Решение № 2776 от 22.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5133/2025
- Вид
- Решение № 2776
- Подписан
- 22.07.2025
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 4763 от 11.04.2025 · ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
- Разпореждане № 7844 от 19.06.2025 · ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
- Разпореждане № 49 от 05.01.2026 · ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 ал. 1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100 ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2776 гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110205133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. Н., ЕГН ********** чрез адв. Ч. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-032048 от 08.01.2025г. издадено от Г. В.а Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на В. Д. Н., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания, както следва:
1. "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) 2. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП
3. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Сочи, че не се съдържа пълно и ясно описание на нарушението и е посочена неточна правна квалификация, доколкото се касае за отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Сочи също, че не става ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, представлява се от адв. Ч., която пледира за отмяна на НП, като посочва, че се придържа към аргументите, изложени в жалбата. В допълнение посочва, че поконтузионният синдром на Н. е пречка същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2024 г. жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил, Фолксваген УП с държавен контролен номер СВ****МС, негова собственост. по ул."Филип Аврамов", където до блок 433 имало кръстовище. Жалбоподателя пътувал сам в автомобила. При преминаване през кръстовището между управлявания от жалбоподателя автомобил и насрещно движещ се лек автомобил "Форд Фокус" с рег.номер СА****РТ, управляван от свидетеля В. Н., в което МПС пътували и свидетелите Д. и М. Н., настъпило ПТП, в което пострадали двамата водачи. На място бил извикан екип на спешна медицинска помощ, а патрул на СДВР също пристигнал на местопроизшествието случайно. Докато чакали пристигането на линейка, Н. първоначално отричал да е участвал в ПТП, както и да е управлявал МПС, опитвал се да напусне мястото на ПТП, но полицаите му попречили. При пристигането на екип на спешна помощ и след преглед било взето решение двамата водачи и свидетелката Д. да бъдат транспортирани до УМБАЛСМ Пирогов за допълнителни прегледи. В линейката Н. изразил съжаление за настъпилото ПТП, предложил да плати щетите по автомобила на В. Н., а се усещало и че лъха на алкохол, което забелязала свидетелката Д.. Н. бил с контузия на главата. До болницата бил изпратен и екип на ОПП СДВР в състав свидетелите И. Д. и Г. Б., които пристигнали преди линейката. Когато последната пристигнала, служителите на МВР обяснили, че трябва да тестват за употреба на наркотични вещества двамата водачи, също както и за алкохол. В. Н. се съгласил и незабавно бил извършен полеви тест за алкохол, който бил отрицателен. Жалбоподателят Н. отказал да бъде тестван както за употреба на наркотични вещества, така и за алкохол. Свидетелите, служители на ОПП СДВР, получили информация, че Н. е служител на МВР, макар да не бил на работа към този момент, и ръководството им настояло същия да бъде тестван, което мотивирало Б. и Д. многократно да му предлагат полеви тест за наркотични вещества, както и за употреба на алкохол, а Н. все отказвал. Двамата водачи били насочени за преглед. След края на прегледите двамата водачи били отведени в специално помещение в УМБАЛСМ Пирогов, където трябвало да бъдат тествани за употреба на наркотични вещества с полеви тест Drugtest, а Н. и за алкохол, доколкото пред входа на болницата отказвал. Н. склонил да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, също както и другия водач, който потвърдил по-рано даденото си 2 съгласие за това. На двамата водачи пробата за наркотици била отрицателна. Н. бил отново поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с Alcotest Dreger 7510, но категорично отказал отново. Бил му издаден талон за изследване №292531 за УМБАЛСМ Пирогов, доколкото след ПТП си бил ударил в главата и не било целесъобразно да бъде транспортиран другаде. Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на проби, същият отказал да даде и кръвна проба, за да бъде тестван за употреба на алкохол, за което се и подписал в документа.
За отказа на Н. да бъде тестван с Alcotest Dreger 7510 бил съставен АУАН Серия АД с бл. №060154 от 22.12.2024г., за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили други възражения срещу констатациите по акта. В АУАН било записано и че водачът не представя СУМПС и СРМПС част 2.
