Решение № 16 от 29.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разград, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20253300200041 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с искане за признаване на Решение №0000123459052 от 23.09.2023 г. и влязло в сила на 3.10.2023 г. издадено от несъдебен орган - полицейски участък Копър Словения, с което на Ф. И. роден на *** г., с адрес с.Мортагоново, обл.Разград, наложена финансова санкция в размер на 353,83 евро за това, че на 23.09.2023г. в 04,42 ч. в Копър нарушил разпоредбите на параграф 9 член 83 от Закона за правилата за движение по пътищата (ZPrCP) и извършил нарушение по параграф 3 от същия член, като пешеходец участващ в движението по пътищата в състояние на алкохолно опиянение ходел по платното на улица Анкаранска в Копър. Въпреки многократните заповеди да се премести от платното за движение продължавал, като не изпълнил разпорежданията на полицията, с което извършил нарушение на параграф 1 от член 22 от Закона за обществения ред и мир (ZJRM1).

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция, предвид и липсата на предпоставките на чл.35 1 от Закона.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност е установена след направена в НБД справка - Ф. Ф. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Мортагоново, общ. Разград, ул. *** нередовно редовно призован, като изпратената призовка до адреса се е върнала в цялост, че лицето не е намерено на адреса и по сведения на съседи работи в чужбина.

Назначеният на засегнатото лице защитник адв. Г. А. М. изразява становище, за липса на пречки за признаване на решението, но предлага да не бъде налагано наказание.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение 0000123459052 е за констатирано административно нарушение.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, номер на преписката и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Посочено е от компетентния изпращащ орган обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на Ф. Ф. И., същият е пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува 2 законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 353,83 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно посоченото в Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Сумата 353,83 евро са равностойни на 692,03 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е Националната агенция за приходите.

3

Ето защо и на основание чл.32, ал. 1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция № 0000123459052 от 23.09.2023 г. влязло в сила на 3.10.2023 г. издадено от несъдебен орган на Словения полицейски участък Копър, с което на Ф. Ф. И. роден на *** г., ЕГН**********, с адрес с.Мортагоново, обл.Разград, ул. *** е наложена финансова санкция в размер на 353,83 евро равностойни на 692,03лв./шестотин деветдесет и два лева и три стотинки/ за това, че на 23.09.2023г. в 04,42 ч. в Копър нарушил разпоредбите на параграф 9 член 83 от Закона за правилата за движение по пътищата (ZPrCP) и извършил нарушение по параграф 3 от същия член, като пешеходец участващ в движението по пътищата в състояние на алкохолно опиянение ходел по платното на улица Анкаранска в Копър. Въпреки многократните заповеди да се премести от платното за движение продължавал, като не изпълнил разпорежданията на полицията, с което извършил нарушение на параграф 1 от член 22 от Закона за обществения ред и мир (ZJRM-1).

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в Удостоверението за признаване на решението.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4