Решение № 876 от 04.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Бургас, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120106129 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, Г. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, 500 лева (петстотин лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит – кредитна линия № ***, одобрен на ***., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и длъжника, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението *** до окончателното изплащане на сумата, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № *** издадена по. № ч.гр.д. № *** на БРС. Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

Излагат се твърдения, че ответникът е сключил със „Стик - Кредит“ АД договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сума в размер на 500 лв. Ответникът се задължил да върне сумата ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 650 лв. в срок до 07.4.2020г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на 1 ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което бил уведомен и длъжникът. Последният не изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Поради това за сумите било подадено заявление по чл. 410 ГПК, като била издадена заповед за изпълнение и тя не била получена от ответника. С тези доводи моли за уважаване на иска. Представени са писмени доказателствени средства, направени са доказателствени искания и се претендират разноски за исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че ответницата не е депозирала пред ищцовото дружество заявление за отпускане на заем и не била получавала такъв нито в брой нито по банков път, както и липсвали доказателства за такъв превод. Към исковата молба била приложена единствено разписка за извършено плащане от 09.03.2020г., от която не ставало ясно по коя сметка е преведена сумата, кой е титуляр на сметката, и липсвал подпис на лицето получило сумата. Оспорва се истинността на документите - Искане за предоставяне за кредит; Договор за паричен заем, ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, както и погасителен план към договора за кредит; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г., ведно с извадка от Приложение №1 към него; Разписка за усвоена сума. По делото не били представени доказателства относно уведомяването на заемателя за настъпване на предсрочната изискуемост. Моли се отхвърляне на иска и са направени доказателствени искания, претендират се разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.

По делото не се установява сключването на твърдения от ищеца договор за потребителски кредит между ответника и „Стик - Кредит“ АД. Следва да се 2 посочи, че цесионерът трябва да разполага с документите установяващи вземането съобразно нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за цедираното вземане, въпреки че е бил задължен за това с определението по чл. 140 ГПК.

Не могат да се приемат доводите на ищеца, че вземането почива на сключен устен (реален) договор за заем, тъй като липсват твърдения в исковата молба за такъв. По делото се твърди договор за потребителски кредит, за който законът – чл. 10 ЗПК предвижда писмена форма за действителност. Това правило се прилага и за сключване на договора от разстояние съобразно нормите на ЗПФУР, тъй като в този случай писмената форма се реализира, посредством електронен документ съобразно нормата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Това означава, че дори и в този случай се съставят документи, които служат за доказване на сделката. Такива доказателства не бяха представени от ищеца по делото, поради което същият не изпълни доказателствената си тежест да установи правопораждащия факт за вземането предмет на цесията. При липсата на установен договор за потребителски кредит разпоредбата на чл. 23 ЗПК е неприложима.

Представения от ищеца счетоводен документ за сумата от 500 лв. предоставена на ответника, не представлява разписка, тъй като не носи подпис на получателя на сумата. В документът е посочено, че сумата се превежда към EasyPay в полза на ответника, което не установява предаването на сумата. Също така следва да се има предвид, че дори и предаването на сумата да се установи, предмет на делото не е вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, защото такъв иск не е предявен.

След като не се установи възникването на цедираното вземане в патримониума на цедента, договорът за цесия не може да го прехвърли в полза на цесионера.

С тези съображение настоящата съдебна инстанция, намира че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат, а липсват доказателства за направени от ответника разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК:

*** със седалище и адрес: ***, срещу Г. М. Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми – 500 лева (петстотин лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит – кредитна линия № ***, одобрен на ***., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и длъжника, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението *** до окончателното изплащане на сумата, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № *** издадена по ч.гр.д. № *** на БРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4