Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 344 от 12.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6886/2025
Вид
Решение № 344
Подписан
12.02.2026
В сила
10.03.2026
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120106886 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на З. Ж. С. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която са предявени установителни искове за обявяване на нищожност на две клаузи от договор за кредит.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният й представител депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. между З. Ж. С., в качеството на кредитополучател, и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в качеството на кредитор, е сключен договор за кредит с номер MAX_*** (за краткост Договора) при следните параметри: размер на заема – 2000 лева; погасителна вноска 122,04 лева; брой погасителни вноски – 24; срок на кредита – 24 месеца; обща стойност на плащанията – 2928,96 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 46,51 %; годишен лихвен процент – 39,69 %.

Според чл.10, ал.1 от Договора при кандидатстването си за кредит ищцата е заявила желание за бързо разглеждане на искането й за кредит, поради което тя дължи парична сума в размер на 1332,72 лева, разпределена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план. Според чл.10, ал.2 от Договора при кандидатстването си за кредит ищцата е заявила желание до ползва услуга „Експресно обслужване на кредита“, поради което тя дължи парична сума в размер на 1998,96 лева, разпределена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план. Така размерът на общо дължимото 1 по кредита е 6260,64 лева или 24 вноски по 260,86 лева всяка.

Цената на услугата за бързо разглеждане на искането за кредита и цената на услуга „Експресно обслужване на кредита“ не са включени в ГПР, защото тяхното предоставяне не е задължително условие за отпускането на кредита или получаването му при предлаганите условия – така общите условия на дружеството към Договора, налични на интернет страницата му.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД.

С доклада по делото съдът указа на страните, че следи служебно за нищожност на Договора, ако тази нищожност произтича от самия договор. Тук се налага следното уточнение:

В исковата молба ищцата въвежда твърдението, че поради невключване на възнаграждението по допълнителните услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от ГПК в първото по делото открито съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба. В становището си от 27.01.2026 г., което постъпва преди първото по делото съдебно заседание, ищцата твърди, че Договорът е изцяло недействителен поради неспазване на действителния размер на ГПР. В този смисъл, ищцата не прави нови твърдения, а извежда правен извод от вече заявено твърдение. След като е въведено с реплика възражение за нищожност на Договора (в случая по реда на чл.143, ал.2 от ГПК), който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, съдът дължи произнасяне първо по възражението. Това е така, защото ако Договорът е изцяло недействителен, то недействителни ще са и клаузите, уреждащи допълнителните услуги „Бързо разглеждане на кредита“ и „Експресно обслужване на кредита“. Недействителността на Договора обаче следва да бъде констатирана само в мотивите на решението, защото не е предявен иск за обявяване на целия Договор за недействителен.

По аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Последната гласи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република 2

България. Противоречието с решенията на Съда на Европейския съюз е предвидено от националния законодател и като основание за касационно обжалване в разпоредбата на чл.

280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК.

По аргумент от т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит (в случая „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване на кредита“) попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.

В процесния случай съдът приема, че макар и включването на допълнителни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на Договора, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги – само заради „бързото разглеждане на искането за кредит“ С. ще плати цена, равняващата се на почти 2/3 от кредита, а досежно услуга „Експресно обслужване на кредита“ ще плати цена почти равна на размера на кредита, или за двете услуги ще плати цена, много по-голяма от размера на кредита. Цената на тези услуги е приобщена към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения Договор и погасителния план към него. Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговорената цена за допълнителни услуги следва да бъде квалифицирана като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването 3 й в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.