Решение № 1227 от 12.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 12.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201153 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.З.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Т. против Електронен фиш серия К № 3074892 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна, както и за присъждане на сторените по делото разноски. С допълнително писмено становище с вх. № 21818/18.03.2022 г. от адв. Д.Т., с пълномощно по делото, се поддържа жалбата и се излагат допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за недоказаност на деянието. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за 1 измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М.З.Н., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 01.02.2022 г. съгласно справката от системата АИС АНД на лист 16 от делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 07.02.2022 г. съгласно датата на пощенското клеймо, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.09.2019 г. в 11:54 часа в гр.Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ до № 63 жалбоподателката М.З.Н. управлявала собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** със скорост на движение от 79 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 82 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 79 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателката Н. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3074892, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (лист 58 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.

От Протокол № 8-32-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол 2

TFR1-M (лист 61 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство с № 648 е преминало последваща метрологична проверка на дата 26.10.2018 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-25521/26.09.2019 г. (лист 59 от делото) се установява, че на дата 25.09.2019 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 16491 до 16514, с начален час на работа 11:30 ч. и краен час на работа 15:28 ч. и с място на контрол гр.

Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 63 в посока от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 16494 от радар TFR1-M № 648 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 82 км/ч, а заснемането е извършено на 25.09.2019 г. в 11:54 часа.

Възраженията срещу доказателствената стойност на статичните изображения поради липса на подпис съдът намира за неоснователни, поради което ползва снимковия материал при постановяване на решението си и приема, че на същия следва да бъде призната доказателствената стойност съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Възражението на жалбоподателя за необходимост от подпис не намира легална опора, като в тази връзка следва да се отбележи, че за използването на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, включително и за изготвяните при работата им статични изображения във вид на снимков материал има изрична нормативна уредба с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това прави неприложимо търсената от жалбоподателя аналогия с други нормативни актове и привнасянето на правила от тях, които не са предвидени досежно изготвяните от АТСС снимки. Съгласно чл. 16, ал. 3 вр. с ал. 1 от Наредбата данните за нарушенията се предоставят като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, но без да е предвидено задължение за неговото подписване от определено длъжностно лице. Конкретно разпоредбата на чл.163, ал.7 от НПК касае изземване на компютърни информационни данни, които са открити у трето лице, което съществено се различава от процесната хипотеза по изготвяне на снимковия материал от АТСС. По тези съображения разгледаното възражение е неоснователно.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката М.З.Н.. Установява се още, че лицето А.В.Ш. е посочено като подал/получил свидетелството за регистрация.

От писмо с вх. № 31107/18.04.2022 г. от директора на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив (лист 63 от делото) се изяснява, че към дата 25.09.2019 г. административен адрес бул. „Санкт Петербург“ № 63 попада в границите на град Пловдив, а 3 разрешената максимална скорост за водачите на ППС на посоченото място и към тази дата е 50 км/ч.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Санкт Петербург“ до № 63; датата – 25.09.2019г.; точният час на извършване на нарушението – 11:54 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят М.З.Н.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 79 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посоченото в жалбата обстоятелство – дата на издаване на ЕФ, не попада сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от нормативно установено задължително съдържание на електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Не се споделя твърдението, че непосочването на дата на издаване на електронния фиш препятства преценката за спазване на давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

Съдът служебно следи за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 25.09.2019 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д.

№ 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3годишен давностен срок, който в случая е бил и прекъснат с образуването на съдебното производство.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране 4 на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Процесното нарушение е извършено на 25.09.2019 г., от който момент тече и тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК, като видно преценката за спазването на давностните срокове, противно на твърдяното от жалбоподателя, не е препятствана, поради което разгледаното възражение е неоснователно.

Разпечатката съдържа 34 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3299a5d4-a774-425e-87b7-a6c09277d595