Решение № 3481 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3481 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110981 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против ОТВЕТНИКА, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл.

79 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит №*** от *****г, по които, че ответникът дължи следните суми: 1 745, 11 лева – регресно вземане за главница по договор за паричен заем/кредит № *** от *** г., сключен от длъжника с „Кредисимо” АД, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което е платило вземането по кредита, като регресните права са прехвърлени в полза на заявителя по силата на договор за цесия от *** г.; 517, 49 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 30.06.2016 г. – 30.11.2017 г.; 858, 37 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.06.2016 г. - 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл410ГПК №***г по образуваното ч.гр.д. № ***г. г по описа на Районен съд П.

Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № ***г. г. по описа на Районен съд П. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество бил предявен настоящият установителен иск.

1 иск

С оглед изложеното моли за уважаване на предявения установителен Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар исковата молба и приложенията да са връчени редовно лично на същия.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК , а именно сумата в размер на 211,25 лева в исковото производство, включващи държавна такса и заплатено юрк.възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 150 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

Н. Ч., ЕГН****** дължи на „„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 следните суми: 1 745, 11 лева – регресно вземане за главница по договор за паричен заем/кредит № *** от *** г., сключен от длъжника с „Кредисимо” АД, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което е платило вземането по кредита, като регресните права са прехвърлени в полза на заявителя по силата на договор за цесия от 2

*** г.; 517, 49 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 30.06.2016 г. – 30.11.2017 г.; 858, 37 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.06.2016 г. - 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл410ГПК №***г по образуваното ч.гр.д. № ***г. г по описа на Районен съд П.

ОСЪЖДА Н. Н. Ч., ЕГН ******* да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 сумата от общо 211,25 лева съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 150 лева– разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд П.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3