Решение № 1061 от 26.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Пловдив, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201405 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4971897 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се твърдят конкретни негови пороци. Моли се електронният фиш да бъде отменен. С допълнителни мотиви към жалбата от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, се твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради издаване на ЕФ в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа, че редът за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаването на електронен фиш е приложим само в случаите, когато размерът на наложеното административно наказание глоба е над 50 лева, което условие да не е спазено в настоящата хипотеза. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Т.Т., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и 1 същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В.Х.Х., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 21.02.2022 г. съгласно справката от системата АИС АНД, а жалбата е подадена на 28.02.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 30.04.2021 г. в 15:40 часа в гр.Пловдив, на бул. „Кукленсо шосе“ № 28 жалбоподателката В.Х.Х. управлявала собствения си лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. № *** със скорост на движение от 64 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 67 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 64 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателката Х. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4971897, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип 2 и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 6-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е преминало последваща метрологична проверка на дата 18.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-13057/05.05.2021 г. се установява, че на дата 30.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 31221 до 31253, с начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.

„Кукленско шосе“ № 28, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 31251 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 67 км/ч, а заснемането е извършено на 30.04.2021 г. в 15:40 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката В.Х.Х..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Кукленско шосе“ № 28; датата – 30.04.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:40 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят В.Х.Х.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 64 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Основното възражение, наведено с жалбата, е за допуснато съществено процесуално нарушение поради издаване на електронния фиш в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Макар действително по така поставения въпрос да има формирана противоречива съдебна практика, настоящият състав намира, че за разрешаването на спора законът следва да бъде приложен съгласно действителната законодателна воля. В тази връзка съдът приема възражението на жалбоподателя за неоснователно. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН гласи, че:

3

„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.“

Противоречието при тълкуването на разпоредбата се дължи на използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2“, като в тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г.

(ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други разпоредби – чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че:

„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.

Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-0184 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право едновременно са въведени, както институтът на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:

- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лева;

-констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;

-поради, което е констатирано, че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на чл.

39, ал. 4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави възможност контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този 4 момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или равни на 50 лева.

Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр. 10 от 2011 г.

Така с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила следната редакцията:

„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително.“

Същевременно с § 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл. 189, ал. 13 от ЗДвП придобива следната редакция:

„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.

Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДВП, в която изрично е посочено че влизат в сила електронните фишове, които:

-не подлежат на обжалване;

-не са обжалвани в срока по ал. 8;

-са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.

Ако волята на законодателя е била, че контролните органи нямат правомощие да издават електронни фишове на стойност до 50 лева, както поддържа жалбоподателят, то нямаше в закона изрично да предвиди с разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които не подлежат на обжалване, както и че такива съгласно чл. 189, ал. 13 от ЗДвП са ЕФ на стойност до 50 лева включително.