Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4423 от 22.04.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 110/2024
Вид
Решение № 4423
Подписан
22.04.2025
В сила
09.02.2026
Състав
Васил Пеловски

Цитирани разпоредби

  • чл. 112 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112 ал. 2 т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 ал. 1 т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 ал. 1 т. 4 и т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 ал. 1 - 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 ал. 1 - 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.106 ал.2 т.2 б. "б" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 111 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 111, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 111 ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176 т.3 и т.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.176 т.3 и т.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.2, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.25, ал.2, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27 ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.71, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.82 ал.2-5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.82 ал.2-5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.82 ал.2-5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.82 ал.2-5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 89 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.28, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 29а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.10 ал.2 и ал.3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.10 ал.2 и ал.3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.52 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.54 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • Чл.60 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.90, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за счетоводството
  • чл.58, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 4423

Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20247050700110 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е след постановяване на Решение № 171/09.01.2024 г. по адм. д. № 5598/2023 г. на ВАС, по силата на което е отменено Решение № 410/27.03.2023 г. на АС-Варна, постановено по адм. д. № 204/2022 г. и производството по делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. ВАС е приел, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на страната, до непопълване на делото с относими и допустими доказателства, съответно до неизясняване на фактите, от значение за правилното разрешаване на спора. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени задължителни указания - съдът да приеме и обсъди доказателствата, представени от страните по делото, заедно с констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, да установи относимата фактическа обстановка, след което да се произнесе по същество на спора, в т.ч. по отношение на размера на данъчната основа за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и с ДДС на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС.

Първоначалното производство е образувано по жалба на К. Т. Д., упражняващ търговска дейност като ЕТ „2002-К. Димитров“, против Ревизионен акт № Р-03000321001319-091-001/16.08.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 252/08.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №252-П/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения както следва: 1. Задължения за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2015 г. в размер на 53138.10 лв. главница и 28506.18 лв. лихви и за д.п. 2016 г. в размер на 10.19 лв. главница и 4.44 лв. лихви; 2. Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за д.п. м. 10.2016г. в размер на 15.00 лв. главница и 10.42 лв. лихви и за д.п. м. 11.2017 г. в размер на 23009.33 лв. главница и 8571.66 лв. лихви.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че от страна на органите по приходите не е доказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка изтъква, че е представил изисканите от органите по приходите доказателства, както по време на ревизията в отговор на исканията за представяне на доказателства и писмени обяснения, така и с възражението си по констатациите на ревизионния доклад. Сочи, че видно от констатациите на ревизионния доклад всички доставчици на жалбоподателя и проверявани лица са получили и представили, изисканите от страна на органите по приходите доказателства, като същевременно всички от тях са представили доказателства и потвърдили търговските взаимоотношения. Оспорва изводите на органите по приходите относно непризнатото право на данъчен кредит по дан. фактура №218930/03.05.2016г. за такса СОД, като твърди, че доставката на услугата е реално осъществена, а предмета й е използван за облагаеми доставки. Оспорва установяванията в РА в частта за годишен данък по ЗДДФЛ като твърди, че към жалбата и административната преписка са приложение оборотни ведомости, главни книги, счетоводни регистри и други документи, които доказват, че счетоводството на жалбоподателя е заведено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. От счетоводна гледна точка са извършени правилно счетоводни записвания, налице е редовно двустранно счетоводно отразяване на процесните фактури, счетоводството е заведено в хронологичен и аналитичен ред, информацията е видима и проследима, заведени са необходимите счетоводни регистри. В частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС, сочи, че дълготрайните активи според счетоводните стандарти и счетоводната политика на предприятието са били амортизирани към датата на дерегистрацията по ЗДДС. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски единствено по адм. дело №204/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Е.Еленова, оспорва жалбата, като отправя искане до съда да я отхвърли като неоснователна. В писмени бележки с.д. 5291/27.03.2025г. развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Варна, след като се съобрази с указанията на Върховния административен съд, дадени с решение Решение № 171/09.01.2024 г. по адм. д. № 5598/2023 г. по описа на ВАС, с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Ревизионното производство е образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321001319-020-001/05.03.2021 г. /л.623-622 от преписката/.

Със ЗВР № Р-03000321001319-020-001/05.03.2021 г. за предмет на ревизията е определено установяването на задълженията на ревизираното лице К. Т. Д., упражняващо търговска дейност като ЕТ „2002 – К. Димитров”, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и за ДДС за данъчен период м. март 2016 г. – м. октомври 2017 г. включително. За ревизиращ екип са определени главен инспектор по приходите М. Г. А.-Д., ръководител на ревизията и главен инспектор по приходите Е. Б. В.. Срокът за приключване на ревизията е определен до три месеца от връчването на ЗВР, извършено електронно на датата 01.04.2021 г.

Съгласно чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК ЗВР е издадена от компетентния орган по приходите А. Ц. Б., оправомощена за това със заповед № Д-1249/30.06.2017 г. /л. 621 – 620 от преписката/.

