Решение № 1825 от 20.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110108421 по описа за 2022 година

Предявени са съединени осъдителни искови претенции от С. С. И. с ЕГН **********, постоянен адрес в град Варна, съдебен адрес за призоваване в град Бургас, п. к. 8000, ул. „*****" № 18, ет. 3 - адвокат М. П. от Адвокатска колегия – Бургас срещу Военно формирование 34410 - Варна с адрес в град Варна, п. к. 9000, пощ. кутия 50, като част от структурата на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес гр.София, ул. "*****" № 3 за заплащане на следните суми: 7038.59 лева (седем хиляди тридесет и осем лева петдесет и девет стотинки), представляваща задължение за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, при неспазен удължен срок на военна служба по чл. 145, ал.1, т. 5 от ЗОВСРБ, равняващ се на 1505 дни (хиляда петстотин и пет), 1 на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ във вр. с Наредба № Н-11/29.10.2020 г. и Справка с per. № 445/13.04.2022 г., ВЕДНО със законната лихва от 20.05.2022 година - момента на удържането й от дължимото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение до окончателното изплащане на сумата; 29512.21 лева /двадесет и девет хиляди петстотин и дванадесет лева и 21 ст./, представляваща стойността на неизплатеното обезщетение за положения от ищеца извънреден труд, т.е.

1 фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното му време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за периода 01.11.2001 година - 30.04.2022 година (245 месеца) в размер общо на 6292 часа или 786.5 дни брутен размер или сумата в размер на 26560.99 лева /двадесет и шест хиляди петстотин и шестдесет лева и 99 ст./ нетен размер след приспадане на дължимия данък 10 % по ЗДДФЛ за периода ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска - 29.06.2022 година до окончателното й изплащане;475.93 лева /четиристотин седемдесет и пет лева и 93 ст./, представляваща лихва за забава от датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца 02.05.2022 година до датата на завеждане на исковата молба - 29.06.2022 година, както и разноските по делото, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че на 01.11.2001 година бил назначен на първа длъжност „Електрик" със звание „Матрос" в поделение на ВМС към МО със Заповед на Командира в поделение 26870 гр. Варна, което няма самостоятелен военнопощенски номер, нито банкова сметка и е пряко подчинено и влиза в състава на поделение /Военно формирование 32140 - Варна като е подписал Договор за кадрова военна служба. От месец ноември 2011 година Хидрографския район и поделение/военно формирование 26870 - Варна е на пряко подчинение и в състава на ответното военно формирование 34410 - Варна. През годините ищецът е повишаван в звание и длъжност като последната длъжност е „Електромеханик на хидрографен катер" в Хидрографски район Варна със звание „Страши матрос 2-ри клас" в същото военно формирование.

По време на военната си служба с писмено разрешение на Командира на ответното военно формирование кандидатствал по реда на Наредба № Н-17 от 22 декември 2015 г. за условията и реда за приемане на сержанти (старшини) и войници (матроси) за обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи, изд. от министъра на отбраната, обн. ДВ. бр. 8 от 29 януари 2016 г., в сила от 29.01.2016 г. и се обучавал задочно в Професионален старшински колеж към ВВМУ „Никола Й. Вапцаров" Варна по специалността „Експлоатация и поддръжка на корабни енергетични уредби" за периода 2019 г. - 2021 г. като е подписал допълнително споразумение № 1392/28.08.2019 г. към Договора му за военна служба за удължаване на срока на службата му с 5 2 години (пет), след успешното завършване на обучението. В точка 3 (три) от допълнителното споразумение е уговорено, че „При отстраняване от обучение по реда, определен в правилника за устройството и дейността на Професионалния старшински колеж към ВВМУ „Н.Й.Вапцаров" гр.Варна и при напускане по собствено желание по време на обучението си, матрос С. С.

И. възстановява разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаврн. Разходите се изчисляват по реда, в Приложение № 1 на Наредба № Н2 1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация или преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, във връзка с възстановяване в случаите по чл. 260, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България."

Заявява, че в допълнителното споразумение е уговорено задължението на военнослужещия да възстанови разходите за обучението му единствено в случаите, когато напусне по собствено желание или бъде отстранен от обучение, а не е уговорено задължение от негова страна за възстановяване на разходи ако прекрати служебното си правоотношение в удължения срок на военната си служба. С допълнително споразумение № 1392/28.08.2019 г., ответната страна след успешното завършване на обучението на ищеца не се ангажира да му осигури длъжност, съобразно с повишената му квалификация, както е задължена, съгласно чл. 18 от Наредба № Н-17 от 22.12.2015 г. След завършване на обучението на ищеца, ответникът не му е предложил длъжност, съобразно повишената му квалификация, която той да е отказал неправомерно, както и не го е повишил в сержантско звание, отново съответстващо на квалификацията му, поради което считам, че ответникът няма основание да му удържа разходи за обучението.

Обучението на ищеца се е провело на три модула, както следва: от 02.09.2019 г. до 25.10.2019 г.; от 23.03.2020 г. до 15.05.2020 г. и от 02.11.2020 г. до 23.12.2020 г., като през това време ищецът е ползвал дни от редовния си платен годишен отпуск и полагаемия му се допълнителен платен годишен отпуск за обучение. В програмата на обучението са включени учебна практика за периода от 28.10.2019 г. до 10.01.2020 г., но такава не му е била осигурена и проведена.

