Решение № 5416 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5416 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330108780 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно съединени искове - установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19. ал. 4 от ЗПК и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано по искова молба на М. С. К., ЕГН **********, чрез адв.

Р. Р., против „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, с която са предявени: установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****** от 24.11.2023 г., както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1084,13 лева, получена без основание по Договор за потребителски кредит № ****** от 24.11.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № ****** от 24.11.2023 г., сключен с „Креди йес” ООД, като й била предоставена в заем сумата в размер на 1700 лева, която усвоила, при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР от 47,932 %.

Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с гарант/и, които да отговарят на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, както и с още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора за заем била уговорена и неустойка в размер на 1952,64 лева, в случай че ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора предвиденото в чл.

1

6 обезпечение.

Твърди се, че по кредита ищцата била заплатила сумата от 2784,13 лева. Твърди и излага аргументи, че договорът бил нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото в ГПР не се включвала неустойката, която представлявала разход по кредит и носела допълнителна печалба на кредитора, като с нея се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и така ГПР не отговарял на реално приложения.

С оглед изложеното се възразява, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за кредит е изцяло недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено връщане на главницата.

Предвид това, всички заплатени суми над размера на главното вземане подлежат на връщане на ищцата – заемател

Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Креди йес“ ООД, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени в цялост.

Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за паричен заем от 24.11.2023 г. при посочените в исковата молба параметри. Сочи се, че към момента на сключване на договора ищцата К. е издала в полза на ответното дружество ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите Общи условия. Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне на договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, то заемателят дължи на заемодателя неустойка на разсрочено плащане, съгласно погасителен план към договора за заем. След възникване на правоотношението между страните, ищецът предприел действия по изплащане на задълженията по договора, ведно с включената неустойка към месечната вноска. Посочва се, че по процесния договор ищецът е заплатил сума в общ размер на 2775,13 лева. Твърди се, че Договор за паричен заем № ****** е валидно сключен между страните. В договора ясно се посочвали всички суми, дължими от потребителя, който имал възможност да влияе на формирането на заема и с полагането на подписа си в договора се съгласил с условията, при които ответното дружество предоставя финансиране. В случая се твърди, че в чл. 3.3 от договора е посочено как се изчислява годишният процент на разходите и същият е в законоустановената рамка. По отношение на неустойката се сочи, че тя няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Поддържа се, че клаузата на чл.

8 от договора е индивидуално договорена с потребителя, като в случай на предоставяне на обезпечение от негова страна, то вземане за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Ответникът счита, че клаузата за неустойка не може да се приеме за бланкетна, доколкото конкретният размер на неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема е индивидуално определен в договора. Сочи се, че така описаната неустойка се дължи в пълен размер от моментна на настъпване на основанието за нейното начисляване, а начинът на заплащането й е предварително уговорен между страните още към момента на постигане на съгласие за наличие на неустойка и нейния размер. Изтъква се, че потребителят не се е възползвал от възможността в 14-дневен срок да се откаже от договора.

2

При това положение и предвид валидното правоотношение между страните, ответникът счита, че неоснователни предявените искове. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между ищцата М. С. К. и ответника „Креди йес” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ******/24.11.2023 г., месечният лихвен процент по който бил в размер на 3,330 %, и посочен годишен процент на разходите от 47,932 %, че между страните е постигната договореност, че ищцата – заемополучател дължи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора за заем, както и че в ГПР не е включено вземането за неустойка Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като ищеца е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,932%, а ГЛП не е посочен и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. На следващо място, необходимо е да се посочи, че в чл. 6 от Договора за паричен заем е предвидено задължение за обезпечаване на договора с гаранта, отговарящ на определени с ОУ изисквания, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. При непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 8 заемятелят дължи неустойка в размер на 1952,64 лева, разсрочено ведно с всяка месечна вноска съобразно погасителния план. Въведените изисквания в цитираната клауза от договора за видовете обезпечение и срока за представянето им, създават значителни 3 затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

В допълнение непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Същата се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Поради горното според настоящата инстанция процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което и предявения главен иск се явява основателен.

Доколкото договорът за кредит е изцяло недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено връщане на главницата. С отговора на исковата молба ответника признава, че сумите от 1038,38 лева – главница, 419,82 лева – договорна лихва и 1301,80 лева са заплатени от ищцата, следователно и предявения иск за връщане на сумата от 1084,13 лева се явява доказан, тъй като тази сума е изплатена по недействителен договор, при изначална липса на основание и следва да бъде възстановена на ищцата.

С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата в размер на сумата от 215,60 лева за държавна такса и процесуалния представител на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на сумата от 480 лева с ДДС и по двата иска. Присъждането на адвокатско възнаграждение над тази сума до пълния претендиран размер от 1336,80 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото и се явява прекомерна.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. С. К., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД с ЕИК 200688545, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ****** от 24.11.2023 е недействителен;