Въз основа на така съставения АУАН, и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация било издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-032048 от 08.01.2025г. издадено от Г. В.а Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на В. Д. Н., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания, както следва:
1. "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) 2. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 от ЗДвП
3. „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от ЗДвП
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Б., И. Д., служители на ОПП СДВР, В. Н., водач на другото участващо в ПТП МПС, Е. Д. и М. Н. пътници в МПС на В. Н., КСППЕ и от събраните по делото писмени доказателства: талон за изследване, протокол за вземане на биологични проби, констативен протокол за ПТП, протокол за доброволно предаване, докладни записки, карта-картон на водача, заповеди за компетентност, скица на ПТП, декларации на участници в ПТП, медицинска документация, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротИ.речиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и добросъвестно депозирани, като същите са израз на непосредствени възприятия. Свидетелите възстановиха и възпроизведоха ясен спомен за проверката, действията на лицата, участващи в нея, за процесното ПТП, поведението на жалбоподателя не местопроизшествието, на път за лечебното заведение и в 3 него. Показанията им са логични, последователни и непротИ.речиви и съдът им дава вяра.
Настоящият състав се довери и на надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите доизясняват обстоятелствата по процесния казус.
От съобщеното от свидетелите, служители на ОПП СДВР- Б. и И. Д. се установява, че на Н. многократно е предлагано да бъде тестван както за употреба на наркотични вещества, така и за употреба на алкохол, като първоначално отказвал категорично и двете проби, но впоследствие се съгласил и дал проба за тест за употреба на наркотични вещества, но отново отказал проба за алкохол с Алкотест Дрегер. Тези свидетелки показания намират опора в показанията на свидетелите В. Н. и Д., като първият е присъствал на всички опити на служителите на ОПП СДВР да тестват Н. за алкохол и е възприел лично неговите многократни откази, също както и съгласието му да се тества за употреба на наркотични вещества. От своя страна Д. дава сведения за първоначалния отказ на Н. да бъде тестван за употреба на алкохол пред лечебното заведение.
Тримата свидетели, намиращи се в автомобила на В. Н. към момента на ПТП, дават сведения за поведението на Н. непосредствено след ПТП, в линейката на път за лечебното заведение, без свидетелят М. Н., който останал на местопроизшествието, но съобщава какви действия за извършвали участници непосредствено след инцидента. Показанията им са взаимодопълващи се и подкрепят съобщеното от служителите на ОПП СДВР. Безспорно е установена самоличността на водача, управлявал автомобила Фолксваген УП, и че това е именно Н., доколкото и тримата свидетели, участвали в ПТП, категорично заявяват, че именно той е водачът, излязъл от шофьорското място след ПТП, бил е сам в автомобила и именно него служителите на ОПП СДВР са искали да тестват за употреба на алкохол.
Спор по отношение на фактическата обстановка липсва, поради което по-подробен анализ на доказателствата не се налага.
Основното възражение на защитата гравитира около вменяемостта на жалбоподателя към датата на нарушението и неговото моментно психологическо и психиатрично състояние.
В тази връзка съдът назначи КСППЕ, която категорично отхвърля възможността Н. да е бил невменяем и да е имал съществени нарушения на когнитивните си и поведенчески способности вследствие на ПТП и към момента на отказите му да бъде тестван за употреба на алкохол. Съдът кредитира заключението на вещите лица, което е обосновано, подробно мотивирано и отговаря на поставените задачи, като е успешно защитено и в съдебно заседание. Вярно е, че Н. е имал постконтузионен синдром с преобладаваща церебрастия, но това вещите лица посочват, че не е психично разстройство, не представлява краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е било пречка Н. правилно да се ориентира в обстановката и да дава волеви, премислени и целенасочени, неболестно мотивирани откази да бъде тестван. Същият, видно от заключението, не е имал отсъстващи годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си като допълват и че поведението му главно е било повлияно от емоционален стрес, както и от травмата, но не до степен той да се счете за административнонаказателно неотговорен или действията му да не 4 са плод на съзнателно решение. Категорично се установява, след преглед на цялата налична медицинска документация и съобразяване на свидетелските показания по отношение на състоянието на жалбоподателя от вещите лица, че той е бил адекватен, проявил е избирателност по отношение на даване на пробите за изследване, което се характеризира като целенасочено поведение, имал е и защитно такова. Нещо повече, Н., видно и от съобщеното от вещото лице З., е имал време и възможност да осмисли случилото се, рационализирал е действията си и категорично е разбирал какво извършва и каква проба отказва. За съда няма никакво съмнение, че Н. напълно съзнателно и с ясна представа за действията си и последствията от тях е отказал полеви тест за употреба на алкохол. В този смисъл това възражение на защитата е неоснователно.
Анализът в съвкупност на посочените относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства води до възприемане на описаната по-горе фактическа обстановка.
Същата е безспорно установена по делото, без съществени протИ.речие между събраните по делото доказателства, поради което не се налага подробен анализ на доказателствената съвкупност, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32a48ed2-ec88-4293-b30b-d456b5886727