Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 12.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6806/2025
Вид
Решение № 168
Подписан
12.02.2026
В сила
03.03.2026
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330206806 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 10692602, с който на Г. С. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговото изменяне чрез намаляване на глобата от 100 на 50 лева.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (ЕФ е връчен на 03.05.2025г. видно от представената разписка, а жалбата е подадена на 16.05.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Електронният фиш е издаден за това, че на 18.04.2025г., в 23,57 часа, в град Пловдив на бул. „Христо Ботев“ №1б в посока запад, при максимална 1 разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № **** се движело с установена скорост 61 км/час и наказуемо превишение от 11 км/час. Като собственик на МПС е бил посочен жалб. Г. С. П.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва на първо място от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В статичното изображение са посочени часа, датата и мястото на извършване на нарушението, както и установената от техническото средство скорост от 64 км/ч. При правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача съгласно представения Протокол за проверка № 144-СГИСИС/11.10.2024г. е получена правилната наказуема скорост в размер на 61 км/ч.Видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС, собственик на МПС е жалб. П..

При извършен служебен контрол, съдът констатира, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо АТСС, временно разположено на участък от пътя;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № 5126, видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 144-СГ-ИСИС/11.10.2024г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 2

8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити;

-приложена е снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя.

Правилно е била ангажирана и отговорността на жалбоподателя, доколкото деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Поначало, законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение, извършено при повторност.

Съгласно легалната дефиниция, посочена в т.33 от ДР на ЗДвП:

„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

С оглед на обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, съдът приема, че повторността се обосновава с ЕФ серия К № 9146217.

Посоченият електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 29.05.2024г. съгласно представената справка (л. 17 от АНД № 2993/25г.). Същият е влязъл в сила на 13.06.2024 г., а едногодишният срок по смисъла на т.33 от ДР на ЗДвП е изтичал на 13.06.2025 г. Нарушението, извършено на 18.04.2025г., е настъпило преди изтичането на едногодишния срок от влизането в сила на предходния електронен фиш. Следователно са били налице всички законови предпоставки за квалифициране на деянието като повторно при издаването на ЕФ. Въз основа на това съдът счита, че повторността е надлежно обоснована и подкрепена от събраните по делото доказателства.

Същевременно, въпреки установената повторност, към настоящия момент за извършеното нарушение не се прилага удвояване на наказанието поради настъпила законодателна промяна. С изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., на чл.182, ал. 4 от ЗДвП, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6 наказанието е като глоба в двоен размер и лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. На практика, към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП удвояване на глобата не се предвижда и то не се наказва като „повторно“ 3 в смисъла на новата редакция на закона.

Предвид настъпилата законодателна промяна и съобразявайки принципа за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът по настоящото производство разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Посоченото не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, с оглед наличието на извършено нарушение, но предвид разрешенията, дадени в ТР 8/2021 на ВАС правомощията на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения, порокът в приложението на материалния закон може да бъде поправен от съда чрез изменението на санкционния акт.

В настоящия случай е явно установено, че жалбоподателят е извършил по-леко наказуемо нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Превишението от 1 1 km/h в населено място попада изцяло в приложното поле на тази разпоредба. Като за него е предвидена фиксирана санкция в размер на 50 лева.

По изложените съображения, съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021 г. на ВАС като измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 51,13 евро на 25,56 евро или в левова равностойност от 100 на 50 лева.

По разноските:

С жалбата си, жалбоподателят не е поискал цялостна отмяна на ЕФ, а само неговото изменяне с преквалификация на деянието и приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение, респективно намаляване на глобата от 100 до 50 лева. Видно от произнасянето по същество, претенцията на жалбоподателя е уважена изцяло, поради което само той има право на присъждане на разноски в процесния случай. Жалбоподателят е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро (в левова равностойност 1200 лв.), обхващащи трите инстанции, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума. Уговореният и заплатен размер от общо 1200 лева (613,55 евро) отговаря изцяло на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата редакция 4 за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 10692602, с който на Г. С. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 ЗДвП, като:

- ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП;

- НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 51,13 евро на 25,56 евро (в левова равностойност от 100 лв. на 50 лева);

ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Г. С. П., ЕГН

**********, сумата от 613,55 евро, представляваща разноски за адвокатска защита и съдействие в производствата по АНД № 2993/2025г. на Районен съдПловдив, по КАНД № 2335/2025г. на Административен съд-Пловдив и по АНД № 6806/2025г. на Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5