Решение № 3149 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3149 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330104059 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.

Н. К., ЕГН **********, срещу П. В. М., ЕГН **********, с която се претендира на основание чл. 30, ал. 3 Закон за собствеността осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 620 лева, представляваща припадаща се част за ответника от стойността на осъществен от ищеца ремонт на покрив, комини и улуци на сграда с идентификатор *****, с административен адрес: гр. П., бул. "Х.Б." №..., в която сграда страните са собственици на самостоятелни обекти, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /05.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** на основание договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективирана в нотариален акт № ***** г. и делба по гр. д. № 1101/1997 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1 на основание наследствено правоприемство и дарение, обективирано в нотариален акт № 1

***** г. Твърди се, че поради наличие на течове през 2023 г. се наложило да бъде извършен ремонт на покрива на сграда с идентификатор *****, с административен адрес: гр. П., бул. "Х.Б." №..., в която сграда страните притежават самостоятелни обекти. Посочва се, че за ремонтните дейности бил сключен договор от 20.06.2023 г. между ищцата Н. Н. К. и лицето Е.В.Д., по силата на който последният следвало да извърши частичен ремонт на покрива на жилищната сграда. Ремонтът се състоял в подмяна на счупени и свлечени керемиди, обшивка на комин, чистене на улуци и измазване на капаци, за което било уговорено възнаграждение в размер от 1240 лева. Сумата била заплатена съответно на 20.06.2023 г. и на 27.06.2023 г. Ищцата поддържа, че в случая не се касае за полезни разноски, а за необходими такива, доколкото ремонтът на покрива, комините и улуците бил продиктуван от тяхното увреждане и настъпващите течове в дома на К.. Твърди, че доколкото страните са единствените собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, то ответникът П. М. следва да заплати на ищцата сумата от 620 лева, представляваща половината от сторените от нея разноски във връзка с осъществения ремонт, възлизащи на сума в общ размер от 1240 лева. Ищцата поддържа, че преди започване на ремонта е търсила ответника многократно по телефона, но същият не й е върнал обаждане. След извършването на ремонта ответникът бил уведомен от бащата на ищцата, че следва да заплати припадащата му се част, но до датата на подаване на исковата молба плащане не постъпило. Предвид изложеното се предявява гореописаната искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. В. М., с който признава иска. Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноските по делото, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждането му. Ответникът твърди, че не живее в имота и затова не е видял извършването на ремонта. Поддържа, че ищцата не го е уведомявала за необходимостта от ремонт, за извършването на същия, както и за платените суми. Ответникът узнал за посочените обстоятелства на дата 13.06.2024 г., когато получил препис от исковата молба с приложенията. Твърди, че с платежно нареждане от 26.06.2024 г. е превел по посочената от ищцата банкова сметка исковата сума в размер от 620 лева, ведно със законната лихва, считано от дата 13.06.2024 г. Поддържа, че доколкото не е дал повод за завеждане на делото, то не следва да заплаща законната лихва, считано от 2 датата на подаване на исковата молба в съда. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищцата.

В първото по делото съдебно заседание ответникът признава, че е заплатил сумата, но уточнява, че не е бил уведомяван за извършването на ремонтни дейности и дължимите за това разходи, за които обстоятелства узнал с получаване на препис от исковата молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС в секи съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под „тежести“ се разбират тези разходи, направени за общата вещ, които са необходими, с оглед запазване нейната цялост и поддържането й в добро състояние. За уважаване на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС ищецът следва да докаже както своето право на собственост, така и разноските, които е направил за общата вещ.

По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****, с административен адрес: гр. П., бул. "Х.Б." №....

От приложения по делото Договор от 20.06.2023 г., сключен между ищцата Н. Н. К., в качеството на възложител, и Е.В.Д., като изпълнител, се установява, че е възложено извършването на частичен ремонт на покрива на процесната сграда, състоящ се от подмяна на счупени керемиди, свлечени керемиди, обшивка на комин, чистене на улуци и измазване на капаци.

Уговорена е стойност на СМР в размер на 1240 лева. Видно от разплащателна разписка от 20.06.2023 г. ищцата е направила предварително плащане по договора в размер на 390 лева. От представена разписка от 27.06.2023 г. се установява, че ищцата е заплатила на изпълнителя по договора и остатъка от уговорената сума в размер на 850 лева. Предвид изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищцата е направила необходими разноски за процесната сграда, поради което има право да получи приспадащата се на ответника част съобразно квотите в съсобствеността.

Следва да се посочи, че в хода на производството по делото, с отговора на исковата молба, ответникът представи доказателства, че е заплатил 3 процесната сума в размер на 620 лева ведно със законната лихва. От една страна цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса.

При това положение спорът по делото се съсредоточава относно направените по делото разноски. От ангажираните от страна на ищцата доказателства се установи, че на 27.07.2023 г. е изпратено чрез куриер уведомително писмо до ответника, но той е отказал да получи пратката. От показанията на разпитания като свидетел по делото Никола Стоянов Солаков се доказа, че лично е уведомил ответника за дължимите разноски по повод извършения ремонт на покрива на сградата. С оглед обсъдените доказателства съдът достигна до извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В такъв случай и доколкото исковата претенция се отхвърля поради изпълнение в хода на процеса, то право на разноски има ищцата. Съобразно представените по делото доказателства ищцата е направила разноски в общ размер на 545,80 лева, от които 45,80 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. К., ЕГН **********, срещу П. В. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 620 лева /шестстотин и двадесет лева/, представляваща припадаща се част за ответника от стойността на осъществен от ищеца ремонт на покрив, комини и улуци на сграда с идентификатор *****, с административен адрес: гр. П., бул. "Х.Б." №..., в която сграда страните са собственици на самостоятелни обекти, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /05.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, поради осъществено цялостно погашение на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. В. М., ЕГН **********, да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, сума в размер от 545,80 лева /петстотин 4 четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5