В изпълнение на чл.124 ал.1 ДОПК с уведомление № Р-03000320007109-113-001/25.01.2021 г., получено от ревизираното лице на 08.02.2021 г. /л. 669-667 от преписката/, ревизиращият екип го е информирал, че поради наличието на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 ДОПК основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а ДОПК като му е определил 14-дневен срок след съобщаване на уведомлението за представянето на доказателства и за становище.

В указания в чл. 117 ал. 1 ДОПК 14-дневен срок от извършване на ревизията ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03000321001319-092-001/12.07.2021 г., отговарящ по съдържание на изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 1139-1124 от преписката/. Ревизионният доклад е подписан единствено от участника в ревизиращия екип главен инспектор по приходите Е. Б. В., поради отсъствието по болест на ръководителя на ревизията М. Г. А.-Д., видно от представения в с. з. на 29.06.2022 г. болничен лист № Е20201736304 за ползване на отпуск за временна неработоспособност за периода от 12.07.2021 г. до 16.07.2021 г. /л. 33 от адм. дело №204/2022г. на Адм.съд-Варна/. На основание чл. 117 ал. 3 ДОПК на датата 26.07.2021 г. докладът е връчен по електронен път на ревизираното лице /л. 1123 от преписката/ като то не е подало възражение срещу него.

В срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните според разпоредбата органи /А. Ц. Б., възложител на ревизията, и М. Г. А. - Д., ръководител на ревизията/, са издали обжалвания по делото ревизионен акт № Р-03000321001319-091-001/16.08.2021 г. /л. 1147 – 1142 от преписката/, връчен на ревизираното лице по електронен път на датата 18.08.2021 г. /л. 1141 от преписката/.

С ревизионния акт са установени задължения на ревизираното лице, попадащи изцяло в предметните и времеви предели на възложената ревизия. Формално, той отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.

Възприетите констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че е спазена нормативно изискуемата форма на РА и че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за това.

При ревизията е установено, че К. Т. Д. е местно физическо лице, регистрирано като ЕТ „2002 – К. Д.” с деклариран код на вид дейност, съгласно подадени от лицето ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетни периоди 2014 г. и 2015 г.: „Производство на компютърна техника“. По дадени писмени обяснения /л. 911-910 от преписката/ във връзка с насрещна проверка, приключила с протокол № П-03000320066430-141-001/23.07.2020г. /л. 972-968 от преписката/, жалбоподателят е осъществявал дейност „Търговия на дребно с компютри, изграждане на системи за сигурност и видеонаблюдение, доставка на училищно и офис обзавеждане“ като основни клиенти на търговеца са общините Варна, Провадия, Аксаково, Тунджа, Пазарджик, Силистра, Разград и Габрово. ЕТ е с обща данъчна регистрация от 13.02.2001 г. и регистрация по ЗДДС, считано от 07.03.2006 г., прекратена, считано от 01.11.2017 г. по инициатива на приходната администрация, на основание чл.106 ал.2 т.2 б. "б" ЗДДС във вр. с чл.176 т.3 и т.6 ЗДДС.

Поради обстоятелството, че в хода на ревизионното производство във връзка с връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000320007109-040-001/23.11.2020 г. /л. 642-638 от преписката/ К. Д. не е представил първични, вторични и др. счетоводни документи и регистри, в това число и търговска документация и писмени обяснения, ревизията е извършена и основата за облагане с ДДС е определена по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК като е прието, че в случая са налице обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 и т. 7 ДОПК – липсват или не са представени първични счетоводни документи съгласно ЗСч. и декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В частта по ЗДДФЛ годишен и авансов данък на ЕТ за отчетен период 2015 г., с подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, както следва: общо приходи от дейността 568420.98 лв., общо разходи 512406.17 лв., счетоводна печалба 56014.81 лв., преобразуване на счетоводния финансов резултат - увеличения общо в размер на 21125.68 лв. и намаления общо в размер на 660.68 лв., данъчна печалба 76479.81 лв. Съгласно декларираното в ГДД внесените авансово през годината задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО са в размер на 1742.80 лв., окончателните осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, включително за минали години, са 6346.80лв., годишната данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ е 68390.21 лв., данъкът върху годишната данъчна основа е 10258.53 лв., направените авансови вноски за годината са 0.00 лв. Съгласно Данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице в ПП СУП при ТД на НАП Варна дължимият данък за довнасяне е 10258.00лв., при внесен данък 0.00 лв.

След анализ на декларираните данни в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в т.ч. от информационнната система на НАП и частично представени счетоводни регистри, оборотна ведомост и главна книга, приходните органи са приели, че декларираните приходи от едноличният търговец в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в размер на 568420.98лв. от продажба на продукция, стоки, услуги, други продажби, посочени по вид и размер в т. 1 на стр.7 от РД, са правилно определени.