Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1227 от 28.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1316/2025
Вид
Решение № 1227
Подписан
28.10.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.123, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501316 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби - и двете насочени против Решение № 33/17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 417/2024 г. по описа на ОС Благоевград, както и по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу Решение № 91/20.02.2025 г. по реда на чл.247 ГПК, постановено по същото дело.

С обжалваното въззивно решение Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. К. И. от гр.Благоевград, сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ , претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал.

1 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 23 420 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1, т.

2, пр. 2, вр. чл.26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до окончателното й изплащане, като предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдената сума от 15 000 лв. до претендираните 120 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над присъдената сума от 23 420 лв. до претендираната от 24 420 лв., са отхвърлени.

Срещу решението е отхвърлителната му част по отношение иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е подадена въззивна жалба от С. И., чрез адв.Е. Н. от АК Пловдив а в уважителните му части – от Прокуратурата на РБългария, чрез Прокурор при ОП Благоевград Д..

В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част отнасяща се до иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените 1 правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се на въззивника И. обезщетение от повдигнато и поддържано обвинение от ОП Благоевград, с което бил незаконно обвинен в извършване на престъпление от общ характер; в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част касателно искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и по съществото на спора се постанови уважаване на този осъдителен иск в пълния му заявен размер.

Насрещната страна не е взела становище по тази въззивна жалба.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор Е. Д., се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му части, съответно за присъдените обезщетения за сумата от 15 000 лв. за непричинени имуществени вреди и 23 420 лв. за имуществени такива, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно релевантните за предмета на производството факти, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна оспорва доводите, развити в нея и поддържа правилност на първоинстанционното решение в уважителната му част.

Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор Е. Д. е подала и въззивна жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело решение по реда на чл.247 ГПК под № 91/20.02.2025 г. с оплаквания за неговата неправилност, по която насрещната страна не е е взела становище.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ и чл.2б ЗОДОВ от С. К. И. от гр.Благоевград, чрез адв.Е. Н. от АК Пловдив против Прокуратурата на Република България.

Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът-въззивник е бил търговец - собственик и съдружник в няколко търговски дружества, търгуващи с автомобили втора ръка от внос.

По неизвестна като източник информация БОП Благоевград започнала проверка на търговската му дейност, свързана с продажба на продавани автомобили и било образувано НП по ДП 244/ЗМ237/2015 г. по описа на ОДМВР. В хода на проверката ищецът дал обяснения на два пъти - на 13.04.2015 г. и на 02.06.2015 г., а досъдебното производство срещу него било образувано на 23.10.2015 г.

След приключването му ОП Благоевград внесла обвинителен акт срещу И. за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2, вр чл. 26, ал. 1 НК и по чл.

255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по който е образувано НОХД № 592/2017г. по описа на БОС. По последното приключило с осъдителна присъда, с която на ищеца били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години, както и „конфискация“ и „глоба“. По жалба на подсъдимия пред АС София било образувано ВНОХД № 275/2020 г., по което присъдата на първа инстанция била потвърдена. След обжалване на постановения акт от въззивната инстанция пред ВКС било образувано КНОХД № 937/2020 г. С постановеното по него решение касационната инстанция отменила акта на въззивната такава и делото било върнато за ново разглеждане, поради липса на мотиви. Повторно образуваното пред АС София ВНОХД № 907/2021 г. приключило с решение, с което присъдата на първата инстанция била отменена и делото е върнато за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, производни от незаконосъобразната дейност на прокурора.

По новообразуваното НОХД № 922/2021 г. по описа на ОС Благоевград в 2 разпоредително заседание съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, констатирайки допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт. Този акт на съда е обжалван пред АС София и е потвърден от последния по образуваното пред него ВНЧД № 181/2022 г.

В резултат на последното прокурорът разпоредил извършване на нови следствени действия, чийто срок за извършване бил продължаван път пъти. На 20.02.2023 г. бил внесен нов обвинителен акт срещу И., по който било образувано НОХД № 184/2023 г. по описа на БОС. Последното било прекратено отново с акт на съда, а делото - върнато на прокурора, тъй като при съставянето на обвинителния акт са допуснати нарушения и отново е налична неяснота относно фактическото обвинение и относно формите на изпълнителното деяние.

