Решение № 6396 от 09.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6396 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110149720 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 268941/22.08.202 г., о т „**********, ********, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. срещу В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ************* 1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2007.97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 245.80 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г., изчислена върху главница от 2009.97 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4 8 . 7 6 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 9.20 лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени върху главница от 48.76 лева за които суми има издадена Заповед № 10396/05.04.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17325/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № 4000298683, за топлоснабден имот *************

2. срещу С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес: ************* 1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 669.32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 81.93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г., изчислена върху главница от 669.32 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1 6 . 2 6 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3.06 лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени върху главница от 16.26 лева за които суми има издадена Заповед № 10396/05.04.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17325/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № 4000298683, за топлоснабден имот *************

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственик на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес:

*************. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия.

Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответниците за процесния период, количество и за процесния обект, а 2 ответниците не са заплатили количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16334/16.04.2007 г., като същите не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******, IBAN: ****** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците чрез особения си представител оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорват ответниците да са наследници на Д. П.а. Оспорва да се дължи лихва. Прави възражение за давност.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

Ответниците се представляват от особен представител. Поддържа отговорите на исковите молба. Моли да се отхвърлят исковетеТретото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 8240/18.02.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 87-95 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване 3 правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 8240/18.02.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 87-95 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представеният акт за сключен граждански брак, на 20.12.1981 г. В. К. П., роден на ***** г. и Д. В. С., а по мъж П.а, родена на * г., са сключени граждански брак (л.176 от делото).

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот, на 25.03.1991 г. В. К. П. и Д. В. П.а, като съпрузи, по време на брака, са купили, апартамент с адрес: ***** (л. 16 от делото). Същият апартамент е идентичен с процесния. Тъй като е придобит по време на брака, апартаментът представлява съпружеска имуществена общност (СИО), на основание чл.19 СК (1985 г.).

Видно от представеното удостоверение за наследници Д. В. П.а е починала на 26.02.2017 г. като омъжена. Оставила е като свои законни наследници В. К. П. и С. В. П. (л.173 от делото).

При това положение ответниците са наследници на Д. В. П.а. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответниците, че не са приели наследството или са го приели по опис, поради 4 което е налице законовата презумпция, че е наследник (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.).

Със смъртта на Д. В. П.а СИО се прекратява, на основание чл.27, ал.1 вр. чл.44, т.1 СК (2009 г.). При това положение 1/2 идеална част е за ответника В.

К. П., а останалата 1/2 идеална част е в имуществото на наследодателя Д. В.

П.а. Тази 1/2 ид. ч. се разпределя по равно между двата ответниците, като наследници съпруг и дете, на основание чл.5, ал.1 и чмл.9, ал.1 ЗН.

Следователно всеки един от двамата ответниците е получил по наследство 1/4 от процесния апартамент.

Така ответникът В. П. има 1/2 ид.ч. придобито по време на брака и след неговото прекратяване и 1/4 ид. ч. по наследство. Общо има 3/4 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот.

Другият ответник С. П. има 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот.

С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са съсобственици на процесния имот, като такива представляват потребители на топлинна енергия.

Като съсобственици на основание чл.30, ал.3 ЗС са задължение да понасят ползите и тежестите от вещта, съобразно тяхното право на собственост. Ето защо ответниците отговарят спрямо ищеца спрямо тяхната част от съсобствената вещ.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 149-155 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има 5 сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.