Определение № 301 от 21.01.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5330/2025
- Вид
- Определение № 301
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Силвия Георгиева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.104, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.4 пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.357 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301 гр. Плевен, 21.01.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Г. Иванова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430105330 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.
Р. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, чрез адв. Д. С. от САК, срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„***“ № ***.
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване недействителност/нищожност на множество клаузи от договор за банков кредит и допълнителни споразумения.
Съгласно чл.69, ал.1, т.4 пр. първо ГПК, по искове за съществуване на договор, цената на иска се определя от стойността на договора / изключая хипотезата на договор с предмет вещни права /. При това предмет на настоящия спор е прогласяване на клаузи от договор, част от които по съдържанието си са от естество да предпоставят нищожност на целия договор, тъй като касаят същественото съдържание на договорите, а именно размера на отпусканите кредити.
Два от предявените искове са за прогласяване недействителност/нищожност на клаузи от Договор за кредит № HL ***/13.02.2008г.: чл.1, ал.1; чл.2, ал.3; чл.6, ал.2; чл. 17; чл. 20; чл.21; чл.22; чл.3, ал.1, ал.3, ал.5; чл. 6, ал.3, чл. 12; както и клаузи от Допълнително споразумение към Договор за кредит № HL ***/2008г. от 21.11.2017г.: чл.1, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5. Същите са от същественото съдържание на договора за кредит, тъй като касаят размера на предоставения кредит, в размер на 55000 евро. Видно е от чл. 1, ал.1 от представения с исковата молба заверено копие на договор / л.11 от делото/, че Банката предоставя на Кредитополучателя сумата от 55000 евро.
По същество с евентуалното прогласяване нищожността на посочените клаузи се отрича основанието на вземането на противната страна.
1
Материалният интерес на кредитора при иск за установяване недействителност на договорна клауза в такава хипотеза се явява пряко засегнат, поради което и посочените суми се явяват цената на исковете.
Според разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 от ГПК, на Окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Цената на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е 55000 евро, което е над предвидения размер от 25000 лева, като исковете не са за издръжка, не са трудов спор /доколкото в чл.357 на КТ изчерпателно са изброени трудовите спорове/, не е за вземане по акт за начет и не е иск за собственост или друго вещно право, въпреки че предмет на договора за дарение е недвижим имот, поради което предявената искова претенция е родово подсъдна като първа инстанция на окръжен съд. В този смисъл е и константната съдебна практика, изразена например в Определение №1/09.01.2009 г. по ч. т. д. N 495/2008 г. на ВКС, II г.о.
Ищцата отправя искане да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи - едната група, от които касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и другата - възможността за едностранна промяна на лихвения процент.
В т. 27, във връзка с т. 45 от решение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело С117/23 г., постановено именно по преюдициално запитване на български съд /Софийски апелативен съд/, изрично е прието, че клаузите, отнасящи се до валутния риск в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, е част от основния предмет на договора. В този смисъл е и актуалната и променена съдебна практика на ВКС след постановяване на решението на СЕС.
Предвид това и след като в случая се атакуват именно такива клаузи за валутния риск, с твърдения за тяхната нищожност, които са част от основния предмет и договора и допълнителното споразумение, то цената на исковете се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК.
В този смисъл е Решение № 76/15.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 888/2015 г., I т. о. и цитираното в него определение № 449/29.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д.
№ 1596/2015 г., I т. о., които са в насока, че само когато предмет на прогласяване е нищожност на клауза, която не касае основанието на вземането и не е предявен иск за прогласяване на недействителност на целия договор, а се атакува единствено реда и начина за определяне на вземането или други уреждащи правоотношението елементи, част от несъщественото съдържание 2 на договора, то искът за прогласяване на нищожност следва да се счита за неоценяем. Приема се, че договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи. В останалите хипотези, когато клаузите, касаят основния предмет на договора, искът е оценяем и цената му е стойността на договора - чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК. Предвид това, че в случая предоставения кредит (размер на главницата) е с размери над 25000 лева, то съгласно чл. 104, т. 4 ГПК родово компетентен да разгледа предявените искове е Окръжен съд – Плевен.
На основание чл.104, т.6 ГПК, подсъдни на ОС като първа инстанция са исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция е родово подсъдна на Окръжен съд като първа инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да изпрати по подсъдност исковата молба на Окръжен съд-Плевен.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
Водим от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5330/2025 г. по описа на РС -Плевен и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на основание чл.118, ал.2 вр.чл.104, т.4 и т.6 ГПК за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд-Плевен.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд-Плевен в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3