Решение № 773 от 21.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Пловдив, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330121024 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание член 32 ал.2 от ЗС.

Ищците М. К. С. ЕГН **********, Ж. Н. С. ЕГН ********** и П. Н. С. ЕГН **********, и трите с адрес: гр. ***, искат да бъде признато за установено по отношение на Д. С. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че е извършено с Решение на съсобствениците от ***г. на основание чл. 32 от ЗС, разпределение на реалното ползване на Поземлен имот с идентификатор №***по Кадастрална карта на гр. ***, за който е отреден УПИ *** одобрен със заповед №**** г., находящ се в гр. ****.

При условията на евентуалност, ако съдът не приеме за установено извършеното, с протокол от *** г. на основание чл. 32 ал.2 от ЗС, разпределение на реалното ползване, прието с решение на съсобствениците притежаващи повече от половината на процесния поземлен имот, да разпредели ползването на Поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастрална карта (КК) на гр. ***, за който е отреден УПИ *****в, одобрен със заповед №***г., находящ се в гр. ***, като площта на двете части да съответства на правата па собственост на съсобствениците, а част от съсобствения имот, да остане за общо ползване от ищците и ответника.

Ищците твърдят, че на събрание на съсобствениците на Поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастрална карта (КК) на гр. *** за който е отреден УПИ ***, одобрен със заповед №*** г., находящ се в гр.***, проведено на ***г., по искане на Ж. Н. С. е разпределено реалното ползване на поземления имот на основание чл.32 от ЗС, като решението е взето с 1 мнозинство от 3/4. Съгласно това разпределяне на ползването в Дял / - за Д. С. Д. се разпределя за реално ползване част от свободното /незастроено/дворно място, съставляващо кадастрален идентификатор /КИ/, № *** по кадастрална карта, означено в скицата - проект с жълт контур, с площ 22 +12=34 кв.м. съответна на квотата му от 1/4 ид.ч. от 137 кв. м. и включващ терена пред собствения му гараж и североизточната стая в приземния етаж на 5МСБЖ ; Дял II - за Ж. Н. С., Н. П. С. и М. К. С., се разпределя за реално ползване част от свободното /незастроено/ дворно място, съставляващо кадастрален идентификатор /КИ/ ****по кадастрална карта, означено в скицата-проект със син контур, с площ 81 +22=103 кв.м. съответна на квотата им от 3/4 ид.ч. от 137 кв. м. и включващ терена пред собствения му гараж и кафе-аперитив в приземния стаж на 5МСБЖ.

Двата дяла да се обслужвали от съществуващите входове по границата на ПИ №*** към улицата, означени в скицата-проект. И дял с площ 15 кв. м., означен със зелен контур, за общо ползване осигуряващ влизане в жилищната сграда през официалния вход. в който дял били включени и външни стъпала и площадка пред входа.

Ищците твърдят, че съсобствениците с решението си от*** г. разпределили реалното ползване помежду си на поземлен имот (ПИ) кадастрален идентификатор (КИ) №***, а не земята, върху която е построена сградата, който в своята цялост по естеството си и по предназначение не служи за общо ползване.

Твърдят, че Д. С. Д. оспорва решението на мнозинството на съсобствениците на процесния имот за разпределение на реалното му ползване.

Твърдят, че имат правен интерес от предявения иск: по чл.32. ал.2 от ЗС, за реално ползване на процесния съсобствен имот който е основателен, доколкото страните по делото: не могат да постигнат съгласие, относно начина на реалното ползване на този имот. Въпреки че между тях имало формирано мнозинство, имало решение на това мнозинство като негови съсобственици, то отношенията помежду им били влошени и не могли да се споразумеят доброволно за реалното му ползване. Ж. Н. С. и Н. П.С., били праводатели по наследство на М. К. С.. Ж. Н. С. и П. Н. С., М. К. С., Ж. Н. С. и П. Н. С. били съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ. Те били мнозинство, което било съгласно и е правоприемник на мнозинството взело решение за разпределение па реалното ползване през 2015 г.

