Определение № 437 от 28.05.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Плевен, 28.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600375 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл.243,ал.8 вр.ал.7 от НПК.

Образувано е по постъпил в ОС-Плевен частен протест от прокурор при РП-Плевен срещу Определение №378/19.04.2024г. по чнд №717/2024г. по описа на РС-Плевен. С първоинстанционния съдебен акт е бил отменено Постановление от 21.03.2024г. на наблюдаващия ДП прокурор при РППлевен, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1,т.1 от НПК.

В протеста се излагат твърдения, че атакуваното Определение е неправилно, тъй като в хода на проведеното разследване не са събрани категорични доказателства относно субективната страна на деянието.

Отбелязва се, че обвиняемия П. В. не е бил уведомен, че с Решение № 1919/30.12.2022г. постановено по гр.д.№5092/2022г. по описа на РС-Плевен е бил осъден да плаща издръжка на двете си деца чрез тяхната майка и законен представител, поради което и у него не са били изградени представи относно това, че е осъден да заплаща издръжка. Според прокурора този извод не се променя от обстоятелството, че призовките, книжата и решението по посоченото гражданско дело са били редовно връчени на неговите родители, които са поели задължение да му ги предадат, и дадените от В. обяснения, в 1 които същият не заявява че не е знаел за решението по делото, а че няма възможност да заплаща присъдената издръжка. В заключение се иска отмяната на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението на прокурора.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, е видно, че същият е получен в деловодството на РП-Плевен на 22.04.2024г., протеста е депозиран на 26.04.2024г., т.е. в рамките на законоустановения седемдневен срок по чл.243,ал.7 от НПК, от процесуално легитимирана страна. С оглед изложеното, съдът намира протеста за допустим.

След запознаване с материалите по делото, съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство №ЗМ360/2023г. по описа на 01 РУ- гр.Плевен, №1789/2023г. по описа на РП-Плевен е образувано на 29.05.2023г. за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, за това че в периода от.м.януари 2023г. до м.май 2023г. в гр.Плевен, след осъждане да бъде издържан низходящ съзнателно не е изпълнено това задължение в размер на две или повече месечни вноски.

По делото в качеството на обвиняемо лице е привлечен П. В..

С постановление от 21.03.2024г. на прокурор при РП-Плевен досъдебното производство е било прекратено на основани чл. чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1,т.1 от НПК поради липса на осъществен състав на престъпление. С определение № Определение №378/19.04.2024г. по чнд №717/2024г. по описа на РС-Плевен постановлението е било отменено и делото върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. След подробен анализ, както на събраните доказателства, така и на изложеното от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и на изложените в жалбата на Х.П. аргументи, съдът е счел, че материалният закон е приложен неправилно и постановлението е незаконосъобразно и неправилно.

Предмет на въззивна проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд са правилни и изцяло почиват на събрания доказателствен материал. Основният въпрос в настоящото производство е свързан не толкова със събирането и проверката на доказателствата, в случая 2 гласни и писмени, а с тяхната преценка. И прокурора в постановлението си за прекратяване и съда в атакуваното определение са дали идентична фактическа обстановка при излагане на доказателствената съвкупност, която е следната: От 2004г. до 2021г. свид.Х.П. и обв.П. В. живеели при фактически брачни отношения. От съвместното си съжителство имат родени две деца – Б.

