Определение № 31 от 04.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20215300103256 по описа за 2021 година

Делото се докладва по повод молба с вх. № 122/02.01.2023г., подадена от адв. Д. Р., в качеството на процесуален представител на С. Ж. М. – лично и като ***** и законен представител на А. Н. М., както и на Н. Н. М., действаща лично и със съгласието на своята ***** и законен представител С. М., с която се иска прекратяване на производството по гр. дело № 3256 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021г., IV-ти граждански състав поради обстоятелството, че с определение от 13.06.2023г. делото е спряно по взаимно съгласие на страните, на 13.12.2023г. е изтекъл шестмесечния срок, в който същите са могли да искат неговото възобновяване, което не е сторено, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК производството подлежи на прекратяване. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно сключен договор за правна помощ, част от което – 17 000 лв. били изплатени по банков път, а останалите до общо договорените 22 000 лв. – щели да бъдат платени от страните след произнасяне на съда.

Постъпила е и молба с вх. № 123/02.01.2023г., подадена от Н. Д. М., чрез адв. Г. Г., в която също се отправя искане за прекратяване на производството по делото със същите аргументи. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5005 лв.

След като се запозна с исканията на страните и с материалите по делото, съдът намира следното:

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът може да спре делото по съгласие на страните. Чл. 231, ал. 1 от ГПК предвижда, че спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. В конкретния случай, делото е било спряно с определение на съда, постановено в съдебно заседание на 13.06.2023г., а шестмесечният срок за възобновяване 1 на производството е изтекъл на 13.12.2023г. До момента, нито една от страните не е поискала възобновяване на производството, поради което на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК същото подлежи на прекратяване.

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В конкретния случай, страните са направили искания за присъждане на разноски (в исковата молба и отговорите на ответниците С. Ж. М., А. Н. М., Н. Н. М. и Н. Д. М.). Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. Доколкото законът не прави разграничение между основанието, на което делото се прекратява, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е страната, имаща интерес от водене на производството, съдът намира, че ответниците имат право на възстановяване на разходите, които са сторили в рамките на производството (в какъвто смисъл са и подадените от тях молби).

По делото е представен договор за правна помощ от 29.03.2022г., сключен между ответН. Н. М. и адв. Г. Г., от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение за процеусално представителство по делото в размер на 5000 лв., които са платени в брой на 12.06.2023г. По делото са налични данни за плащане на такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. Ето защо в полза на ответН. Н. М. следва да се присъди сумата от 5005 лв., представляваща сторени в производството разноски.

Представен е и договор за правна помощ от 08.03.2022г., сключен между С. Ж. М. – лично и като законен представител на децата А. Н. М. и Н.

Н. М. и адв. Д. Р., в който е уговорено плащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 22 000 лв. Налице са данни, че от общо уговорените 22 000 лв. са платени 17 000 лв. (видно от представените платежни нареждания). Тъй като на възстановяване подлежат само действително направените разходи, то в полза на ответниците С. Ж. М., А. Н. М. и Н. Н. М. следва да бъдат присъдени 17 000 лв., като в останалата част до размера на 22 000 лв. искането следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр. дело № 3256 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021г., IV-ти граждански състав.

Осъжда

КОМИСИЯ

ЗА

ОТНЕМАНЕ

НА

НЕЗАКОННО

ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО да заплати на Н. Д. М. сумата от 5005 лв.

(пет хиляди и пет лева), представляваща сторени в производството съдебноделоводни разноски, от които 5000 лв. за платено адвокатсок възнаграждение 2 и 5 лв. за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

Осъжда

КОМИСИЯ

ЗА

ОТНЕМАНЕ

НА

НЕЗАКОННО

ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО да заплати на С. Ж. М. – лично и като законен представител на А. Н. М., и на Н. Н. М. сумата от 17 000 лв.

(седемнадесет хиляди лева), представляваща платено от тях адвокатско възнаграждение за представителство по настоящото дело, като отхвърля искането им в останалата част до претендираните 22 000 лв.

Настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3