Решение № 922 от 07.05.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№922 гр. Пловдив, 07.05.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Кичка Пеева - Казакова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2918 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Т.Д.Т. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив за периода от 01.09.2012 г. до 10.11.2020 г. в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца в Затвора Пловдив под 3 кв. метра, без постоянен достъп до санитарен възел с течаща топла и студена вода; студ през зимата, топло и задушно през лятото; наличие на мухъл; лошо осветление; липса на достъп на свеж въздух; ползване на кофи за ходене по нужда; заразеност на килиите с гризачи и дървеници, от които не може да се спи; нарушено право на ищеца да бъде отключван от 06.00 до 20.00 часа чрез отключване по-късно и заключване по-рано, както и заключване за няколко часа през деня; настаняване през 2018 г.- 2019 г. в килията заедно с онкологично болен, за когото ищецът е следвало да полага грижи по обслужване, обличане, хранене и др.; настаняване за около година през 2013 г. в килия № 78, обособена от бивша обща тоалетна, която е била без парно и се отоплявала с маслен радиатор, като предвид спиране на тока след 22,00 часа ставало студено. Обезщетението, което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащането му. Претендира се присъждане на направените разноски за държавна такса.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност на иска, като моли същият да се отхвърли.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковите претенции са допустими. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

Ищецът Т. претендира вреди от посочените нарушения за един отделен период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Т.Т. ***.03.2013 г. по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и е пребивавал там и до момента на предявяване на исковата молба – 10.11.2020 г., без данни за прекъсване в рамките на този период. Установява се от гласните доказателства, че в периода 2013 г. – 2014 г. ищецът Т. е пребивавал в килия № 78, която била около 10 кв. метра и в която били настанявани между пет и шест човека. В помещението имало санитарен възел с течаща студена вода, като имало и влага и мухъл до ремонта ѝ през 2017 г., когато тези неблагоприятни условия били отстранени. През помещението не преминавал радиатор на парното при затвора, поради което и за лишените от свобода бил осигурен отделен радиатор на ток, който можели да включват в часовете, в които имало ток. След 2014 г. ищецът бил настанен в стая № 74 с размери 27,25 кв. метра, без площта на санитарния възел, с отделен санитарен възел с течаща студена вода, два прозореца в спалното помещение и един прозорец в санитарния възел. В тази стая ищецът пребивавал и в следващите години, до 01.11.2019 г., като в периода от 08.11.2017 г. до 01.11.2019 г. пребивавал в това помещение с различен брой лишени от свобода между пет и девет души. На 01.11.2019 г. ищецът Т. бил преместен в стая № 80. Последната била с площ от 27,69 кв.м., без площта на санитарния възел, с отделен такъв с течаща студена вода, един прозорец в спалното помещение и един прозорец в санитарния възел. Във всяко спално помещение имало осигурено отделно легло за всеки лишен от свобода, както и оборудване със шкафове. Спалните помещения били добре осветени, а прозорците били отваряеми за осигуряване на естествена вентилация, предвид липсата на изградена нарочна вентилационна система в затвора. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, която била разрешена за ползване съгласно график по два пъти седмично. Отоплението се осъществявало посредством парно с изключение посоченото за стая 78. Престоят на открито на лишените от свобода бил осъществяван по изготвен за това нарочен график в рамките на по един час дневно. В периода на задържането си ищецът Т. бил устроен на работа по негово желание за два месеца през 2014 г. като чистач на каре, както и два месеца като чистач на 5-ти пост, след което бил спрян от работа заради установена употреба на наркотични вещества. До 2020 г. ищецът не подавал молба за работа, като на депозирана такава през 2020 г. отказал двукратно да бъде назначен на работа. В част от периода по задържането на ищеца режимът на заключване на помещенията, установен по ЗИНЗС не бил спазван стриктно от администрацията, като помещенията се заключвали за по няколко часа и през деня, а не само нощем.

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите К., В. и М., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства. Съдът разглежда показанията на посочените свидетели и критично, предвид факта, че се касае до лица, също изтърпяващи, или изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, за които на съда е и служебно известно също да са завели дела с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против Г. със сходни на оплакванията на ищеца, който пък от своя страна е свидетелствал по делата с ищци свидетелят М. и свидетелят В., поради което и следва да се счете, че свидетелите по настоящото дело са до известна степен заинтересовани.

На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, установява се от приетите писмени доказателства, а това се потвърждава и от показанията на свидетеля М., че ищецът Т. ***.03.2013 г. Следователно и само на това основание претенцията му за част от исковия период, а именно от началото му 01.09.2012 г. до датата на задържане 04.03.2013 г. се явява неоснователна, доколкото не се установява в този период от време ищецът Т. действително да е бил задържан в Затвора Пловдив. Ето защо и съдът намери, че следва да отхвърли исковата претенция за тази част от исковия период, като разгледа по същество конкретните оплаквания на ищеца единствено досежно периода от 04.03.2013 г. до 10.11.2020 г., за който период се установява той да е пребивавал без прекъсване в Затвора Пловдив, като обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, да осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право.

Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията й в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация, без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация, е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.