Определение № 35489 от 26.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35489 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110131466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 212769/17.06.2025 г. на ответницата Е. И. Г., чрез адвокат Р. М., съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 9700/27.05.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъдените в полза на ответната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 9 000,00 лева. Навеждат се съображения, че съдът необосновано е присъдил на страната разноски за адвокатски хонорар в размер под претендирания такъв, който се поддържа да е съобразен с материалния интерес на спора.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – С. И. Г., чрез адвокат Г. М., изразява подробно становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С постановения по делото краен съдебен акт е изцяло отхвърлен предявеният от С. И.

Г., ЕГН **********, срещу Е. И. Г., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че С. И. Г. е титуляр на правото на собственост на ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор . по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, ул. №, ет., на основание изтекла придобивна давност в периода от 14.08.2008 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г

1

При този изход на делото съдът е приел, че право на разноски в първоинстанционното производство има ответницата. Последната е претендирала присъждане на следната сума съобразно представен списък по чл. 80 ГПК: 9 000,00 лева – платен адвокатски хонорар. За установяване факта на реално сторени разноски за платен адвокатски хонорар ответницата е ангажирала разписка за получено плащане от 01.12.2024 г., приложена на л. 121 от делото.

Своевременно, в хода на устните състезания по делото, ищецът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В разглеждания случай, в предмет на делото е включен иск за собственост на ½ идеална част от недвижим имот с данъчна оценка 82 709,40 лева, т. е. данъчната оценка на спорната идеална част от имота възлиза на 41 354,70 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 100 000 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., или в случая 3 958,38 лева. С крайния акт по делото съдът е счел за частично основателно наведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е редуцирал претендирания от ответната страна адвокатски хонорар до сумата от 4 750,00 лева, т. е. съдът е присъдил на ответницата разноски за платен хонорар в размер, надвишаващ минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на молителката, че при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил материалния интерес на конкретния спор. Същевременно по въпроса за размера на адвокатските възнаграждения съдът следва да съобрази решението на СЕС по дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатските възнаграждения – те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед на цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа, и съдът има право да определи възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. В процесния случай, след като е отчел посочените обстоятелства – и конкретно материалния интерес на спора, средната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от вида на спора и процесуалното поведение на страните, вида и броя на извършените от адвоката процесуални действия, изчерпващи се с подаване на писмен отговор и лично явяване в едно съдебно заседание, разумния срок, в който е разгледано и приключено съдебното производство, вкл. ползвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и съобразявайки задължителната за съдилищата практика на СЕС, настоящият съдебен състав е счел, че са налице основания за определяне на размер на адвокатския хонорар от 4 750,00 лева, като не намира основание да ревизира формираното в крайния акт по делото становище по въпроса за разноските. Ето защо, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК 2 за неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 212769/17.06.2025 г. на Е. И. Г. за изменение на Решение № 9700/27.05.2025 г. по гр. д. № 31466/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3