Решение № 101 от 09.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603497 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от тъжителя МЛ.

С. К., ЕГН **********, адрес град София, ж. к. ****, чрез упълномощения представител адвокат П.А., адрес град Самоков, ул. „****, кантора № 10, срещу присъда № 20136512, постановена на 10. 06. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 99-и състав, по н. ч. х. дело № 16568 по описа на съда за 2020 г.

С обжалваната присъда подсъдимата П.Е.-Ж. Н., родена на **** г. в град София, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, работи като служител на летище София, със средно образование, постоянен адрес град София, ж. к. „Младост“ 2, бл. **** и настоящ адрес град София, ж. к.

****, с ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на 01. 09. 2020 г., 13. 10. 2020 г., 10. 11. 2020 г. о 24. 11. 2020 г. в град София, при условията на продължавано престъпление с четири отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител – майка на малолетната Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение № 270421/04. 11.

2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския 1 районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав, влязло в сила на 04. 11.

2019 г., относно определения режим на лични контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което съдебно решение се определял режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като бащата се задължава да го взема и връща от адреса му по местоживеене или от друго място след уговорка с майката (детска градина, училище или друго уговорено място), като не го е предала на бащата МЛ. С.

К. и деянията са извършени както следва:

1. на 01. 09. 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение № 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав, влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което съдебно решение се определял режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е предала на бащата МЛ. С. К.;

2. на 13. 10. 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение № 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав, влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което съдебно решение се определял режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е предала на бащата МЛ. С. К.;

3. на 10. 11 . 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение № 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав, влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което съдебно решение се определял режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е предала на бащата МЛ. С. К.;

2

4. на 24. 11. 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение № 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав, влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което съдебно решение се определял режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е предала на бащата МЛ. С. К., поради което и на основание чл. 304 НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

Въззивната жалба съдържа доводи, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В частност се позовава на постановление на Софийската районна прокуратура от 30. 11. 2020 г., според което подсъдимата е предупредена, че трябва да спазва съдебното решение, определящо режим на лични отношения; на протокол за предупреждение от 18. 09. 2020 г., с който се указва да спазва „стриктно“ определния режим; и на свидетелските показания, според които на 01. 09. 2020 г. в 18, 00 часá майката не е изпълнила съдебното решение, като не е предала детето. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че е маловажно, че бащата не е осъществил контакт с детето на 01. 09. 2020 г., тъй като в останалите седмици от месец септември е бил осъществявал срещи. Този извод се приема за необоснован, защото почива само на нарисуван календар, на който са отбелязани някакви дати. Допълва се, че твърдяната престъпна дейност не е маловажна поради системното осъществяване. Развива доводи относно деянието и неговата обществена опасност. Относно датата 13. 10. 2020 г. въззивният жалбоподател се позовава на постановление на Софийската районна прокуратура от 03. 11. 2020 г., в което била описана подробно фактическата обстановка и се прави извод за данни за престъпление по чл.

182, ал. 2 НК. За датата 24. 11. 2020 г. се позовава на свидетелските показания и на извадка от кореспонденция между тъжителя и подсъдимата. Оспорва извода на районния съд, че не е налице умисъл от субективна страна, като отново се позовава на гласните доказателства. Прави заключение, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по чл. 14 НПК е формирано на основата на неправилен и недобросъвестен анализ на събраните по делото доказателствени материали както поотделно, така и в тяхната съвкупност, както и че въпросният анализ е неточен, нелогичен и непълен. Твърди, че оправдателната присъда би подсилила чувството за безнаказаност на майката, което се потвърждавало от действията . Иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда като неправилна и 3 незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на мтериалния закон, и да постанови нова присъда.

С допълнение към въззивната жалба, постъпило преди съдебното заседание пред въззивния съд, тъжителят твърди, че мотивите към обжалваната присъда са противоречиви. Заявява, че съгласно дадените от подсъдимата обяснения тя не си спомня къде е била на 13. 10. 2020 г. и на 10.