Прекратителният акт на БОС е бил протестиран от ОП Благоевград, като с определение от 01.06.2023 г. САС го потвърдил.

С постановление от 30.06.2023 г. прокурорът прекратил наказателното производство срещу ищецът-въззивник приемайки, че обвинението е останало недоказано.

Постановлението му било обжалвано от И., който е поддържал основанието за прекратяване на наказателното производство да бъде не недоказаност на обвинението, а липса на извършено престъпление по чл. 24, ал. 1 т. 1 НПК.

С определение от 08.08.2023 по ЧНД № 805/2023г. по описа на БОС постановлението на прокурора е потвърдено, като не е обжалвано, нито протестирано и е влязло в сила на 12.09.2023 г.

Твърдяло се е , че след приключване на наказателното производство против него ищецът-въззивник подал заявление до Инспектората на ВСС за обезщетяване на нарушеното му право на процес в разумен срок, но предложеното от Министъра на правосъдието обезщетение било неприемливо за него.

Твърди, че е семеен с две малки деца и издържал семейството си от търговската си дейност. След образуване на ДП преустановил дейността си в две от своите дружествата и се издържал единствено от доходите като управител в „Хайтек 2014“ ЕООД и като пенсионер /прилага ТЕЛК решение/.

Поддържа още със започване на наказателното преследване да е бил подложен на огромно напрежение - викан е на разпити, задължаване е да предостави множество документи, разкрита била данъчна информация за него и за фирмите му. Освен това случаят му бил и медийно разгласен. Още преди започване на досъдебното производство против него И. страдал от тежко хронично заболяване, но след привличането му като обвиняем повишил тревожността си, страдал от безсъние, главоболие, бил стресиран, чувствал се несправедливо обвинен, обречен и безпомощен. Близки, познати и бизнес партньори се отдръпнали от него, а това довело до самоизолирането му. След постановяване на осъдителната присъда се сринал психически.

Предвид на тези твърдения намира, че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да репарира претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства в хипотезата на чл. 2 ал. 1 т.3 ЗОДОВ.

Отделно от изложеното поддържа, че при разглеждане на делото е нарушено правото му на процес в разумен срок, т.к. продължителността на делото в двете му фази била 7 години, 10 месеца и 20 дни.

С оглед на изложеното е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство в размер на 24 420 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно образуваните и водени 3 срещу него досъдебно и съдебни производства и резултата от тях.

Оспорил е обаче твърденията му, че по повод на последните е бил подложен на огромно напрежение и е търпял конкретизираните от него неимуществени вреди, че в резултат на това е прекратил и част от търговската си дейност, както и че случаят му е бил медийно разгласен - в прессъобщение от дата 21.11.2017г. анонимността на И. била запазена.

Поддържа от своя страна наказателното производство срещу ищеца да е прекратено поради недоказаност на обвинението. Такова му било повдигнато на 17.07.20217 г., поради което и за периода преди това обезщетение не се дължало.

Поддържа също спрямо И. да не е вземана каквато и да е мярка за неотклонение, дори и най-леката такава.

Затова и претендираното обезщетение в размер на 120 000 лв. по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ било изключително завишено и не отговаряло на критерия за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД.

Оспорил е по основание и размер и искът по чл.2б ЗОДОВ с твърдения правото на разглеждане на делото на ищеца в разумен срок да не е нарушено. В случая общата продължителност на производството била 7 години 10 месеца и 20 дни, като от тях ДП е продължило приблизително 3 години и 3 месеца. Касаело се за престъпно деяние с усложнена правна и фактическа сложност, извършени са множество действия по разследването, прилагане е специфична нормативна уредба, касаеща данъчните престъпления. ДП било водено за извършени две тежки умишлени престъпления, извършени в условията на продължавана престъпна дейност. Разпитани било над 75 свидетели, 61 от тях пред съдия, разкрита е информация за търговските дружества на ищеца, разкривани са сведения, представляващи банкова тайна. Изготвени били и множество експертизи, проведени 26 съдебни заседания, като на четири от тях не е даден ход на делото, поради искания на ищеца и неговия защитник.