С тълкувателно решение №13/2012 от 10.04.2013 г., постановено по т.д.№13 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, било прието за допустимо да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32. ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.

1. При осъществяване на съдебна администрация, относно разпределението на ползването на общия имот, съдът следвало да съобрази с няколко основни принципа: 1. разпределението следва да съответст ва на дяловете на съсобствеността; 2. да отговаря па нуждите на съсобствениците; 3. да съответства на направените от страните подобрения (ако такива са налице); 4. разпределението трябва да се съобразява с наличното застрояване в имота.

2

2. М. К. С., Ж. Н. С. и П. Н. С., искали да се обособят два дяла и да им се предостави за реално ползване общ дял, така както бил определен с частната техническа експертиза на ** В. Л. Б., ****, Дял II. на техните праводатели: Ж. Н. С., Н. П. С. и М. К. С., като се разпределя за реално ползване част от свободното /незастроено/ дворно място, съставляващо кадастрален идентификатор /КИ/ ***по кадастрална карта, означено в скицата-проект със син контур, с площ 81+22=103 кв.м. съответна на квотата им от 3/4 ид.ч. от 137 кв. м. и включващ терена пред собствения му гараж и кафе-аперитив в приземния етаж на 5МСБЖ.

А Дял I - за Д. С. Д. да се разпредели за реално ползване част от свободното /незастроено/ дворно място, съставляващо кадастрален идентификатор /КИ/ *** по кадастрална карта, означено в скицата - проект с жълт контур, с площ 22+12=34 кв.м. съответна на квотата му от 1/4 ид.ч. от 137 кв. м. и включващ терена пред собствения му гараж и североизточната стая в приземния етаж на 5МСБЖ. Двата дяла да се обслужвали от съществуващите входове по границата на ПИ ****ъм улицата, означени в скицата - проект. И дял с площ 15 кв. м„ означен със зелен контур, за общо ползване, осигу ряващ влизане в жилищната сграда през официалния вход. в който дял са включени и външни стъпала и площадка пред входа.

Ответникът Д. С. Д., оспорва предявеният главен установителен иск като недопустим.

Твърди, че същия е неоснователен по следните причини: С решение № ***г. по гр. д. № *** г. на Районен съд - Пловдив, потвърдено с окончателно решение № *** г. на Окръжен съд— Пловдив по в. гр. д. № 1*** г., съдът е отменил именно Решение от ***г.

Твърди, че с мотивите при въззивния контрол на съдебното решението по гр. д. № *** г. на ПРС, Окръжният съд е изразил мнение за същността на решението от *** с интерпретации и препратки към чл. 32, ал. 1 от ЗС. Но Решението от *** г. било отменено от съда с краен съдебен акт, като ирелевантни били мотивите, доколкото финалното съдебно решение било задължително за съда по това дело. При това положение главният иск за установяване на отношения по реално ползване на ПИ с идентификатор ***, произтичащи от отмененото от съда решение от ***г., е несъмнено неоснователен, без никакво значение от мотивите, поради които съдът е отменил решението от *** г.

Относно евентуалния иск: Счита, че същия е неоснователен и моли съда, да постанови решение за отхвърлянето му, като осъди ищците да платят на Д. С. Д. направените за този евентуален иск съдебно - деловодни разноски, в т. ч. и платено адвокатско възнаграждение.

С евентуалния иск ищците искали решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС, с което да бъде разпределено незастроеното дворно място на ПИ с идентификатор *** по начина, посочен с отмененото от съда решение от *** г., т. е. съобразно начина, посочен в приложена от ищците „частна експертиза“ на ***В. Б..Твърди, три групи аргументи за неоснователност на този евентуален иск:

1. На първо място, този начин на разпределяне на ползването вече е отменен от съда и макар да е вярно, че това не води до недопустимост на евентуалния иск, то очевидна е злоупотребата с права на ищците, желаещи отново и отново такова ползване, което съдът не приема.

