Решение № 3488 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3488 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20231100502135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника СОФИЙСКА ВОДА АД срещу акта за разноски по съобщение от 19.01.2023 г. на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и с район на действие СГС, с който му е отказано да бъдат отменено възлагането в негова тежест на разноските за 3 (три) от таксите по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното производството изп. дело № 1848/2022 г. и са му възложени на нови разноски за такава такса.

В жалбата се твърди, че възлагането в негова тежест на разноските за таксите по връчване на препис от възражението му по разноските и изготвянето и връчването на постановлението на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като не попадали в хипотезата на . 5 от ТТР към ЗЧСИ и са не дължими от него. Иска отмяна на обжалвания акт по разноските.

Взискателят и ответник по жалбата Ф.С.Е.М. ЕООД е подал възражение по жалбата, навеждайки че същата е неоснователна, като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията по нея и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. дело № 1848/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К. и с район на действие СГС е образувано по молба от 14.12.2022 г. на взискателя Ф.С.Е.М. ЕООД по изпълнителен лист от 25.04.2019 г., издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт по гр.

1 дело № 55095/2017 г. на СРС, за заплащане от длъжника СОФИЙСКА ВОДА АД на адв.

В.В.Т. на сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена по производството безплатна правна помощ. Вземането за тази сума е прехвърлено на взискателя Ф.С.Е.М. ЕООД с договор за цесия от 23.08.2022 г.

Молбата на взискателя Ф.С.Е.М. ЕООД е подадена чрез процесуален представител – адв. М.Л. от упълномощено Адвокатско дружество Б.К., като с нея е поискано налагане на запор върху движими вещи и дружествени дялове и възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Направено е също и искане за събиране на разноските по изпълнението, включително и адвокатско възнаграждение от 240 лева, за които съдебният изпълнител е изготвил сметка и постановление за разноски общо в размер на 210.71 лева от 15.12.2022 г., сред които и такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, сума от 72 лева с включен ДДС.

На 15.12.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил поканата за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 16.12.2022 г., в която като част от посочената от общата за заплащане сума от 756.61 лева, са посочени и разноските по производството от 210.71 лева, съответстващи на горепосоченото постановление.

Длъжникът СОФИЙСКА ВОДА АД с молба от 29.12.2022 г. е направил възражение пред съдебния изпълнител за прекомерност на възложените му разноски за адвокатско възнаграждение и за таксите по изпълнението и е поискал от съдебния изпълнител разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени в минималния размер от 200 лева по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а разноските за такси по т. 5 от ТТР и ЗЧСИ след тяхното пояснение за дължимостта им да бъда възложени в тежест на взискателя.

След връчване на препис от молбата на взискателя с постановление от 10.01.2023 г. във връзка с така направеното от длъжника искане по разноските в изпълнителното производство съдебният изпълнител е намалил възложените му по изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на 200 лева и съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и оставил без уважение искането му в останалата част – таксите по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ. Със съобщението за постановлението на съдебния изпълнител на 13.01.2023 г. е връчено и разпореждане за разноски от същата дата – 10.01.2023 г., с което съдебният изпълнител допълнително е определил и възложил в тежест на длъжника нови 3 (три) такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвянето и връчване на съобщение за възражението по разноските и на постановения по тях акт на съдебния изпълнител – постановление от 10.01.2023 г.

На 19.01.2023 г. е постъпила ново възражение от длъжника срещу разноските по разпореждането от 10.01.2023 г. за допълнително определените нови такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, което съдебният изпълнител е оставил без уважение с разпореждане, обективирано в съобщение от 19.01.2023 г. и му е определил друго нова такса за връчването 2 на съобщението за него от 24 лева. Последното е връчено на длъжника на 24.01.2023 г.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление. Същата е допустима – насочен е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.

Разгледана по същество жалбата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.

Отговорността за разноските по изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл.

79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл.

82 и 83 от ЗЧСИ.

Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай е налице извършено плащане на дължимата сума по процесното принудително изпълнение от вземанията на длъжника от открита сметка при Общинска банка АД, като трето задължено лице за изпълнението, видно от писмо от 15.12.2022 г. и платежно нареждане от 20.12.2022 г., поради което отговорността за разноските в принудителното изпълнение е на длъжника и жалбоподател в настоящото производство и за таксата по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за връчването на препис от молбата по разноските, с която са направени възражения по техния размер. Дължимостта за него е изрично предвидена за осъществявано от съдебния изпълнител действие и последното е осъществено от него именно поради липса на извършено от длъжника плащане на паричното притезание преди образуваното на изпълнителното производство.

Липсва обаче основание за ангажиране на отговорността на длъжника за такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за връчването на препис от постановлението от 10.01.2023 г. и разпореждането от 19.01.2023 г. на съдебния изпълнител, макар и последното да е обективирано в съобщение от същата дата, съответно в размер на 48 лева с включен ДДС и 24 лева с включен ДДС. Такса за връчване на препис от разпорежданията и 3 постановленията, с които съдебният изпълнител се произнася в изпълнителното производство, не е предвидена в Тарифата съгласно чл. 78, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЧСИ, поради което и същата не е дължима на съдебния изпълнител и за нея не може да се ангажира отговорността на длъжника в принудителното изпълнение.

Ето защо, обжалваното разпореждане от 19.01.2023 г., обективирано в съобщението от посочената дата, с което съдебният изпълнител е отказал отмяна на възложените в тежест на длъжника такси от 48 лева с включен ДДС и допълнително е определил и възложил в негова тежест нова такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ от 24 лева с включен ДДС, следва да бъде отменено. За останалата част от обжалваното разпореждане от 19.01.2023 г. жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед константната практика на ВКС за недължимост на разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на ответника по жалбата.

По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** III ****, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред ****, разпореждане от 19.01.2023 г. по изп. дело № 1848/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и с район на действие Софийски градски съд, обективирано в съобщение от посочената дата, в частта, с която е отказано отмяна на възложените в негова тежест разноски за сумата 48 лева с включен ДДС, представляваща такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за връчване на препис от постановление от 10.01.2023 г. на съдебния изпълнител за разноски по изпълнението, и допълнително са му определени и възложени в негова тежест разноски за нова такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за сумата 24 лева с включен ДДС, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4