П.ова В.а родена на 10.10.2005г. и В. П.ов В. роден на 30.07.2010г. През време на съвместното си съжителство Пеловска и В. няколко пъти се разделяли и събирали отново за съвместен живот. През 2021г. настъпил рязък срив в отношенията им и двамата окончателно се разделили. Поради упражнявано над Пеловска физическо и психическо насилие , същата получила от съда Заповед за закрила по ЗЗДН. Двете деца – Б. и В. останали да живеят при майка си. С решение № 1919/30.12.2022г. постановено по гр.д.№5092/2022г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 19.01.2023г. обв.П. В. бил осъден да заплаща на своите низходящи чрез тяхната майка и законен представител свид.Х.П. месечна издръжка в размер на 200 лева за детето В. и в размер на 220 лева за детето Б.. Обвиняемият не е плащал дължимата издръжка повече от два месеца. Посоченото решение на районния съд било постановено в отсъствие на обвиняемия, който не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор по предявената искова молба, както и не се е явил в открито съдебно заседание. Обвиняемият бил редовно призован по делото, по правилата на ГПК, като всички призовки и книжа, включително решението по делото и уведомленията за доброволно изпълнение били връчени на баща му – Б. В., съответно на дати 22.11.2022г, 14.10.2022г., 18.10.2022г., 04.01.2023г., 26.01.2023г., който е подписал разписките със задължението да предаде призовките, съобщенията, уведомленията, на адресата – в случая сина си П. В.. По образуваното изпълнително дело № 184/2023г. на ДСИ при РС-Плевен поканата за доброволно изпълнение е била получена от майката на обвиняемия Мария В.а на 13.04.2023г., както и съобщението за наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Къпина 71“ ООД на 13.03.2023г., която е подписала разписките със задължение да предаде призовката, съобщенията, уведомлението на адресата – П. В.. От приложения по делото протокол за предупреждение от 26.04.2023г. се установява, че обв.В. е предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР стриктно да спазва решението на районния съд относно редовното изплащане на издръжка на децата Б. и В.. В обясненията си П. В. е посочил, че не е изплатил издръжката за децата си, тъй като няма финансова възможност - работи на четири часов трудов договор и от банката не му разрешили кредит. В. не твърди в обясненията си че не е бил уведомен за решението на съда, с което е осъден да заплаща издръжка на децата си. При преценка на доказателствата съдът е дал не само по-точна и обоснована преценка, но и обилно е мотивирал своите изводи за безспорно установените факти, направил е точни правни изводи и ги е илюстрирал с вече установената съдебна практика. Гореописаното напълно кореспондира с извода на първата инстанция, че незаконосъобразно и необосновано прокурорът е приел, че обв.П. В. не е осъзнавал факта на влязлото в сила на 19.01.2023г. решение №1919/30.12.2022г. постановено по гр.д.№5092/2023г. на РС-Плевен и произтичащите от него задължения за изплащане на издръжка, защото тези изводи са необосновани и влизат в противоречие с доказателствата по делото.

Другия спорен въпрос е свързан с вътрешното убеждение на прокурора, което съда не може да подмени. Съдът няма правомощия да дава 3 разпореждане на прокурора да внесе обвинителен акт, тъй като това е само изключително право на прокурора.

Съдебния контрол върху прокурорското постановление се простира само върху законосъобразността и обосноваността на постановлението.

Настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е правилно, защото прокурорското постановление е необосновано от една страна с доказателствата по делото и те са тълкувани превратно, а от друга прокурорът не е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал.5 от НПК. Вярно е, че съгласно чл.14, ал.1 от НПК всеки един от процесуалните субекти - съд, прокурор и разследващи органи вземат решенията се по вътрешно убеждение, но то трябва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че въпреки че прокурора е взел решението по вътрешно убеждение, то това убеждение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Съдът няма право да подмени вътрешното убеждение на прокурора, но в процеса на осъществяван контрол за законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство е в правото си да отмени същото, ако то не отговаря на изискванията за обоснованост, основана на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По тази причина атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че постановлението на прокурора при РП-Плевен от 21.03.2024г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ360/2023г. по описа на 01 РУ- гр.Плевен, №1789/2023г. по описа на РП-Плевен е незаконосъобразно и необосновано, правилно е отменено от PC-Плевен и е върнато на РП-Плевен за доразследване. В този смисъл атакуваният с частния протест на прокурора съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл.243,ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 378/19.04.2024г. постановено по чнд №717/2024г. по описа на РС-Плевен, с което е отменено Постановление на РП-Плевен от 21.03.2024г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ360/2023г. по описа на 01 РУ- гр.Плевен, №1789/2023г. по описа на РП-Плевен, водено за престъпление по чл.183,ал.1 от НК.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5