Решение № 4 от 03.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 03.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330106002 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, предявен от М. Т.

Ш. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** , чрез пълномощника адв. Т. И., със съдебен адрес в гр. П., ул. „О.“ № **, ет. *, офис * против „АПС БЕТА България“ ООД с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №81В, ап. 3, представлявано от П. Р., Т. К. и П. И. И. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1817,93 лева, представляваща сума, получена на отпаднало основание в производството по изп. дело № ***** г. по описа на **** ***** **** с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 12676/2020 г. по описа на ПРС, 19-ти състав било признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 1754,46 лева, представляваща главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 1064,67 лева за периода от 01.05.2009г. до 13.03.2012г., неустойка за забава в размер на 9,40 лева за периода от 01.05.2009г. до 13.03.2012г., ведно със законната лихва от 25.04.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 56,57 лева разноски по делото и 309,71 лева – юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност.

За събиране на горните суми ответното дружество образувало изп. дело № *****. по описа на *** ****** *****, по което постъпила от запор на банкова сметка сума в размер на 1817,93 лева. Тази сума била разпределена от взискателя, въпреки че вземането било погасено по давност, поради което ищецът счита, че ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка. Извършените от ищеца действия по 1 изпълнителното дело /плащания/ не съставлявали признание на вземането по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, нито изпълнение, тъй като плащането не било извършено на взискателя, а във връзка с предприетите действия по принудително изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество, чрез процесуалния му представител – юрк. Й. Н. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност, като счита, че с постановеното съдебно Решение не се установявал този факт, доколкото било неприсъствено. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенциите, в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно, своето обедняване чрез плащане на твърдяната сума по изпълнителното дело и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместване на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на претенцията си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване; да установи правоизключващите си възражение за положителни факти, както и наличието на основание за разместване на имуществените блага, в случай че твърди такова.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за основателен по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства - Решение № 260448/15.12.2021 г. се установи, че с неприсъствено решение е признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1754,46 лева, представляваща главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 1064,67 лева за периода от 01.05.2009г. до 13.03.2012г., неустойка за забава в размер на 9,40 лева за периода от 01.05.2009г. до 13.03.2012г., ведно със законната лихва от 25.04.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 56,57 лева разноски по делото и 309,71 лева – юрисконсултско възнаграждение, дължими по изп. дело № **** по описа на***** *****, поради погасяване на вземането по давност.

Неоснователни се явяват твърденията на ответника, че горепосочените суми не са погасени по давност, тъй като съдът се е произнесъл с неприсъствено решение. С Решението от 15.12.2021 г. на ответника е била дадена възможност да упражни процесуалното си правото на защита по реда на чл. 240 ГПК, от което същият не се е ползвал, поради което съдебния акт е влязъл в сила. Настоящият съд е обвързан от признатите с него правопогасяващи факти, а именно че вземанията по образуваното изп.д. № ****** по описа на *** ****** са погасени по давност.

От приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнително дело № ****** г., по описа на *** ***** *****, с рег. № ***, район на действие *** и Удостоверение № *** от 05.02.2021 г. към него се установява, че са постъпили плащания от ищцата в размер на 1817,93 лева.

Ето защо съдът приеме, доколкото в настоящия случай се доказа, че ищцата е заплатила сумата в размер на 1817,93 лева – разпределена по изпълнително дело № ***** г. за погасяване на задължението й, то ответникът се е обогатил без основание от 2 получената сума, тъй като вземанията са били погасени по давност. От своя страна ответникът при разпределената му доказателствена тежест за това не доказа да е било налице основание за получаването на процесната сума.

С оглед гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и като такъв ще бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 285/ и доказателства за сторени такива в размер на: 72,72 лева – платена държавна такса за настоящото производство и 2000 лева – платено адв. възнаграждение. Разноските в общ размер на сумата от 2072,72 лева ще се поставят в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: 203374133 да заплати на М. Т. Ш., ЕГН: ********** на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1817,93 лева /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - получена от ответника на отпаднало основание в производство по изпълнително дело № ***** по описа на ******, район на действие **** **** и чиято недължимост е призната по силата на Решение № 260448/ 15.02.2021 г., по гр.д. № 12676/ 2010 г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2021 г. до окончатателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АПС Бета България“ ООД, ЕИК:

203374133, да заплати на М. Т. Ш., ЕГН: **********, сума в размер на 2072,72 лева /две хиляди седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3