Решение № 1074 от 15.11.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2137/2023
- Вид
- Решение № 1074
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- ТИНА РОСЕНОВА МАЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.196, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1074 гр. Кюстендил, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520102137 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.415 от с.к.
Делото е образувано след постановено решение № 98/05.10.2023 г. по гр. д. № 2111/2023 г. по описа на ВКС, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влязло в сила решение № 123 от 27.02.2018 г., постановено по гр. д. № 407/2017 г. по описа на КРС и делото е върнато на КРС за ново разглеждане от друг състав от стадия по насрочване и провеждане на открито съдебно заседание, като в мотивите си ВКС посочва, че са налице предпоставките от фактическия състав по чл.303, ал.1, т. 5 от ГПК за отмяна на решението на КРС, доколкото поради допуснати нарушения на процесуалните правила е било нарушено правото на участие на молителя в производството по делото - лично или чрез надлежно упълномощен представител, поради нередовно призоваване, като в противоречие с процесуалните правила било проведено и връчването на съдебното решение на ответника.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от изпълнителния директор Г.
Х. Б., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез процесуален представител юрк. А. Т., подадена против Л. С. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **, община „**“, бул. „**“ № **, вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч.гр.д.
№2386/2016 г. по описа на КРС, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл.414 от ГПК срещу 1 същата било депозирано възражение от ответника, което обусловило интереса на ищцовото дружество да предяви настоящия иск, с който да установи вземането си по исков път. Излагат се подробни съображения относно обстоятелството, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, поради което за него важали разпоредбите на действащото за посочения от ищеца период законодателство в областта на енергетиката, както и приложимите към онзи момент Общи условия, съгласно които бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С оглед наведените в исковата молба твърдения и доводи, се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2770, 19 лева, от които 2473, 42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г., както и сума в размер на 232,27 лева - законна лихва за забава от 30.11.2014 г. до 16.08.2016 г. и сума в размер на 55, 75 лева, дължима за разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. и сума в размер на 8, 75 лева - законна лихва за забава за периода от 30.11.2014 г. до 16.08.2016 г., ведно със законната лихва от 27.09.2016 г. до окончателно изплащане на сумите. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
Конституираното на стрА.та на ищеца трето-лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало становище по делото.
В хода на съдебното дирене ищцовото дружество не изпраща представител в проведените открити заседания. В писмени молби пълномощникът му заявява, че поддържа исковата молба, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника, в случай на евентуалност възразява, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Иска се обявяването на посочени от ищеца обстоятелства като безспорни по делото, което искане беше оставено без уважение.
Ответникът се явява лично в първото проведено открито съдебно заседание. В хода на процеса упълномощава адв. А. Д.. Процесуалният му представител, в депозирани по делото молби, поддържа, че производството следва да бъде прекратено поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба. Възразява срещу изслушването на изготвените експертизи, тъй като счита, че са налице предпоставките на чл.22, ал.1, т.5 ГПК.
Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Пред съда са изслушани вещите лица, изготвили съдебно-счетоводна и техническа експертиза по гр. д. № 407/2017 г. по описа на КРС.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа стрА., следното:
2
От приложеното ч.гр.д. № 2386/2016 г. на КРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2/03.01.2017 г., по силата на която длъжникът бил осъден да заплати на заявителя и настоящ ищец, сумите, както следва: 2529, 17 лева - главница, дължима за предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **, обл. **, общ. „**“, бул. „**“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, аб. ******, както и сума в размер на 241,02 лева - лихва за периода от 30.11.2014 г. до 16.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 55,40 лева за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от незаплатено задължение за доставена от дружеството, но неизплатена топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **, обл. **, общ. „**“, бул. „**“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, аб. ******. Заповедта била връчена на длъжника ответник в настоящото производство на 17.01.2017 г. и на 30.01.2017 г. последният депозирал възражение, за което заявителят бил уведомен на 15.02.2024 г., като му била указА. възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, въз основа на което на 10.03.2017 г. била подадена исковата молба, инициирала образуването на производството по гр. д. № 407/2017 г. по описа на КРС, продължение на което е настоящото.
