Решение № 2312 от 04.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11538/2022
- Вид
- Решение № 2312
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Любомир Василев, Виктория Марианова Станиславова, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 73 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 2312 гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100511538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2619/28.03.2022 г., постановено по гр. д. № 42418/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 – ми състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. Б. Е. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми: 1./ 453,41 лева – цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с абонатен № 320851, за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.10.2020 г. до окончателното плащане; 2./ 10,80 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.10.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.11.2020 г. по ч. гр. д. № 50504/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. Б. Е. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата в размер на 88,99 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.12.2017 г. – 08.10.2020 г., както и за сумата в размер на 1,77 лева – мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. – 08.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.11.2020 г. по ч. гр. д. № 50504/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Л. Б. Е. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 62,73 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 480,96 лева – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати в полза на адвокат М. Е. адвокатско възнаграждение в размер на 49,06 лева.
1
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт В.П.. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Конкретно се оспорват мотивите на СРС досежно неприложимост на разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, по отношение на вземанията за мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ. В тази насока се поддържа, че в процесния случай изпадането в забава на клиента е обвързано с изтичането на абсолютно определен срок, а именно 45 дни от издаването на общата фактура.
Считат се за необосновани изводите на СРС относно неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение, като се твърди, че същата е основателна, считано от датата на изготвяне на извлечението от сметки.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – Л. Б. Е., чрез пълномощника адвокат М. Е., е депозирал отговор на въззивната жалба. Излага подробни съображения за неоснователност на наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не е взело становище по въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са уважени, е депозирана въззивна жалба от ответника Л. Б. Е., чрез пълномощника адвокат М.
Е.. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение, довело до последващо неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е приложил процесуалната последица, визирана в нормата на чл. 161 ГПК, въпреки двукратното неизпълнение на указанията му към ищеца да представи посочените в исковата молба фактури за процесния период. Независимо от изложеното се поддържа, че с представените в последното открито съдебно заседание пред СРС съобщения към фактури, издадени на името на трето за спора лице, не са изпълнени указанията на СРС, дадени на ищеца с доклада по делото. Сочи се неправилност на решението и поради обстоятелството, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че по отношение на процесния недвижим имот не са издавани индивидуални справки за исковия период, което е установено и от експертното заключение по изслушаната съдебно – техническа експертиза. Видно от последното било, че констатациите на вещото лице относно начислените суми са направени единствено въз основа на фактури, издадени от ищеца, които обаче не се установявало да са били предоставени на експерта. При тези съображения се счита за необоснован крайният извод на решаващия съд за основателност на претенцията за доставена топлинна енергия до процесния апартамент. За недоказана се счита и претенцията за заплащане на цена на услугата за дялово разпределение. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.К., е депозирала отговор на въззивната жалба. Излага съображения за неоснователност на наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не е взело становище по въззивната жалба на ответната страна по делото.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е приложено заповедно дело № 50504/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 48 2 състав, от което се установява, че на 19.10.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Б. Е. за следните суми: 453,41 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (19.10.2020 г.) до окончателното изплащане; 88,99 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 16.12.2017 г. – 08.10.2020 г.; 10,80 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 02.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (19.10.2020 г.) до окончателното изплащане; 1,77 лева – лихва за периода 31.03.2018 г. – 08.10.2020 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж. к. ****, абонатен № 320851. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 04.11.2020 г. по ч. гр. д. № 50504/2020 г. по описа СРС, I ГО, 48 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С определение от 14.10.2021 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран „Техем Сървисис“ ЕООД.
По делото е представен, неоспорен от ответната страна, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том II, рег. № 10902, дело 190/2013 г. на нотариус Ц.Г., рег. № 594 на Нотариалната камаара, видно от който Б. А.К. Е. дарява на сина си Л. Б. Е. правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, ведно с припадащите му се 4,415/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Съгласно т. II от Нотариалния акт дарителят Б. А.К. Е. запазва лично за себе си доживотно право на ползване върху горепосочения апартамент.
По делото е представена, неоспорена от ответната страна, нотариално заверена декларация от 16.03.2017 г., вписана в Служба по вписванията – гр. София, съгласно която Б. А.К. Е. се отказва от правото на ползване върху апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж. к. ****, което е запазил за себе си с Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.12.2013 г.
Видно от представения по делото протокол от проведеното през 2001 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка за апартамент № 53 е посочено лицето Б. А.К. Е., срещу което е положен саморъчен подпис.
На 13.03.2001 г. е сключен договор между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на ТЕ, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната ТЕ в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Топлофикация София" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на 3 топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Разпечатката съдържа 38 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/329a9bd6-2172-4cc6-88d5-103c31a9c5bd