Решение № 16396 от 01.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16396 гр. София, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110140161 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес ..., чрез адв. Д. М., със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап. Б, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146“, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146“, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.Ш. - управител, с която са предявени установителни искове за прогласяване за нищожен Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., а в условията на евентуалност - на клауза по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., и Договор за поръчителство от 15.20.2020 г., като в случай на уважаване на предявените искове - моли за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 595,17 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност- в случай че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, ищецът моли за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 372.21 лв., представляваща недължимо платена такса по договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „Кредисимо“ ЕАД имат сключен Договор за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 2100 лв. в полза на ищеца със срок за погасяване на кредита от 10 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя възнаграждение. На 15.12.2020 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория ответник- „Ай Тръст“ ЕООД срещу месечно възнаграждение, платимо ведно с месечната погасилна вноска в общ размер на 375,34 лв. Така общото задължение по договора за потребителски кредит бил в размер на 3753,40 лв. По договора за кредит ищецът заплатил 2 1 пълни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 375,34 лв. Сочи се, че сключеният договор за кредит бил предсрочно погасен на 02.03.2021 г. чрез използване на част (2349,77 лв.) от отпусната сума (3395,28 лв.) по Договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г. Твърди, че Договорът за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020 г. бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Поддържа, че процесните договори попадат в обхвата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като кредитодателят не е изпълнил задължението си да представи на потребителя изискуемата преддоговорна информация, нито го е информирал за условията, при които може да се откаже от него.

Освен това кредиторът не е получил съгласие от ищеца за сключването на договора.

Оспорва, че й е бил представен договора за кредит, респективно оспорва да го е подписала по електронен път или на хартия, с оглед което навежда твърдения за недействителност на договора за кредит поради липса на изискуема форма. Също така поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 22 ЗПК. Оспорва се ищецът да е подписвал общи условия, като оспорва такива изобщо да са му били представени от кредитодателя. Твърди, че Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща закона. Посочва се също, че нормата на чл. 4, ал. 1 от договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Счита, че е нарушен принципът за еквивалентност на престациите.

Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва.

Нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва. Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Сочи се, че ответниците са свързани лица по смисъла на ТЗ и със сключването на договора за поръчителство кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД има за цел да получи едно допълнително възнаграждение при разпределяне печалба от дъщерното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, на което е едноличен собственик. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Поддържа се, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона, както и защото води до неравновесие в правата на страните по него.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

За датата на отритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата представя писмена молба, с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. В.М., с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че 2 възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

С молба с вх. № 168407/23.05.2024 г. ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба. Моли да бъде прието по делото заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Не прави нови доказателствени искания и не представя нови доказателства. Оспорва насрещната страна да е материално затруднено лице. Въз основа на издадено съдебно удостоверение представя справка от НАП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юр. Елена В.а. Счита исковата молба за нередовна, доколкото ищецът не бил посочил банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните суми. По същество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 2 110 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 39,71 %, ГПР от 47,80 %, със срок за погасяване на кредита от 10 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 2 512,70 лв. Не оспорва и че договорът е изцяло погасен от ищцата.

Твърди, че част от отпусната сума по Договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020 г. е разпределена за погасяването на дължимото възнаграждение за поръчител към „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа, че заплатените от ищеца суми, дължими за възнаграждение за поръчител, са били предадени от „Кредисимо“ ЕАД на „Ай Тръст“ ЕООД, поради което връщането на сумата следвало да бъде търсена от самия поръчител, а не от кредитодателя. Оспорва, че е било вменено задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита. Оспорва предоставянето на обезпечител да е условие по отпускане на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза при поставените от ищеца въпроси. Моли за допускане на ССчЕ, която да отговори на поставените в отговора въпроси.

В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ответникът „Кредисимо“ ЕАД не изпраща законен или договорен представител.

С протоколно определение от 28.05.2024 г. е допуснато изменение (намаляване) на размера на предявените осъдителни искове, като главния такъв се счита предявен за сумата от 395,28 лв., а евентуалния за сумата от 127,79 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване: по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, 3 предл. първо и трето ЗЗД- сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза и сключването на договора на договора за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за недействителност на последния и по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД- извършено плащане на сумата, предмет на исковата претенция, в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е било да установи по исковете с правно основание чл. 146, ал.

1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД - законосъобразността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/ и по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото, респ. валидно обвързващи страните договорни клаузи по договор за кредит и договор за поръчителство, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит във размерите на така извършеното плащане.

Съдът намира предявените искове за неоснователни, тъй като ищцата не доказа сключването на договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020 г. и договор за поръчителство от 15.12.2020 г. Независимо, че на ищцовата страна са дадени изрични указания с доклада по делото да установи сключването на двата договора, З. Д. не представя преписи от същите или други доказателства. Съдът взема предвид обстоятелството, че ответниците не оспорват факта на сключването на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство, но това не освобождава ищеца от задължението да установи съдържанието и клаузите на двата договора, тъй като именно на тях базира твърденията си за недействителност на договорите.