Определение № 1321 от 27.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1321 гр. София, 27.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.271, ал.11 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба о т адв. А.И. от САК, упълномощен защитник на подсъдим ата С. Р. Е., срещу протоколно определение от 29.06.2022г., постановено по НЧХД №16169/2019г. по описа на СРС, НО, 129ти състав, с което е оставена без уважение жалбата на защитата срещу протоколно определение от 06.06.2022 г., с което на подсъдим ата Е. е наложена глоба по реда на чл.271, ал.11 от НПК, в размер на 1000 лева.

В жалбата се твърди, че определението на първата инстанция, атакувано пред въззивния съд, е незаконосъобразно, защото се касае за подсъдим по дело от частен характер, в което присъствието му не е задължително. Сочи се още, че не било указано лично на подсъдимата, че трябва да представи удостоверение в съответствие с чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, а дадените в тази насока указания на защитника й съвсем не водели на извод, че той действително я е уведомил за това й задължение и за последиците за нея при непредставяне на такова. Оспорва се подхода на районната инстанция да уведоми подсъдимата за датата на следващото съдебно заседание чрез защитника й, както и за последиците от непредставяне на посоченото удостоверение, вместо тя да бъде призована и уведомена с призовка за последиците от неизпълнение на указанията на съда.

1

Посочва се, че не е било налице шиканиране на процеса от страна на подсъдимата, тъй като тя веднага е предприела действия за осигуряването на друг защитник, щом е разбрала, че предходният е подал заявление за оттегляне на пълномощията. Изтъква се в жалбата, че съдът сам е посочил в мотивите на свое определение, с което е дал ход на делото, че присъствието на подсъдимата в съдебно заседание не е задължително, но въпреки това й е наложил впоследствие глоба в максимален размер, което сочи, според защитника, на негативно отношение към подсъдимата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана страна в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производство пред първата съдебна инстанция е образувано въз основа на тъжба, с която спрямо подсъдимата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, което престъпление се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от частен характер.

По първоинстанционното дело са проведени множество открити съдебни заседания, като в шест от тях подсъдим ата не се е явила. Още при първото й редовно призоваване по делото, тя е представила болничен лист и чрез упълномощения й защитник към онзи момент, е направила изрично изявление, че желае да вземе лично участие по делото, макар да има упълномощен защитник, желае лично да упражни правото си на защита.

Именно тази позиция на подсъдимата, заявена чрез договорния й защитник, е дала основание на съда да не даде ход на делото и да го отложи за друга дата.

Още в това съдебно заседание първоинстанционният съд е указал на защитника, че в следващото съдебно заседание подсъдимата следва да представи удостоверение, че здравословното й състояние не е позволявало да се яви в съда. В следващото по ред съдебно заседание, подсъдимата отново не се е явила, като пак е представен болничен лист, а упълномощеният й защитник е заявил пред съда, че Е. е уведомена за необходимостта да представи удостоверение, изискващо се по чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, тя го уведомила, че има такова, но не го е предала 2 на защитника, тъй като втория болничен лист бил предаден на адвоката чрез майка й. Това е дало основание на съда да наложи на подсъдимата глоба в размер на 200 лева, за която по-късно е бил издаден изпълнителен лист. След това са последвали още съдебни заседания, в които подсъдимата не се е явила и не е представила удостоверение, съгласно указаното й от съда. В многобройните молби, подадени до съда с искане за отлагане на делото поради заболяване на подсъдимата, винаги е отправяно изрично искане за отлагане на съдебните заседания, за да може тя лично да участва по делото, като към нито един от представените от нея болнични листове, не е представено удостоверение за невъзможността й да присъства в съдебно заседание. Неявяването на подсъдимата в едно от съдебните заседания, в които е бил даден ход на делото в нейно отсъствие, тъй като не са се сочили причини за неявяването й, е било използвано от последната, за да мотивира искане за повторен разпит на свидетели, които са били разпитани в нейно отсъствие и това искане е било уважено, което е довело до забавяне на наказателното производство единствено по вина на подсъдимата, която реално не е присъствала в съдебно заседание без да има уважителни причини и без да е посочила такива. Трябва да спомене, че нито веднъж болничните листове, представени от нея, не са били оформени в съответствие с изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, нито пък са били представени удостоверения в съответствие с цитираната разпоредба. В съдебно заседание, проведено на 17.05.2022г., за пореден път по делото е постъпила молба от подсъдимата, с която е изразила желание съдебното заседание да не се провежда в нейно отсъствие, а като причина за неявяването си е посочила, че е необходимо да полага грижи за майка си, която била претърпяла хирургическа интервенция на очите. В това заседание Е. е била уведомена за необходимостта да представи надлежни доказателства, удостоверяващи наличието на уважителна причина за неявяването й, придружени от удостоверение по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, чрез упълномощения си защитник към онзи момент – адв.

