Решение № 361 от 06.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Велкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100502053 по описа за 2022 година

С решение №116/12.10.2022г. по гр.д.№ 314/2022г. на Районен съд Средец, Главна Дирекция „Гранична полиция“ –МВР е осъдена да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“И. В.“ № **, сумата от 588,13лв. главница, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 70,5 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода 14.07.2019г.-09.07.2020г. 493 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 137,62лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 13.07.2022г.

С цитираното решение Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на В. Д. К., сумата от 300 лева съдебно- деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Средецкия районен съд държавна такса в размер на 100 лева и 200 лева разноски за експертиза.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова, 1 съдебен адрес: гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.

Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно при надвишаване на нормата работни часове, е заплащан извънреден труд. Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и не намира приложение КТ, тъй като нито в ЗМВР, нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ, че за неуредените случаи се прилага съответното този нормативен акт. Ако законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично с тази в КТ, препращането е пряко, като се посочват примери в тази насока. Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове, които регламентират детайлно съответната материя. На осн.чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР през периода 01.06.2016г. –31.03.2019г. са издадени няколко наредби на министъра на вътрешните работи- Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,Наредба №8121з592/25.05.2015г, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тези подзаконови нормативни актове уреждат идентична материя с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Това означава, че служебното правоотношение на ищеца, като държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР се регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл нормативни актове. За процесния период относими са Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г.

Оспорен е изводът на съда, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на НСОРЗ. Счита, че държавните служители –полицейски органи имат по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези за другите държавни служители и работещите по трудово 2 правоотношение.

Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите в МВР, което включва и заплащане на нощния труд, независимо дали той е положен или не, и на тези служители не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се прилага към полицейските служители, тъй като не са налице две от предпоставките за това: дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи дали в има положен извънреден труд в рамките на определен отчетен период и тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на дневния и нощен труд, се използва математически алгоритъм за приравняването на нощния труд в дневен. Тъй като продължителността на дневното и нощното работно време за полицейските служители е 8 часа, то коефициентът преобразуване на нощния труд в дневен би бил 1. Това е причината разпоредба, идентична на чл.9, ал.2 НСОРЗ да не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР. Цитира относима съдебна практика.

Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – В. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.Митко Димитров, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че по фактическата обстановка е напълно изяснена по делото. Направен е анализ на правната уредба по Кодекса на труда и ЗМВР, като и издадените въз основа на законовата делегация подзаконови нормативни актове. Счита, че липсата на правило, което да определи методология за превръщането на нощните часове в дневни по отношение на държавните служители – полицейски органи, води до извод за непълнота на уредбата и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото обратното би поставило в неравностойно положение полицейските служители спрямо работниците и служители, чийто правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Посочва Решение на СЕС от 3

24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС Луковит, в което е прието, че във всички случаи в националното законодателство следва да има предвидени мерки за защита за работещите в публичния сектор под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, които да компенсират особената тежест на нощния труд. Въззиваемият твърди, че подобни мерки не са предвидени в българското законодателство, поради което се налага преизчисляване на положения нощен труд. Посочва още, че съгласно т.23 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати за държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, което отново обосновава изводът на районния съд, че приложение в процесния случай следва да намери НСОРЗ. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че коефициентът при приравняване на нощния и дневен труд за полицейските служители е 1, излага подробни съображения. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, с категоричност се установяват положените от ищеца работни часове и съответно тяхното заплащане. Цитира множество съдебна практика. Моли да се потвърди обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от В. Д. К., съдебен адрес:гр.Свиленград, бул.“България“,№77,ет.2 чрез адв.Димитров против Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР иск за присъждане на сумата 699,20 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 76 часа, за периода от 14.07.2019г до 09.07.2020 година, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно мораторна лихва в размер н а 39,77 лв за горепосочения период от момента,в който сумите са станали 4 изискуеми и законната лихва от датата на предявяване на иска- 14.07.2022г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищ ецът през исковия период е полагала труд на длъжност **** при РД“Гранична полиция“ гр.Елхово,на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ . Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР. Ищ ецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 76 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не е заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е намален на 588,13 лв за 70,5 часа извънреден труд.Увеличен е размерът на претенцията за мораторна лихва на 137,62 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, както тези работещи в МВР ,така и тези, за които се прилага

ЗДСл. През исковия период е действала Наредба

№8121з-776/29.07.2016г и наредба № 8121з-908/02.08.2018г на министъра на вътрешните работи,които уреждат еднаква материя с НСОРЗ и НРВПО и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.ЗМВР и подзаконовите актове на министъра на вътрешните работи уреждат изчерпателно основанието и реда за заплащане на възнаграждения за нощен трудна държавните служители в МВР и по отношение на тях не са приложими НЗОРЗ и НРВПО.Защитата на служителите в МВР ,полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и повисока социална закрила.Не са налице предпоставките за прилагане на чл.9 от НСОРЗ,тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа на трудова норма.Разпоредба ,идентична с чл.9,ал.2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187,ал.9 от ЗМВР,защото държавните служители имат еднаква продължителност на 5 дневното и нощното работно време и коефициентът би бил 1. Моли да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят разноски.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е изложил мотиви, че в подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законова делегация, липсва норма, уреждаща преобразуването на часовете положен нощен труд в коефициент 1,143, което обаче не би следвало да се тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в понеблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на заплащане на допълнителни възнаграждения. Налице е непълнота в уредбата на реда за компенсиране на работа извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките,което налага да се прилага субсидиарно общата НСОРЗ и по-конкретно чл.9,ал.2 от нея.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното :

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че за периода от 14.07.2019г до 09.07.2020г е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 493 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 563,50 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 70,50 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 588,13лв.