По делото няма обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Видно от приложения по делото Нотариален акт от 15.12.1987 г. за собственост върху жилище /апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „***“, блок №*, кв.*** м. **, град **, с № ***, том XXXIII, дело № 1063/1987 г. на нотариус при Софийски районен съд, Л. С. Г. е собственик на апартамент №**, находящ се на *** етаж в сградата на ЖСК „***“, блок №*, вх. * на адрес бул. „**“ №**, м. **, град **. От удостоверение от „ГИС-София“ ЕООД с изх. № 68-00-1804/05.01.2012 г. се установява, че жилищна сграда – блок * на ЖСК „***“, в район „**“ – *** община, отговаря на настоящ адрес: бул. „**“ №** с вх.* и вх.*. Следователно се налага извод, че ответникът в процесния период е бил собственик на индивидуализирания в исковата молба имот, находящ се на посочения адрес, което обстоятелство и не се оспорва от същия.
Представено е и неоспоредно от другата стрА., заявление-декларация от Л. С. Г. до директора на ТР „София - изток“, с което същият е поискал да бъде открита партида за имота, намиращ се на "**" **, ап.**, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град **.
Видно от приложените по делото договор № ****/**.**.**** г., сключен между „Техем Сървисиз“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. ** бул. „**“ № **, вх.*, представлявА. от Г. Д. М., декларация по чл.54, ал.2, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването, подписА. от последния, както и Протокол от Общо събрание на етажните собственици за избор на дружество, извършващо 3 дялово разпределение, ведно със списък на етажни собственици към него Приложение 1, между страните по договора е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топа вода и изготвяне на индивидуални сметки, по отношение на сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот.
Констатира се, че имотът на ответника е бил топлоснабден.
Приложени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град **, публикувани в централен ежедневник, по законоустановения ред, за които се констатира, че същите са били действащи към процесния период и са обвързвали клиентите на дружеството.
Представен е Договор от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ АД като възложител и „Техем Сървисиз“ ЕООД като изпълнител, съгласно който последният приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост (СЕС) или в сграда с повече от един потребител в град **, описани в Приложение 1. Отбелязано е, че договорът се сключва за срок от три години. Не е приложено посоченото Приложение 1, от което да е видно, че СЕС, в която се намира процесният топлоснабден имот се обхваща в предмета на договора, но с оглед по-горе посочения договор, сключен между преразпределителното дружество и въпросната етажна собственост, действителността на правоотношението може да се презюмира и не е предмет на изследване по делото.
Приложени са още документ за суми на абонат ******, съобщение към фактура ********, обезпечителна заповед, НА за учредяване на договорна ипотека от 14.02.2007 г., писмо-покА. от "Топлофикация София" ЕАД до Л. , ведно с известие за доставяне към него, получено от последния на 15.11.11 г., НА за покупко-продажба от 24.04.2015 г., както и удостоверение от Агенция по вписванията от 18.01.2016 г. и справка от ТР.
От изслушването на вещите лица и изготвените от тях заключения по съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 27518/22.11.2017 г. и съдебнотехническа експертиза с вх.№ 25931/06.11.2017 по гр. д. № 407/2017 г. по описа на КРС се установява следното:
Въз основа на посоченото от в.л. Т. става ясно, че размерите на задълженията на ответника към ищцовото дружество, според записите в счетоводството на последното, съвпадат с претендираните в предходното, респ. и в настоящото производство. Отчетено е частично плащане от стрА. на клиента през месец юли 2015 г. Други плащания не са констатирани, такива не твърди да е извършвал и ответникът. Вещото лица Т. заявява пред съда, че изцяло поддържа изготвеното от нея експертно заключение по съдебносчетоводната експертиза, като уточнява, че е ползвала данни от счетоводството на „Топлофикация София" и че част от сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период са платени – за месец юли 2015 г. има 4 частично плащане по окончателната фактура, издадена от ищеца, в размер на 128,80 лева – за енергия за подгряване на вода, както и още едно плащане в размер на 1,26 лева – за такса дялово разпределение за същия месец.
Отбелязва, че след приспадане на тези изплатени суми се получава сума за топлинна енергия БГВ от 359,20 лв., а за топлинна енергия за отопление – 2 114,22 лв. Общо дължимата сума за главница се равнява на 2 473,42 лв., а за дялово разпределение – 55,75 лв. Експертът заявява, че на база тези суми и съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия е изчислила законната лихва в таблица №5 от заключението.
В изготвеното по гр. д. № 407/2017 г. по описа на КРС, заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза като „обстоятелства в процесния имот“ в.л. Б. е посочил, че по данни на ФДР в имота има 2 бр. пломбирани водомери за БГВ /битова гореща вода/ с визуален отчет и 4 бр. отоплителни тела с топлоразпределители с визуален отчет. Няма данни за лицата в имота и за общия проектен брой и характеристиките на отоплителните тела в имота.