Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33664 от 20.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 29690/2023
Вид
Определение № 33664
Подписан
20.08.2024
В сила
20.08.2024
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33664 гр. С., 20.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско дело № 20231110129690 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. №163239/20.05.2024 г. от процесуалния представител на длъжника, с която се иска съдът да допълни постановеното по делото определение №18487 от 29.04.2024 г., с което издадената заповед е обезсилена, в частта за разноските като му присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 480,00 лева с ДДС. Поддържа, че такова е претендирано още с депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, както и че същото следва да е с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК заявителят е депозирал становище по молбата с правно основание чл. 248 ГПК, според което не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, евентуално прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Предвид направеното от длъжника искане и императивните законови разпоредби, настоящият състав счита подадената молба по чл. 248 ГПК за процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в едноседмичния срок за обжалване. Молбата е за допълване на определението в частта за разноските, поради липса на произнасяне в тази насока и съдът счита, че не е необходимо да е бил представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Искането за присъждане на разноски се прави от най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед специфичния характер на заповедното производство, искането следва да е обективирано в заявлението за кредитора или в подаденото възражение за длъжника, в който срок следва да бъдат представени и доказателства за извършването на разноските.

В настоящия случай от процесуалния представител на длъжника е подадено възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение, а едва с подадена молба вх.

№3052999/25.07.2019 г. е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на разноски за безплатна адвокатска помощ в заповедното производство.

Доколкото издадената по делото заповед за изпълнение е била обезсилена поради постъпило възражение и непредявяване на установителен иск в срок, в полза на процесуалния представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, 1 предвид своевременно направеното искане в тази насока.

За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на длъжника по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, но и от вида и обема на предоставените защита и съдействие. Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено на сумата 50,00 лева върху която сума се следва и ДДС, респ. следва да му се присъди сумата 60,00 лева с ДДС (така в определение №303 от 13.02.2024 г. по ч.гр.д. №2204/2022 г. на ВКС).

Предвид гореизложеното молбата на длъжника за допълване на постановеното определение в частта за разноските се явява частично основателна.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №18487 от 29.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№29690/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта на разноските като

ОСЪЖДА „.........“ ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.

„......“ ..., да заплати на адв. Д. В. М. от АК – П на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 60,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждения за процесуално представителство на длъжника К.

Н. В. по ч.гр.д. №29690/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2