3

2. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС била неприложима в случая и разпределяне по този ред не може да бъде постигнато. Това е така, защото незастроената част от дворното място била обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС и по смисъла на ЗУЕС и тази обща част по естеството си, по предназначението и по силата на закона /чл. 38. ал. 1 от ЗС/ служела за общо ползване.

Върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, била изградена сграда с идентификатор ***, която сграда била в режим на етажна собственост, като дворното място било съсобствено на притежателите на самостоятелни обекти в сградата и на осн. на чл. 38 от ЗС то е обща част.

Сградата се състояла от четири самостоятелни апартамента, разположени всеки един от тях на отделните етажи, както и от три гаража. Апартаментът на първия етаж бил собственост на наследниците на Н. П. С. /това били тримата ищци/, апартаментът на втория етаж бил собственост на М. К. С., апартаментът на третия етаж бил собственост на Ж. Н. - С., а апартаментът на четвъртия етаж бил собственост ответника Д. С. Д..

В ПИ с идентификатор *** имало изградена и постройка с идентификатор ***, която се състояла от два гаража, единият от които бил собственост на ищцата М. К. С., а другият бил собственост на ответника Д. С. Д.. Обектите в тази допълнителна постройка с идентификатор ***, не принадлежали на лица, различни от лицата, които са собственици на обектите в другата постройка с идентификатор ***, поради което дворното място с идентификатор *** било обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и не подлежало на разпределение по чл. 32, ал. 2 то ЗС.

Търсеното от ищците разпределяне на ползването противоречало на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ и заради това искането трябвало да бъде отхвърлено макар и на това самостоятелно основание.

Покойният вече Н. П. С. /наследодател на ищците/ извършил незаконно застрояване върху дворното място с идентификатор***, като поставил незаконен навес точно на мястото, което сега се претендирало тепърва и занапред да се постави в ползване на ищците. Целяло се незаконосъобразно от ищците, да се постигне такъв резултат, при който незаконният навес, вече поставен, да се съхрани и да не бъде премахнат принудително. Това обаче противоречало на изискването такова поставяне на навес да стане със съгласието на всички собственици, каквото съгласие Д. Д. не давал.

За премахването на незаконния навес била издадена Заповед №*** г. на *** на Район *** при община *** с която било наредено да се премахне: ***“, разположен в юго- западния край на УПИ***, ПИ с идентификатор *** и с административен адрес: ****.

Наследниците на Н. П. С. /сегашните трима ищци/ обжалвали пред Административен съд Пловдив тази заповед в рамките на адм. д. № *** г. на *** състав, като било постановено влязлото в сила Решение № *** г., с което жалбата срещу заповедта за премахване е оставена отхвърлена. ‘

4

Въпреки стабилизирането на Заповед № *** г. на ***а на Район *** при община*** за премахване на незаконното пристрояване, не последвало никакво изпълнение на заповедта от страна на ***.

Незаконното пристрояване упорито не се премахвало и от ищците М. К. С., Ж. Н. С. и П. Н.

С., като наследници на автора на незаконното пристрояване.

За да се достигне до премахване на незаконното пристрояване, на осн. на чл. 298, ал. 1, изр. второ от АПК, поискал от Административен съд - Пловдив да постанови решение, с което да задължи *** на район ***при Община*** да предприеме действия по принудителното изпълнение на Заповед №*** г. на *** на Район ***при община ***, като фактически премахне незаконния навес, който семейство С. отказвало да премахне доброволно. По образуваното адм. д. № *** г. на Административен съд - Пловдив, с влязло в сила на*** г. решение № *** г., съдът уважил искането му и задължил *** на р-н ***да извърши реално премахване на незаконното пристрояване.