Решение № 3787 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3787 гр. ****, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20263110100559 по описа за 2026 година

Предявен е иск от К. Н. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул. **** ет.2 ап.2, против „****” ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. **** № 51Г, ап. офис 32, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/ ****г. с правно основание чл. 26 ЗЗД вр.с чл. 22 вр. с 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, поради неправилно посочен ГПР, тай като в същия не са включени разходите за такса експресно разглеждане и неустойка, в условия на евентуалност, да се прогласи нищожност на клаузата за такса експресно разглеждане и неустойката по индивидуален договор за потребителски кредит № ****/ ****г., поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, вр.с чл.21 от ЗПК, за максимално допустим размер на ГПР, а в условията на евентуалност е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143 от ЗЗП, поради неравноправност, тъй като сумата която се дължи за неустойка и такса, са в прекомерен размер.

Предявен е иск от К. Н. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.****, ул. **** ет.2 ап.2, против „****” ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. **** № 51Г, ап. офис 32, осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане **** ООД да заплати на ищеца сумата в размер от 339.56 лева /173.61 евро недължимо платена по недействителен 1 индивидуален договор за потребителски кредит № ****/ ****г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност ще моля съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди **** ООД да заплати на доверителят ми, сумата от 309.65 лева/158.32 евро недължимо платена такса за разглеждане и неустойка по индивидуален договор за потребителски кредит № ****/ ****г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В проведено открито съдебно заседание съдът допусна изменение на исковите претенции, чрез тяхното намаляване от първоначално предявения размер от 173,61 евро, на сума в размер от 136,93 евро, на основание чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК.

Твърди се, че ищецът е страна по индивидуален договор за потребителски кредит №****/ ****г. сключен с **** ООД. Твърди, че съгласно Договора за кредит ****дателят се задължава да предостави на ****получателя кредит в размер на 500лева. Твърди, че съгласно договора за потребителски кредит №****/ ****г. ГПР по кредита е в размер на 22%,а ГЛП в размер също на 20.05%, при срок на кредита от 6 вноски. Твърди, че в договора за кредит е регламентирано и заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 123.97лева, както и неустойка в размер на 185.95 лева. Твърди, че е бил добросъвестен като по договора е заплатил сумата от 500 лева главница, 29.64 лева за лихва, 123.97 лева за такса експресно разглеждане и 185.95 лева неустойка. Приема, че договор за потребителски кредит№ ****/ ****г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност счита, че клаузата за такса експресно разглеждане от договор за потребителски кредит №****/ ****г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва, че в случая ****рът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. Таксата за експресно разглеждане представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), което не е сторено. При съобразяване размера на таксата, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.

2

Ищецът излага, че с оглед на нищожността на договора, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а заплатената сума на допуснатата главница в размер на 500 лева, представлява неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора, и подлежи на връщане на ищеца.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество **** ООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Прави възражение за пълно/евентуално частично погасяване на исковата претенция/ и представя доказателства.

Претендира разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е релевирали възражение за недопустимост на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит при кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор. Съдът намира възраженията за неоснователни. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на присъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респ. се разглеждат доводите за нищожност на договора, са по принцип верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на присъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните.

3

Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му и иск за връщане на даденото.

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесния договор за кредит.

В тежест на ответникът пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените суми са заплатени на валидно правно основание – в случая наличието на валиден Договор за потребителски кредит № ****/ ****г.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството в отношенията между страните по делото, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит № ****/ ****г. за сумата от 500 лева, ГПР по който е в размер на 22%,а ГЛП в размер също на 20.05%, при срок на кредита от 6 вноски. Приема за безспорно регламентирано заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 123.97лева, както и неустойка в размер на 185.95 лева.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 4 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на ****ра и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителят, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, като потребителят трябва да е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

Процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, и чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и таксата за експресно разглеждане, както и таксата за неустойка, които са включени в погасителната вноска и имат характер на скрита възнаградителна лихва т. е. в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Съдът намира, че с начисляването на същите се цели заобикаляне на правилата на ЗПК и получаване на допълнително възнаграждение за ****ра. С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №****/ ****г., сключен между "****" ООД , ЕИК ****, в качеството му на ****дател и К. Н. С., ЕГН **********, в качеството на ****получател, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на клаузата за експресно разглеждане.

По иска с пр. осн. чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

5

По делото не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 392,58 евро по процесния договор за кредит, с което е погасил предсрочно изцяло задължението си към ответника на 25.11.2024 г. На 26.03.2026 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 124,21 евро, представляваща стойност на надвнесена по договора за кредит сума.

Последиците от недействителността на договора са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Посочената разпоредба предвижда, че потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него. В случая ищецът дължи връщане на сумата в размер на 255,65 евро – главница по договора за кредит.

Доколкото се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, всички извършени плащания следва да се отнесат за погасяване именно на това задължение. Ищецът е заплатил сумата в размер на 392,58 евро, като ответникът му е възстановил 124,21 евро.

Следователно ответникът дължи връщане на сумата в размер на 12,72 евро, като платена над главницата от 255,65 евро по кредита. Сумата в размер на 12,72 евро подлежи на връщане, на осн. чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, като платена без основание по нищожен договор.