Акт от 30.10.2019, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 506

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Видин, 30.10.2019г.

Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Тодор Попиванов при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1632 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „А1

България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК, против Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявен е от ищеца установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на сключени между страните договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г. Поддържа се, че ищцовото дружество е изправна страна по договорите като е предоставило на ответницата договорените мобилни услуги, за което в срока на действие на договорите за периода на потребление от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. е издало 5 бр. фактури по първия договор и 3 бр. фактури по втория, а ответницата е неизправна страна по договорите, тъй като е останала задължена за заплащане на цената на потребените услуги. Поддържа се още, че ищецът се е възползвал от правото по чл.27.2 и чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ по договорите - да прекрати едностранно договорите с абоната - длъжник поради неизпълнението им – неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане – не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния отчетен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила от 30.03.2012г., приети от потребителя/ и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на срока за ползване на услугите.

Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, съществуването на вземането, възникнало по процесните договори за предоставяне на мобилни услуги, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС частично за следните суми: 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. и 523.48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за отчетен период от 16.05.2015г. до 22.06.2015г.

Ищецът е поискал и съдът е допуснал отказ от предявения от него против ответницата иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 63.47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от общо 753.96 лева. Не се претендира и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното издължаване.

Претендират се направените в настоящото производство разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който заявява, че искът за главницата е допустим, но неоснователен, като поддържа от своя страна, че не е налице изискуемост на претендираните суми по договорите, тъй като за да развали договорите на основание чл.87 от ЗЗД, кредиторът е следвало да даде на длъжника подходящ срок с предупреждение, че след изтичането на срока, ще смята договора за развален, което не е сторено. Също и по отношение на иска за заплащане на неустойка – за ищеца не е възникнало такова вземане, тъй като договорите не са развалени.

Липсва уведомление от ищеца до ответницата за прекратяване на договорите. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави /неравноправни/, а алтернативно - поради прекомерност. Липсва и уведомление до ответника, че кредитор по договорите не е „Мобилтел“ ЕАД, а ищцовото дружество „А1 България” ЕАД. Оспорва се искът е като недоказан, тъй като ищецът представя фактури само за част от задълженията на ответницата, както и за това, че не се установява по кой от двата договора е издадена всяка от посочените фактури.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответната страна и обстоятелства, които да не подлежат на доказване.

Тежестта на доказване се разпределя както следва: Всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си. Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже:

- че са налице договорни отношения по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г., сключени между страните.

- че е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение против ответницата за претендираните суми;

- че ищецът е изправна страна по договорите за предоставяне на мобилни услуги;

- да установи размерът на задълженията на ответницата по договорите за предоставяне на мобилни услуги за претендирания период;

- че ищецът е прекратил едностранно договорите поради неизпълнението им от страна на ответницата;

- да установи размера на претнедираната неустойка за исковия период.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

- Че на 04.01.2018г. ищецът, в качеството си на кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което е образувано ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото дело, му е издадена заповед за изпълнение № 38/05.01.2018г.; че заповедта е връчена на длъжника при устловията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради което искът е допустим;

- Че с Определение, постановено по настоящото производство по гр.Д. № 1632/2018г. по описа на ВРС, съдът е допуснал отказ от предявения от ищеца иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за пресъждане на сумата в размер на 63.47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от общо 753.96 лева - незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по твърдяните, сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги, както и че с установителния иск по чл.422 от ГПК, заявителят не претендира пресъдената му със заповедта за изпълнение: „законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.01.2018г. до окончателното плащане“, поради което предмет на настоящия установителен иск се свежда до искане за установяване на вземане спрямо ответника за следните суми: 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. и 523.48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за отчетен период от 16.05.2015г. до 22.06.2015г., а в останалата част, в която е допуснат отказ от иска и в частта, в която искът не е предявен – заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.

- Че не спори между страните за това, че между тях са сключени твърдяните от ищеца договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., поради което следва правният извод, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение;

-Че ответникът формално оспорва предявения иск изцяло, но не оспорва представените по делото 5 бр. фактури за начислени задължения за ползвани от ответника мобилни услуги през исковия период /листа 55 – 63 и лист 125 от делото/, от които, ведно с приложенията към фактурите, са видни подробните данни за това какви мобилни услуги са ползвани и как е формирано задължението по тях към мобилния оператор, и доколкото не се твърди от ответницата наличието на неправомерна намеса от страна на доставчика в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, съдът приема, че същите са доставени на потребителя, а последният дължи насрещно изпълнение – заплащането на цената им в уговорения от страните срок, поради което, ищцовото дружество е изправна страна по договора.

- Че ответницата не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на дължимата по договорите за предоставяне на мобилни услуги сума в размер на 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. /обстоятелство, което ако е налице, е в нейна тежест да установи/, поради което потребителят е неизправна страна по договора.

Поради изложеното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение от длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и незаплатени мобилни услуги за исковия период е основателен и доказан в претендирания размер.

- Че възражението на ответницата за липса на изискуемост на главницата поради липса на доказателства за разваляне на договора е неоснователен, тъй като изискуемостта настъпва по силата на договора и е дължима не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния отчетен месечен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила от 30.03.2012г., приети от потребителя/ съгласно т.3.3 от Договора, а не зависи от разваляне на договора, което дори да е налице, в случая има действие само занапред.

- Че относно претендираната от ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана отговорността на ответника на цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е изпълнено; неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия случай, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото по чл.27.2 и чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ по договора да прекрати едностранно договора с абоната - длъжник поради неизпълнението му – неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане – не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния отчетен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила от 30.03.2012г., приети от потребителя/ и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на срока за ползване на услугите.