Решение № 126 от 04.03.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Разлог, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20231240100248 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от Х.И.К., ЕГН* и А.С.К., ЕГН*, двамата с адрес в г.Б., у.„М.С.“№*, насочена против Е.И.Ш., ЕГН*, с адрес в с.О., о.П., у.„Т.“№*, А.А.Б., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„И.В.“№* и С.М.Б., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„И.В.“№*. Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Е.Ш., ЕГН*, А.Б., ЕГН*, и С.Б., ЕГН*, че ищците по делото са собственици на процесния имот, представляващ 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Б., с адрес на ПИ: г.Б., у.„И.В.”, площ: 621.0 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.): № по предходен план: 665, кв.60; при съседи: ***. 03504.4042083. ***. *** и ***, както и да осъди ответниците да предадат владението върху 1/2 ид. ч. от него; на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да отмени нот. акт №46, том III. per. №3890, дело №415/2022 г. по описа на нот. М.К., вписан с вх. per. №4365/08.08.2022 г., акт №121, том XV, дело 2151/2022 г. по описа на СВп-Р., както и да осъди ответниците да ни заплатят сторените по делото разноски.

С определение от 29.10.2024 г. съдът на основание чл.227 от ГПК, е конституирал в процесуалното качество на ответници н-ците на починалия на *, ответник Е.И.Ш., ЕГН* И.Х.С., ЕГН* – дъщеря, А.А.С., ЕГН* – дъщеря и Х.Р.К., ЕГН* и С.Р.Ф., ЕГН*, /по право на заместване на починалия им баща Р.Х.К., ЕГН*, починал на */.

Твърди се в ИМ, че ищците са съпрузи въз основа на сключен граждански брак от 29.04.1990 г., а ответница Е.Ш. е леля по майчина линия на първия ищец. Майката на ищеца К. и Е.Ш. били сестри и н-ци по закон на И.Б. и П.Б.. Сочи се, че ответниците А.Б. и С.Б. придобили собствеността на 1/2 от ПИ с идентификатор ***, въз основа на покупко-продажба на недвижим имот от ответницата Ш., обективиран в нот. акт №50, том VIII, дело №2586 от 19.09.2022 г. по описа на нот. М.К.. Според ищците, процесният ПИ с идентификатор *** бил оставен в наследство от баба им П.Б., тъй като същите се грижили за нея докато била жива. Ищците владели и обработвали имота от 1998 г., а ответницата Ш. никога не възразявала с/у тези действия, нито пък посещавала имота. Ищците били сключили договор за наем на процесния имот с фирма „РББ.“ЕООД. Твърди се, че на 07.09.2022 г. ищците получили покана от ответницата, ч/з пълномощника й А.А., да закупят ид. част от ПИ *** за сумата от 7`000.00 лева, като били уведомени, че ако не изразят желание, имотът ще бъде продаден на трето лице. Навеждат се доводи, че от направена 1 справка в СВп-Р. ищците установили, че ответницата Ш. се била снабдила с нот. акт, по силата на който била призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид. част от имота, който имот впоследствие бил продаден на ответниците А.А.Б. и С.М.Б. на 19.09.2022 г. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба последните имали сключен граждански брак, поради което имотът бил придобит в режим на СИО.

Ответниците А.Б., С.Б., И.С., А.С., всички представлявани от адв. С.Б., възразяват по основателността на иска, като считат, че ищците не са собственици на целия процесен имот.

Възразяват по отношение на твърдението, че Е.Ш. не полагала грижи за своите родители и била във влошени взаимоотношения с тях. Оспорват се твърденията, че П.Б. заявила желание да остави процесния недвижим имот на ищците по делото, че ответницата Ш. не посещавала имота от 2002 г., както и че бил сключен договор за наем с фирма „РББ.“ЕООД.

С отговора на ИМ ответниците А.Б. и С.Б. твърдят, че процесният недвижим имот е принадлежал на бащата на техния праводател Е.Ш., а именно И.Б. Последният е придобил правото на собственост в/у имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в продавателен договор от 15.05.1958 г., заверен от Председателя на ИК на ОбНС-Б.

Алтернативно, имотът бил придобит от праводателя на страните въз основа на давностно владение от 1958 г. до 1983 г. Предвид посоченото са наведени доводи, че 1/2 ид. ч. от процесния имот е придобит от праводателя на ответниците Е.Ш. по силата на наследствено правоприемство от И.Б. и П.Б. При условията на евентуалност твърдят, че Е.Ш. е била собственик на имота и въз основа на осъществявано давностно владение в периода 1998 г. – 2022 г., когато се е разпоредила с ид. си части в полза на втория ответник. Ответниците А.Б. и С.Б. владеят имота на посоченото правно основание – покупко-продажба.

