. и. б*г“, с ЕИК *.
Въз основа на заснемането, е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система Серия Г, № *, за нарушение от 22.06.2023 година, с който на „С. и. б*г“, с ЕИК * е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на представител на дружеството, собственик на автомобила.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: пълномощно; електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № *; справка от гаранционен фонд; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР; бланка на електронен фиш за налагане на глоба/имуществена санкция за 2 нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система; протокол от проверка №111-СГ-ИСИС/12.09.2022г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 22.06.2023г.; снимков материал; ежедневна форма на отчет; снимка; справка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш Серия Г № *.
Всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Приложената на лист 17 от делото справка за собствеността на МПС с рег.№ * е официален документ, издаден от държавен орган и разполага с доказателствена сила за удостоверените в нея обстоятелства. Поради това съдът кредитира справката и достоверно установява, че лек автомобил м."*", с рег.№ * е собственост на „С. и. б*г“, с ЕИК *.
Следва да се приеме и извлечението - проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от Гаранционен фонд, че за МПС с номер на рамата на м."*", с рег.№ *, за относимо, информативно и достоверно писмено доказателство. От него се установява, че за МПС м."*", с рег.№ * към процесната дата /22.06.2023 г./ не е имало сключена, действаща и валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Факт, който и не се оспорва в производството.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г.
Дава се вяра и на Протокола за използване от 22.06.2023 г., както и на Ежедневната форма на отчет за 22.06.2023г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство. От Ежедневната форма на отчет от 22.06.2023 г. се установява, че от 09:00 часа до 16:00 часа АТСС ARH CAM S1 е било позиционирано на автомагистрала „Х.“, в района на 40.452км. с посока на движение към гр.С., за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от гр. В. към гр. С.. Доколкото в същия смисъл данни се съдържат 3 и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система от 22.06.2023 г., в който документ е отразен същият период на работа на АТСС (от 09: 00 часа до 16: 00 часа), същото място и посока на движение като тези, посочени в Ежедневната форма за отчет за 22.06.2023 г., въззивната инстанция приема, че тези писмени доказателства са еднопосочни, достоверни, информативни и следва да се кредитират.
Доколкото от Протокол от проверка № 111-СГ- ИСИС/12.09.2022 г. се вижда, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации – тип ARH CAM S1 е с фабричен № 120cd16 и този номер е вписан и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система от 22.06.2023 г., а също и в снимковия материал от делото, то това означава, че именно провереното на 22.06.2023 г. техническо средство тип ARH CAM S1 е било използвано и при заснемане движението на МПС м."*", с рег.№ * на 22.06.2023г.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, вр. чл.
189, ал. 15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство на лист 23 и лист 24 от делото става ясно, че АТСС е било позиционирано извън служебния автомобил. Този снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-172 от 29.02.2016 г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения образец. Това, че в обжалвания Електронен фиш има описание, което не е съставомерно по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (какво било ограничението на скоростта на процесното място и дали бил приспаднат толеранса от 3 %) не означава, че Електронният фиш не е издаден по утвърдения образец, а единствено показва, че в него е записано ненужно за конкретното административно обвинение съдържание.
От правна страна:
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на дружеството-жалбоподател и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил 4 за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно дружеството-жалбоподател е визирано като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че след като обжалвания фиш е връчен на предишния управител на дружеството-жалбоподател то е налице ненадлежно връчване.
Самият факт, че е допуснат до обжалване на фиша означава, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на дружеството, в частност правото на обжалване.
Относно възражението за изтекла погасителна давност по чл. 34, ал. , б.
„в“ от ЗАНН съдът намира същото за неоснователно. Когато законът предвижда наказание "имуществена санкция" /какъвто е настоящият случай/, възможността дадено лице да бъде наказано се изключва с абсолютната давност, т.е. когато са изтекли четири години и половина от датата на извършване на нарушението, който срок в случая не е изтекъл. В допълнение следва да се посочи, че производството по издаване на ЕФ е специално и спрямо него регламентацията на ЗАНН е неприложима, включително относно визираните от въззивника срокове по чл. 34 ЗАНН. Eлектронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и което не е спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка "Гражданска 5 отговорност" на автомобилистите. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор.
От съвкупната преценка на кредитираните по-горе писмени доказателства се доказва по несъмнен начин, че на 22.06.2023г., в 11.53, в община Б., на автомагистрала „Х.“, в района на 40+452км. с посока на движение към гр.С., е установено управление на лек автомобил м."*", с рег.№ *, собственост на „С. и. б*г“, с ЕИК *, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като същото не е спряно от движение. Същевременно не са ангажирани доказателства автомобилът да е спрян от движение. По делото се доказа, че негов собственик е „С. и. б*г“, с ЕИК *. По силата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ това означава, че за Дружеството „Вип - „С. и. б*г“, с ЕИК * (като собственик на МПС-то) възниква задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност". В случая от съвкупната преценка на приложените по делото извлечение - проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от Гаранционен фонд се доказва, че за МПС с рег.
Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32a57caf-a23c-4d6e-b922-2140ca8819c7