Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14121 от 17.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2017/2024
Вид
Решение № 14121
Подписан
17.07.2024
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14121 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110102017 по описа за 2024 година

Ищецът .... е предявил срещу А. В. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2059,86 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № , находящ се ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 338,24 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., 31,75 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.

08.2020 г. до м. 04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 6,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.10.2023 г. по ч. гр. дело № 52582/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот и като такъв е подала молба-декларация за откриване на партида. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на 1 ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период, изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. К., в който оспорва предявените искове като възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството ... е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. г. срещу А. В. С., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 52582/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 31.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответницата, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са 2 приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.

В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № .....г., че ответницата А. В.

С., е собственик на имота, находящ се в гр..... за спорния период, като на 18.09.2002 г. ответницата е подала молба-декларация за откриване на партида за имота на нейно име, както е декларирала, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 3 човека. Посочила е, че старата партида е на името на починалия й баща. Декларирала е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата, а не лицето, в полза на което е запазено право на ползване, погасяването на което не предмет на проверка.

3

Ето защо ответницата е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на претендираното основание, като съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 26.09.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 26.09.2020 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, като това са вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., тъй като вземането за август 2020 г. е станало изискуемо на 15.10.2020 г. и давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2023 г.

След изваждане на погасената по давност сума, определена по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на писмените доказателства по делото, размерът на дължимата главница за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1948,40 лева, ето защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи в този размер и за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., като за сумата над 1948,40 лева до пълния претендиран размер от 2059,86 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“. Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и 4 дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, изискуемостта на вземането за дялово разпределение настъпва с неговото възникване, фактурирано по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което вземането за м.08.2020 г. в размер на 1.51 лева е станало изискуемо на 01.09.2020 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е погасено по давност. Ето защо искът за дяловото разпределение следва да се уважи за сумата от 30,24 лева и за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г., като за разликата над 30,24 лева до търсения размер от 31,75 лева и за м. 8.2020 г., искът следва да се отхвърли като погасен по давност.