Митова, като е била уведомена и за датата и часа на следващото заседание чрез защитника си. В следващото заседание, насрочено за 06.06.2022г., подсъдимата, уведомена чрез защитника си, се е явила лично, но не е представила документи, удостоверяващи наличието на уважителни причини за отсъствието й на 17.05.2022г. С мотивирано определение районният съд е 3 наложил на подсъдимата глоба в размер на 1000 лева за неявяването й в с.з. на 17.05.2022г. без уважителни причини. В мотивите на определението си съдът изрично е посочил, че на подсъдимата са били дадени указания в тази насока, които не са изпълнени. Видно от протокола от това съдебно заседание, определението, с което е наложена глоба на подсъдимата, е произнесено устно в нейно присъствие, но подсъдимата не е направила изявление, че не е била уведомена за указанията на съда. След това съдебно заседание е подадена жалба срещу протоколното определение от 06.06.2022г., с което на Е. е наложена глоба в размер на 1000 лева, към която жалба са били приложени копия на медицински документи, които удостоверяват, че в действителност майката на подсъдимата е претърпяла хирургическа интервенция на лявото око на 12.05.2022г., но не са представени документи, от които да е видно, че майката на подсъдимата е имала непрекъсната нужда от придружител към датата на съдебното заседание, насрочено за 17.05.2022г.

Такива документи не са представени и с частната жалба, отправена до въззивния съд. Тук е мястото да се посочи, че напълно неоснователни се явяват възраженията на защитата, че подсъдимата не е била лично уведомявана за необходимостта да представи съответните удостоверения към депозираните от нея болнични листове. Това е така, защото първо, уведомяването чрез упълномощен защитник е равносилно на лично уведомяване, доколкото защитникът е поел такъв ангажимент, а и подсъдимата не е заявявала, че не е била наясно с необходимостта да представи съответно удостоверение. На следващо място, в последното съдебно заседание, в което съдът е отказал да отмени наложената глоба, подсъдимата е присъствала лично и непосредствено е възприела мотивите за отказа, дължащ се на непредставяне на документи, които надлежно да удостоверяват, че родителят й е имал нужда от постоянен придружител. Не на последно място, необходимо е да се каже, че макар Е. лично да е узнала от мотивите на районния съд, че е било необходимо да представи документ, който да удостоверява постоянната нужда от придружител на майка й, макар и адв. И. да е възприела лично нуждата от представяне на такъв документ, подобен не е представен и с въззивната жалба.

Неоснователни са и доводите на защитника, че районният съд сам е посочил в свое определение, че присъствието на подсъдимата по конкретното дело не е задължително. В действителност присъствието на подсъдим, който е 4 предаден на съд за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона, каквото е и престъплението по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, не е задължително – по арг. от чл.269, ал.1 НПК, но в случай, че подсъдимият изрично заяви, че желае лично да упражни правото си на защита, съдът е длъжен да му осигури възможност за реализиране на тези му права.

Противното би довело до накърняване на правото му на защита, което във всички случаи представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта на съда, нарушил правата му. Настоящият случай е именно такъв – когато подсъдимата е твърдяла наличие на уважителни причини и е изразявала желание лично да участва в съдебно заседание, съдът е бил длъжен да отложи разглеждането на делото, за да й осигури лично участие в съответното заседание. Когато обаче тя не се е явила без да сочи причини за отсъствието си и без да заяви претенция да й бъде дадена възможност лично да упражни правата си, макар и редовно уведомена, няма никаква процесуална пречка съдебното заседание да се проведе в нейно отсъствие и именно в тази хипотеза е произнесено определението на първия съд, с което е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимата. Това определение на контролирания съд е извадено от контекста на фактите по делото и недобросъвестно е използвано от защитника, за да аргументира неоснователност на определението, с което е отказана отмяна на наложената на подсъдимата глоба.

Всички факти, посочени по-горе, сочат, че на 17.05.2022г. подсъдимата не е имала уважителни причини за неявяването си в това съдебно заседание и е станала единствена причина за отлагане на делото. При цялостната проверка на събраните по делото материали и въззивният съд достигна до извод, че подсъдимата многократно е ставала причина за отлагане на делото без да е представила доказателства за наличието на уважителни причини за отсъствията си и това нейно поведение е довело до значително забавяне на делото в първата инстанция, поради което напълно правилно и законосъобразно първостепенният съд е отказал да отмени свое определение от 06.06.2022г., с което е наложил глоба в размер на 1000 лева на подсъдимата Е.. Очевидно предходно наложената й глоба в размер на 200 лева не е довела до дисциплинирането й за спазване на безукорно процесуално поведение, което е необходимо, за да приключи делото в разумен срок.

5

Според разпоредбата на чл.271, ал.11 от НПК съдът може да наложи глоба на страна, свидетел или вещо лице, ако тяхното неявяване в съдебно заседание стане единствена причина за отлагане на делото. Съответният съд разполага с посоченото правомощие в случай, че не е налице уважителна причина, която обективно да е възпрепятствала даденият участник в наказателния процес да се яви пред органа.

С оглед на гореизложените фактически констатации настоящият съдебен състав счита, че са изпълнени законовите предпоставки, уредени в цитираната правна норма, тъй като подсъдимата е била надлежно уведомена за насроченото по делото съдебно заседание, но не се е явила пред съда.

Макар и да е посочила наличието на обективна пречка, препятстваща явяването й, в следващото съдебно заседание не е представила надлежни доказателства, които да докажат съществуването на уважителна причина за неявяването й. Към въззивната жалба също не са представени такива доказателства.