Решение № 20 от 21.05.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Котел, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20252210200131 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2511200230 от 28.08.2025 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на П. П. Г., с ЕГН ********** на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, Заповед РД 49171/23.05.2024г.на МЗХ и чл. 96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча за нарушение на чл. 84, ал.1, пр. 3 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години.

Недоволен от НП е останал Г., който сочи, че НП е незаконосъобразно.

Моли за отмяна на атакуваното НП. Навеждат се твърдения, че нищо в констативен протокол от 18.01.2025г., АУАН и НП не отговаря на истината.

За съдебните заседания жалбоподателят е редовно призован, като на някой се явява лично, но във всички се представлява от процесуален представител адв. М. К., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, за съдебните заседания се представлява от юрисконсулт А. Д., която оспорва жалбата, като заявява, че актът който се обжалва е правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и 1 прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 28.08.2025 г. е съставено процесното Наказателно постановление, за това че лицето П. П. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Р. № **, община С.н е извършило нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча.

На 18.01.2025 г. св. Д. Ш. и св. Н. Н., служители в РДГ Сливен били извикани по сигнал за бракониерство в района на полигон „Ново село“.

Същите не били допуснати на територията на полигона, което довело до необходимостта на място да пристигнат служители на военна полиция – свидетелите – Й. Й. и Д. Е.. Четиримата свидетели – Н., Ш., Й. и Е. с два автомобила били допуснати на територията на полигона след като били записани в списъци (служителите на „военна полиция“ били записани само със съкращение „ВП“). Същите установили лица от ловната дружинка на с.

Мокрен вътре – на територията на УП „Ново село“, като на отговорника на лова указали да предаде на всички лица да излязат на КПП-то където е съставен протокол. В книгата за отчитане на посещенията до ловните полета на територията на УП „Ново село“ и проведен инструктаж на ловците от ЛРД „Ново село“ и ЛРД „Мокрен“ били записани членовете на ловната дружинка, като една част от тях били допуснати до територията на поделението, а една част не били пуснати, тъй като не си носели лични карти.

Извършена била проверка като резултатите нея били обективирани в издадения Констативен протокол серия 300А№157660 било посочено, че ‚ловната дружина на с. Мокрен ловува в района на горепосочения полигон (в близост до командния щаб).“ Посочено е още, че отговорникът на лова Ончев е представил разрешително за групов лов, както и че всички билети са заверени. Констативен протокол серия 300А№157660, който бил подписан от лицата, извършили проверката и установили нарушенията - св. Ш. и св. Н. и от Ончев. В него не били вписани препоръки, предписания и разпореждания от страна на извършващите проверката.

Въз основа на съставения Констативен протокол, на 10.03.2025 г. актосъставителят А. съставил против жалбоподател АУАН серия 300А № 125763, в който нарушението било квалифицирано чл. 84, ал.1, пр. 3 във вр. с 2 чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, получен лично от него, като същият вписал, че е подал възражения. Против така съставения констативен протокол жалбоподателят подал възражение (л. 9-12 от делото) до директора на РДГСливен.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 2511200230 от 28.08.2025 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на П. П. Г., с ЕГН ********** на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, Заповед РД 49-171/23.05.2024г.на МЗХ и чл. 96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча за нарушение на чл. 84, ал.1, пр. 3 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години. В наказателното постановление е посочено, че лицето Г. е извършило следното нарушение: „ловува извън населено място с извадено от калъф, сглобено ловно оръжие извън определените в разрешително за групов лов серия ЮИ № 008360/17.01.2025г. места: ловностопански район Мокрен, ловище Ламбова Кория без да е убил или уловил дивеч.“. В обжалваното НП е посочено още, че нарушението е извършено на 18.01.2025г. в РДГ Сливен, общ. Котел, землище село Мокрен, ловище Ламбова Кория, полигон Ново село, административен център, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 84, ал.1, пр. 3 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години.

В представената по делото административнонакзателна преписка се съдържа разрешително за групов лов серия ЮИ № 008360/17.01.2025г., от което се установява, че на дата 18.01.2026г. на жалбоподателя П. Г., с посочен ловен билет № ***** и членска карта № ********, като ловец му е разрешено да ловува в ловностопански район Мокрен, с място на ловуване – ловище „Ламбова кория“, с право да отстрелва следния дивеч: „чакал“.

