Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4402 от 19.12.2022, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4256/2022
Вид
Определение № 4402
Подписан
19.12.2022
В сила
19.12.2022
Състав
Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4402 гр. София, 19.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Частно касационно гражданско дело № 20228003104256 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

С определение № 341/25.07.2022 г. по гр. д. № 4579/2021 г. по описа на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, касационната жалба, подадена от Т. Н. Н. чрез адв. Г. Т. срещу въззивно решение № 1086/17.06.2021 г. по в. гр. д. № 1758/2020 г. на Варненския окръжен съд, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в частите по иска срещу В. Н. А. за заплащане на сумата 3 600 лева, представляваща следващата се на ищцата съразмерно на квотата в съсобствеността сума от получените от ответницата добиви под формата на граждански плодове /наеми/ за периода от 01.06.2012 г. до 30.06.2015 г. от съсобствен апартамент, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, и по постановените на основание чл. 344, ал. 2 ГПК привременни мерки до окончателното извършване на делбата, като са присъдени месечни суми съответно в размери 100 лева и 30 лева, дължими срещу ползването на съответните части на делбените имоти от двете съделителки, както следва: Т. Н. е осъдена да плаща на В. А. за ползването на апартамента сума от 100 лева месечно, а последната да плаща за ползването на вилния имот сума в размер на 30 лева месечно, и производството по делото в тези части е прекратено; в останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

1

Подадена е от адв. Г. Т. - служебен защитник на Т. Н. Н., молба вх. № 509077/10.11.2022 г. /п. кл. от 09.11.2022 г./, която следва да се разгледа като частна жалба срещу определението на тричленния състав на ВКС на РБ, II-ро г. о . , в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на друг състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта по иска за парично вземане, съставът на ВКС, II-ро г. о., е взел предвид цената на иска от 3 600 и ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за касационно обжалване, а по привременните мерки - приетото в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС за двуинстанционно разглеждане на определенията по чл. 282, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 344, ал. 2 ГПК.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела.

Цената на иска в разглеждания случай е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК критерий за необжалваемост, поради което въззивното решение в тази част е окончателно, а подадената срещу него касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Затова няма основание обжалваното определение да бъде отменено в тази част.

Определението за отреждане на делбени имоти за ползване на съделителите до окончателно извършване на делбата подлежи на двуинстанционно разглеждане, както е прието в цитираната в обжалваното определение задължителна съдебна практика - т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС , постановено при действието на чл. 282, ал.

3 ГПК от 1952 г. /отм./. Трайната практика на ВКС приема, че поради идентичност на правната уредба това разрешение следва да се приложи и по споровете, които се разглеждат по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Въззивните определения, постановени по този ред, не подлежат на касационно обжалване.

В случая решението по привременните мерки е обжалвано пред въззивния съд, който се е произнесъл с обжалваното пред другия тричленен състав на ВКС решение. Следователно въпросът, разрешен с него, е бил разгледан в две съдебни инстанции и с това процесуалният ред за контрол е изчерпан, както е прието и в обжалваното определение във втората му обжалвана част.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 341/25.07.2022 г. по гр. д. № 4579/2021 г. по описа на ВКС на РБ, II-ро г. о., в частта, с която касационната жалба, подадена от Т. Н. Н. чрез адв. Г. Т. срещу въззивно решение № 1086/17.06.2021 г. по в. гр. д. № 1758/2020 г. на Варненския окръжен съд, е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част е прекратено.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3