Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3882 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5445/2025
Вид
Решение № 3882
Подписан
27.02.2026
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3882 гр. Со., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело .251110105445 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. . ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 203,15 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.-28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и сумата 49,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. – 23.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 15,66 лв. – главница за периода 01.06.2021 г. - 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и 5,07 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. – 23.07.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. .. и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 26678 от 26.08.2024 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав.

Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и мораторна лихва.

От името на ответника е депозиран отговор в законоустановения срок, 1 чрез назначения особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от предявените вземания. Оспорва ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот, като посочва, че тя го е продала на трети лица. Счита, че размерът на претенцията е произволно определен и сочи недостатъци в приложените фактури и справки.

Твърди, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като не е получила покана.

По делото като третото лице - помагач на страна на ищеца е конституирано „.” АД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ . г. по описа на СРС, 67 състав, по което на 26.08.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за сумите 203,15 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 49,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2024 г. до 23.07.2024 г., сумата 15,66 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г.

Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. ., ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на ищеца възможността от предявяване на искове за установяване на вземанията, съответно на основание чл.422 ГПК и в указания срок, ищецът е предявил настоящите искове.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.. ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното 2 право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.

По делото е приложено писмено доказателство – копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том ., дело . г. на нот. ., нотариус при софийска нотариална служба към СРС, въз основа на който се установява, че Ж. А. С. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. Со., ж.к. „. ..“, бл. ... Установява се още, че между страните по договора било уговорено, че продавачът – ., пожизнено си запазва правото на ползване. От извършена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № . г. се установява, че на 31.12.2017 г. . е 3 починала. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ., том .., рег. № ., дело № . г. от .. г. на нот. ., с район на действие СРС, вписана под № . на НК, Ж.

А. В., чрез пълномощника си Цве.., продала на . Г.а и . процесния апартамент ., находящ се в гр. Со., район „.“, ж.к. „. - 1“, блок № .. Към нотариалния акт е приложен приемо-предавателен протокол от 28.02.2022 г. за предаване на апартамента на купувачите. Като писмено доказателство е представено и споразумение от .. г., сключено между Ж. А. В., от една страна, и . Г.а и ., от друга страна, съгласно което страните установили и отчели показателите на измервателните уреди за топлина енергия.

С оглед на предходното следва да се приеме, че до момента на посочената продажба - .. г. собственик на процесния имот се явява ответницата. Както беше посочено по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно при липса на други доказателства, касаещи собствеността върху имота и по силата на нормативните разпоредби следва, че е съществувало облигационно отношение между Ж. В. и ищеца през периода от м.05.2021 г. до .. г. И. за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми във връзка със същото, е това дали ответницата фактически е ползвала имота.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „. .“ ООД (сегашно „.” АД), съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 28.08.2002 г., въз основа на който бил сключен Договор от . г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „.” АД. Изяснено е, че в процесния период в имота на ответника е имало 2 броя отоплителни тела и 1 брой водомер за топла вода, като на отоплителните тела били поставени ИРРО. Отоплението 4 на стълбите било изключено на 10.1997 г. Установява се, че дяловото разпределение било извършвано на база реален нулев отчет на разпределителите, като при отчитането били съставени протоколи за главен отчет с подпис на лице, подсигурило достъпа, а показанията в протокола за главния отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Изяснява се, че поради подмяна на водомера на 24.03.2022 г., като в талона за узаконяване не били вписани показанията на стария водомер, топлата вода начислявана прогнозно, не такова каквото е било на базата на 140 литра на ден, а значително занижено .2 куб.м. на година, като на база следвало да бъде 50 куб.м. Топлината, отдадена от сградната инсталация била изчислявана по формула по т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, разпределана на база пълен обем на имота .57 куб. м. Доколкото периода м. 05.2021 г. – м. 02.2022 г. бил непълен, топлинната енергия била преизчислена. Във връзка с това заключението е, че общо дължимата сума е в размер на 227,71 лева, представляваща сбор от сумите 89,28 лева, дължима за сградна инсталация, и 112,10 лева – за начислена битова гореща вода.