Видно от приложение № 1 на 18.01.2025г. се е провел редовен излет в ловностопански район Мокрен, място на ловуване – ловище „Ламбова кория“.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че 3 територията, в която дружинката е имала право да ловува и тази, в която били установени част от ловците (не се установява кои точно лица, тъй като от приложените по делото препис-извлечения от книги за пропуските се установява, че една част от ловците не са били допуснати) са гранични.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат съществени противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма.

Жалбата е подадена от Г. е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице, а разгледана по същество същата е и основателна.

При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна, както следва:

Въз основа на приложените по делото доказателства съдът приема, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В настоящия случай от съставения Констативен протокол серия З00А №157660 от 18.01.2025г., се установява, че извършването на проверката на жалбоподателя и установяването на нарушенията е станало на 18.01.2025 г. от св. Ш. и св. Н..

От процесния АУАН се установява, че актосъставител е А. С. А. – ст. спец. гор.

4 инсп. При РДГ - Сливен. В т. 6 от АУАН "Свидетели на извършването или установяването на нарушението, или на съставянето на акта" са вписани двама свидетели: И. В. Т. и В. М. В., за които е отразено, че са с адрес в гр.Сливен, РДГ Сливен.

От показания на актосъставителя св. А. се установява, че през 2025г. е съставил акт на жалбоподателя в сградата на РДГ Сливен, по констатирано от Ш. и Н. /свидетели по делото/ нарушение. От показанията на свидетелите по акта се установява, че същите са били свидетели по съставянето на АУАН, който е бил съставен въз основа на процесния констативен протокол. От показанията на тези свидетели, които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, съдът приема за безспорно установено, че нито актосъставителят, нито посочените в акта, подписали се свидетели, са свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Установено е, че свидетелите, които са присъствали при извършване и установяване на нарушението на 18.01.2025 г. са били свидетелите Ш. и Н., като същите не са присъствали при съставянето на АУАН. Изложеното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Алинея 3 от цитираната разпоредба предвижда, че при липса на свидетели, присъствали на извършването и установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В разглеждания случай съдът счита, че по делото не се установи наличие на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН, в същия липсва каквото и да било посочване за обективна или субективна невъзможност на очевидците да подпишат акта. Това нормативно изискване следва логиката на законодателя за пълна обективност при описание на фактите по установяване на административно деяние, но в случая същото е нарушено. Неизпълнението на този императив поставя под въпрос коректността на възприетите от наказващия орган данни.

На следващо място, доколкото се установи и това, че актосъставителят е съставил АУАН, не на база установеното от него, доколкото той също нито е присъствал при извършване на нарушението, нито при установяването му, а съобразно КП, съдът намира също за процесуално недопустимо и водещо до порок, който не може да бъде отстранен и саниран.

5

Съдът счита, че административнонказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която норма е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Видно от доказателствата по преписката жалбоподателят е депозирал възражение срещу акта. Няма данни по преписката така заявените възражения да са обсъдени от наказващия орган не е извършена допълнителна проверка, не е събрана допълнителна информация от извършилите процесната проверка очевидци Ш. и Н. нито са събрани сведения от други лица.

Съдът счита, че НП е и материално незаконосъобразно, тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата. В съдебното заседание се събраха гласни доказателства, от които става ясно, че нито един свидетели не може да посочи с категоричност къде се е намирал жалбоподателят, когато служителите на РДГ заедно със служителите на Военна полиция са навлезли на територията на полигон „Ново село“. Дори служителите на РДГ Ш. и Н. посочват, че са видели/срещнали ловуващи ловци с извадени от калъф оръжия, но нито един от тях не посочи нито колко са били лицата, нито кои точно са били те, нито къде точно са се намирали. Свидетелят Н. посочва, че на КПП-то са отишли 15-16 човека с извадени от калъф оръжия, като някой ги държали в ръце, други на рамо, но и той не може да посочи с категоричност къде и кога е видял жалбоподателя.