СЪДЪТ след като съобрази приетите по делото писмени док-ства, както и изслушаните гласни такива, намира следното от фактическа страна:

По делото не е спорно м/у страните, че ищците по делото са в граждански брак от 29.04.1990 г., а ответниците А.Б. и С.Б. от 26.11.1989 г., като Е.Ш. е леля по майчина линия на ищеца Х.К., както и че тя и майката на ищеца К. са наследници по закон на И.Б. и П.Б., също така, че именно ответните страни А.Б. и С.Б. владеят процесната идеална част. Страните не спорят, а и от представените писмени док-ства се установява, че на 08.08.2022 г. е издаден нотариален акт за собственост в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 ГПК с №46, том III, рег. №3890, с който Е.И.Ш., ЕГН*, е призната за собственик на основание давностно владение и наследство на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***, с площ от 621 кв.м., като на 19.09.2022 г. по повод тази ид. част бил сключен договор за покупко-продажба м/у Е.Ш. и А.Б.. Съдът приема, че И.Б., общият на страните наследодател, починал на *, като същият имал за съпруга П.Б., починала на *, като двамата от брака имали родени 2 дъщери – ответницата Е.Ш., М.К., като последната починала на *, и оставила като н-ци ищецът И.К., Х.К., Л.Р..

От показанията на св. М.Х., които съдът кредитира напълно, доколкото този свидетел изложи пред съда свои непосредствени впечатления за случващото се с имота, доколкото живее в близост до процесното място, като същата е и без родствени връзки с която и да е от страните в производството, нито пък се твърди и доказва да е в близки или влошени отношения с някоя от тях, се установява че процесният имот в последните 20-30 г. е бил ползван от ищците, като в тази насока са и показанията на св. Ш., която потвърждава, че имотът е отглеждан от Х.К., като същият изградил и ограда там, като този факт не се отрича и от свидетелите Р. и Ш., последният също добавя, че намиращият се там навес е изграден от Х.К., като последните двама настояват, че Е.Ш. също е посещавала през годините процесното място, като дори там е извършвала и селскостоп. дейност (св. Р.). Съдът възприема от фактическа страна, че след 1998 г., когато е починала П.Б., Е.Ш. повече не е посещавала г.Б. и в частност процесното място, по-конкретно не е ползвала по предназначение същото, защото макар свидетелите Р. и Ш. да твърдят обратното, то по този въпрос съдът ще възприеме казаното от св. Х., предвид изложените вече съображения 2 относно начина, по който същата е изградила своите впечатления за случващото се с имота през годините, като от значение е и обстоятелството, че посочените двама свидетели (Р. и Ш.) не са живущи в района и съответно споделят за близки отношения със семейството на Е.Ш. (св. Ш.), съответно за влошени такива с ищците (св. Р.). От показанията на св. Ш. се доказва още, че на погребението на баба П. (1998 г.) ищците заявили на Е., че дворното място до застроения имот им е оставен от П., поради което се считат за единствени собственици на същия.

От правна страна съдът съобразява следното:

Ищците черпят своите права по предявения установителен иск, като навеждат твърдения, че притежават право на собственост по отношение на спорната ид. част по силата на осъществено давностно владение в периода от 1998 г. до 2022 г., като получили владението върху същата от П.Б., която отрекла правата в/у имота на другата си дъщеря Е. Ш..

Съвпадащи са твърденията на страните в производството, че процесният имот е бил притежание на И. и П.Б. (в тази вр. и договор от 1958 г., послужил и за издаване на нот. акт по реда на чл.587, ал.2 ГПК), но основният спор е в това дали приживе П.Б. е изразила воля целият имот да бъде оставен в полза на ищците. Според ответниците целият имот е наследствен, като двете дъщери придобили по eдна втора идеална част от същия, поради което Е.Ш. е могла да прехвърли своята идеална част в полза на ответниците Б.и. Предвид наведеното обстоятелство и приложените в тази вр. док-ства, съдът приема, че процесният имот е сънаследствен, поради което в настоящото производство ищците са тези, които следва да докажат, че са придобили по силата на упражнявано давностно владение правото на собственост, притежавано от Е.Ш.. Така в ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение м/у хипотезата, когато съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и тази, когато владее само своята ид. част и държи частите на останалите съсобственици, като разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт в/у вещта.

Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага.

Така в Решение №5 от 25.01.2010 г. по гр. д. №2728 от 2010 г. на ВКС е разяснено, че след като един от сънаследниците е установил в/у съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си, той може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС, 10-год. давностен срок, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съд. ред или установяване на фактическа власт в/у същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие в/у самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред, но не и във фактически действия, насочени към личността на упражняващото фактическата власт лице. Започналата да тече в него полза придобивна давност следователно може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, посредством който останалите сънаследници заявяват правата си в/у имота или ч/з признаване на техните права.

Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Словесните пререкания м/у сънаследниците, предявяването на претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението му. На база на тези разяснения, съдът приема че след 1998 г. ищците в производството действително са установили свое владение в/у имота, което в продължение на изискуемия 10-год. срок не се твърди и доказва да е било прекъснато от страна на другия сънаследник с посочените правнорелевантни 3 способи за това. Напротив, в този период се доказва, че имотът е бил изцяло стопанисван от ищците, същият е бил облагороден от тях (с навес и дръвчета) и ограден (от страна на Х.К.).

По този начин ищците са демонстрирали явно и непрекъснато своето владение, в това число и пред Е.Ш., която в релевантния за това срок не е предявила претенция спрямо владеещите съсобственици. Предвид изложеното, исковата претенция подлежи на уважаване изцяло, ведно с произтичащата от това законна последица по отмяна на представения констативен нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК.

При този изход на спора разноски се следват в полза на ищците, които обаче доказват единствено заплащане на държ. такса от 50.00 лева.