11. 2020 г. около 18, 00 часá, а според представени от нея писмени доказателства на посочените дати и час тя била вкъщи. Позовава се на съдебно решение, произнесено по молба по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), според което тъжителят правилно е отивал да вземе детето си на съответните дати. Отново оспорва извода на първоинстанционния съд относно липсата на умисъл, който се основавал само на график, изготвен от подсъдимата. На следващо място изтъква, че районният съд приема съдебното решение за определянето на режима на лични отношения за неясно, а от друга страна споделя мнението на подсъдимата, че е уговорен режим относно вторници в четни седмици от месеца, а не четни седмици от годината, без да обсъди обстоятелството, че до септември 2020 г. и двамата родители изпълнявали решението за режим на лични отношения във вторниците на четните седмици от годината. Намира, че свидетелските показания на А.П. не следва да се кредитират заради родството с подсъдимата. Оспорва извода на първостепенния съд, че на датите 13. 10.

2020 г. и 24. 11. 2020 г. П.Н. не е предала детето, тъй като е била на работа, а бабата на детето не го е предала и това не може да се вмени като наказателна отговорност. Излага доводи, че след като подсъдимата е била на работа, то тя е трябвало да изпълни и да не осуетява изпълнението на решението, дори и чрез свой сродник. Прави критичен анализ на мотивите относно датата 24. 11. 2020 г. Аргументира, че не е налице малозначителност на деянието, във връзка с което прави подробен анализ на състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Твърди, че за посочените месеци четните седмици годината съвпадат с четните седмици от съответните месеци.

Приема, че с постановяването на оправдателната присъда не са били постигнати целите по чл. 36 НК, като подсъдимата продължава да не изпълнява или да осуетява изпълнението на съдебното решение за личен режим. Позовава се на висшия интерес на детето.

С определение по чл. 327 НПК въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е преценил, че те не са необходими за разкриването на обективната истина.

Страните по делото и повереникът на тъжителя, редовно призовани, не се явяват в откритото съдебно заседание пред въззивния съд.

След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателствени материали и изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, Софийският градски съд направи следните изводи.

4

Въззивната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От събраните доказателствени материали се установява, че тъжителят и подсъдимата са родители на малолетната Е.М.К., ЕГН ********** (детето). С решение, постановено на 04. 11. 2019 г. от Софийския районен съд, Гражданско отделение, 89-и състав, по гр. дело № 18002 по описа за 2019 г., на основание чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс било утвърдено постигнато между тях споразумение. С утвърденото споразумение родителските права и задължения, а също така и местоживеенето на детето, били предоставени на подсъдимата. Освен това бил определен и подробно описан режим на лични отношения на детето с тъжителя. Според утвърденото споразумение тъжителят има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна събота и неделя в месеца, с преспиване, след навършването на тригодишна възраст на детето, както и „всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá вторник с преспиване до 08, 00 часá сряда сутринта, като бащата се задължава да го взема и връща от адреса по местоживеене или от друго място след уговорка с майката (детска градина, училище или друго уговорено място)“. Освен това е бил определен режим на лични отношения на тъжителя с детето и в дните на официални и лични празници, както и ваканции. Също така утвърденото споразумение предвижда, че ако определеният режим не може да се осъществи поради заболяване на детето, то същият следва да се реализира след оздравяване на детето наред с първоначално определения режим. Съдебното решение е влязло в законна сила на 04. 11. 2019 г. и между страните няма спор, че е било изпълнявано до началото на 2020 г.

След това тъжителят съобщил на подсъдимата, че утвърденото от съда споразумение не е било тълкувано правилно и че всъщност в текста пишело, че трябвало да се гледат четните годишни седмици. Подсъдимата се консултирала с юристи, които я уверили, че режимът, който е бил спазван дотогава, е в съответствие със съдебната практика.