Със Заповед № ЛС-01-10/26.04.2022 година на Командира на военно 3 формирование 26870 - Варна, капитан I ранг Венцеслав Николов е прекратен Договора за военна служба на ищеца и същият е бил освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 163, т. 1 и 2 от ЗОВСРБ - с писмено предизвестие от негова страна, изразено писмено с подаден рапорт с вх. № 99/01.02.2022 г. Със Заповед № ЛС-01-12/29.04.2022 година на Командира на военно формирование 26870 Варна, капитан I ранг Венцеслав Николов, И. е отчислен от списъчния състав на ответното военно формирование, считано от 02.05.2022 година и му е начислено за изплащане от „Финансовата служба" на по-висшестоящото военно формирование, в което то е в състава му, а именно ответното военно формирование 34410 - Варна парично обезщетение за прослужени 20 (двадесет) години на военна служба в размер на 34 248 лева (тридесет и четири хиляди двеста четиридесет и осем) на основание чл. 227, ал. 1 и чл.

228 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползвани общо 99 работни дни (деветдесет и девет) полагаем платен годишен отпуск за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г. в размер на общо 8 203.14 лева (осем хиляди двеста и три лева и четиринадесет стотинки) на основание чл. 199 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползван вещеви лимит за 2021 г. в размер на 450.00 лева (четиристотин и петдесет) и за 2022 г. пропорционално на прослуженото време в размер на 215.48 лева (двеста и петнадесет лева четиридесет и осем стотинки) на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително вещево доволствие в размер на 600.00 лева (шестстотин), съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.

Също така, със същата Заповед № ЛС-01-12/29.04.2022 година на Командира на военно формирование 26870 - Варна, капитан I ранг Венцислав Николов е разпоредено от полагащото се на ищеца парично обезщетение да му се прихване сумата в размер на 7 038.59 лева (седем хиляди тридесет и осем лева петдесет и девет стотинки), представляваща задължение за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, при неспазен удължен срок на военна служба по чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, равняващ се на 1505 дни (хиляда петстотин и пет), на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ във вр. с Наредба № Н-11/29.10.2020 г. и Справка с per. № 445/13.04.2022 г. На 20.05.2022 година на ищецът е изплатено полагащото му се обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение след прихващане на сумата в размер на 7 038.59 лева, 4 представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или 3 преквалификация

Ищецът счита, че това прихващане, извършено от ответника е незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон. При прекратяване на службата разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация от полагащото му се обезщетение при прекратяване на военна служба се прилага подзаконов нормативен акт, който не е бил издаден и не е действал по време на периода на обучението на ищеца.

При започване на обучението на ищеца в старшинския колеж е действала Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, отменена с ДВ. бр.63 от 17 Юли 2020 г., в която не се предвижда в разходите, подлежащи на възстановяване в случаите по чл. 260 от ЗОВСРБ да се включват получените основни и допълнителни месечни възнаграждения за времето на допълнителния платен отпуск за обучение, за разлика от сега действащата Наредба № Н11/29.10.2020 г.

В този случай, ищецът счита, че ответното военно формирование незаконосъобразно прилага обратно действие на Наредба № Н-11/29.10.2020 г. за уреждане на отношения, възникнали през 2019 г. (със започване на обучението ми и подписване на допълнителното споразумение), каквото е абсолютно забранено в Закона за нормативните актове.

Издадената Справка с per. № 445/13.04.2022 г. е непълна и не съдържа всички реквизити, залегнали в чл. 19 от цитираната Наредба № Н11/29.10.2020 г., като липсват размера на разходите по чл. 3 от наредбата поотделно, както и сумата, пропорционална на неизпълнения първоначален и/или неизпълнените удължени срокове на военната служба за всеки един подлежащ на възстановяване разход поотделно. От изложеното, ищецът счита, че са налице множество съществени процесуални нарушения при издаването на справката за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване, което обосновава незаконосъобразното им удържане от 5 общата сума на обезщетенията, които той има право да получи при прекратяване на служебното му правоотношение.

На следващо място, служебното време на военнослужещите е строго регламентирано в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009г. - чл.194 и сл.

Аналогично е уредено и в отменения ЗОВСРБ чл.203-204 и в Правилника за кадрова военна служба /отм.Л /ПКВС/- чл.151-157. Начинът, организацията и разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи, включени в месечен график за изпълнение на дежурства се извършва при съблюдаване на изрично определени изисквания, съгласно Заповед на министъра на отбраната на РБ №ОХ-313/08.05.2001 г. - чл. 4.

В случаите, когато военнослужещият, изпълнява дежурство по график, за който това не е изпълнение на основна служебна функция, получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.1, т.1, във вр. с чл. 196 от ЗОВСРБ /нов/ - чл. 226, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм./ и Заповед на Министъра на отбраната на Република България № ОХ-241/10.04.2001 година за часовете над максималната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ /нов/ - чл. 152, ал. 1 от ПКВС /отм./ или за почивни и празнични дни.