Решение № 174 от 01.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. М., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение№714/30.12.2025година постановено по гр.д.

№1452/2024година РС М. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.

Т. С., от гр. М., и Л. Т. Л., от гр. С., че Л. Л. К., от гр. С., и В. Л. К., от гр. С., , СА СОБСТВЕНИЦИ НА складово помещение, на площ от 8.90 кв.м. представляващо част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., собственост на ищците, с адрес на имота: гр. М., ул. „С.“ № **, ет. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.10.65, което складово помещение заема югозападния ъгъл на обекта при граници: от изток-стая от жилището на първия етаж, от запад-двор, от север- помещение от жилището на първия етаж, от юг - търговската зала /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.2/ на ответницата В. Т. С., намираща се откъм ул. „С.", като В. Т. С. и Л. Т. Л. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на Л. Л. К. и В. Л. К. собствеността върху посоченото складовото помещение и са присъдени направените в процеса разноски по водене на делото.

1

Недоволни от така постановеното решение са останали В. Т. С. и Л. Т.

Л. и чрез пълномощника адв.В. И. от МАК и са обжалвали същото в предвидения в закона срок като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата си твърдят, че искът е неоснователен , тъй като ищците не са доказали,че са собственици на процесното складово помещение и , че вече ответницата В. С. е придобила по давностно владение по чл.79 от ЗС собствеността върху този склад.

Молят съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и отхвърли исковата претенция като неоснователна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил ОТГОВОР на въззивната жалба От Л. Л. К. и В. Л. К. и двамата от гр. С., представлявани от К. И. Б., адвокат в АК – М. с изложени доводи за нейната неоснователност.Жалбата е подробно мотивирана.Допълнително са изложени доводи и в писмени бележки.

Моля с въззивното решение да бъде потвърдено като правилно Решение рег.№ 714 от 30.12.2025 г, на Районен съд-М. и на ищците да се присъдят направените за въззивната инстанция разноски

Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбите оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.108 от ЗС за установяване собствеността по отношение на СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, на площ от 8.90 кв.м. представляващо част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., собственост на ищците, с адрес на имота: гр. М., ул. „С.“ № **, ет. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.10.65, което складово помещение заема югозападния ъгъл на обекта при граници: от изток-стая от жилището на първия етаж, от запад-двор, от север- помещение от жилището на първия етаж, от юг - търговската зала /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 2

***.10.65.2/ на ответницата В. Т. С., намираща се откъм ул. „С.", За да постанови атакуваното решение и РС е приел че ищците са съсобственици на недвижимия имот, находящ се на първия етаж, включително и на процесната част от имота, по силата на придобивна сделка.От разпитаните в качеството на свидетели лица. е установява, по безспорен и категоричен начин, че действително ответниците /вторият ответник е установено, че пребивава в тази част от имота/, владеят процесния имот, без да имат основание за това, без която предпоставка иска не би бил основателен, което обуславя и уважаването на иска за предаване владението върху имота на ищците.

Имайки предвид гореизложеното, МРС е постановил решението си.

МОС напълно споделя доводите изложени от първоинстанционния съд и при условията на чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния отделно от това излага следните свои съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че Л. Л. К. и В. Л. К. са подали искова молба, в която молят съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, В. Т. С. и Л. Т.

Л. че Л. Л. К. 3 и В. Л. К. СА СОБСТВЕНИЦИ НА: СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, на площ от 8.90 кв.м. представляващо част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., собственост на ищците, с адрес на имота: гр. М., ул. „С.“ № **, ет.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.10.65., което складово помещение заема югозападния ъгъл на обекта при граници: от изток-стая от жилището на първия етаж, от запад-двор, от север-помещение от жилището на първия етаж, от юг - търговската зала /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.2/ на ответницата В. Т. С., намираща се откъм ул. „С. и да бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението върху складовото помещение

Заявили, че са собственици на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***.10.65 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М. с адрес: гр. М., ул. „С.“ № **, целият с площ 428 кв.м и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - с идентификатор ***.10.65.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М., с адрес на имота: гр.

3

М., ул. „С.“ № **, ет.1, намиращ се в сграда с идентификатор ***.10.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.10.65.,Част от първия етаж, собственост на ищците, е и складово помещение, на площ от 8.90 кв.м., заемащо югозападния ъгъл на обекта, при граници: от изток-стая от жилището на първия етаж, от запад-двор, от север-помещение от жилището на първия етаж, от юг - търговската зала /самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.2/ на ответницата В. Т. С., намираща се откъм ул. „С.“.

Входът на складовото помещение се намира от северната му страна.

Двамата ответници били зазидали вратата на складовото помещение и отворили вход от юг, с което присъединили това помещение към търговската зала на магазина.По този начин отнели част от собственото на ищците жилище и възможността да ползват /владеят/ като собственици тази част от него.

Установено е по делото, че самостоятелен обект в сграда - с идентификатор ***.10.65.1.1 е бил собственост на Л.М.Й. и В. П.Й. праводатели на страните в производството. Те са се снабдили с констативен Нотариален акт по документи, съставен на основание чл.587, ал.1 от ГПК - № 141, т.1, рег.№ 2445, дело № 84 от 09.07.2014 г. на нотариус И.Ф., рег. № 112 и р-н на действие - РСМ.

С нотариален акт за покупко- продажба № 185, т.1, дело № 363/93 г. на РСМ, собствениците Л.М.Й. и В. П.Й. са прехвърлили половината от поземления имот и втория етаж от сградата на Т.Л.М., като отделно са му учредили, и правото да надстрои трети етаж върху двуетажната сграда, а също и магазин между жилищната сграда и улицата.

Същият е построил процесният магазин, съгласно одобрен проект, в периода 1993-1996 година.Сделката и строежът на магазина са осъществени по време на брака на Т.Л.М. със З.В.М., при което последната с придобила също права върху имотите.

С нотариален акт за покупко-продажба № 142, т.1, рег.№ 2449, дело № 85 от 09.07.2014 г. двамата собственици Л.М.Й. и В. П.Й. са прехвърлили идеална част от поземления имот и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.10.65.1.1 на Л. Л. К..

Установено е по делото, че Т.М. / син на Л. и В. Й./ е починал на 04.11.2010 г.

4

На 06.10.2016 г., с Нотариален акт за дарение № 6, т.У1, рег. № 9702, дело № 645 от 06.10.2016 г. на нотариус В.Т., рег.№ 596 и р-н на действие - РСМ, вписан в СВ, с вх.рег. № 5863 на 06.10.2016 г., акт № 127, том 15, дело № 2402/2016 г., З.В.М. и Л. Т. Л. са дарили на В. Т. С. собствените си общо 5/6 идеални части, от терена, втория етаж на жилищната сграда и магазина, като след сключената сделка В. С. придобива изцяло собствеността върху тях.

Безспорно е и обстоятелството, че с нотариалния акт от 1993 година, собствениците на имота Л.М.Й. и В. П.Й., прехвърляйки половината от своя имот и втория етаж от къщата на своя син Т.Л.М., са му учредили и правото да настрои трети етаж върху двуетажната жилищна сграда, а също и да построи магазин между жилищната сграда и улицата.

Към онзи момент, т.е. през 1993 година, Л.М.Й. и В. П.Й. са били изключителни собственици на целия имот.

Установено е че на 27.05.1993 година е издадено Разрешение за строеж № 112 на Т.Л.М. за изграждане на механа и магазин в процесния имот.

С Разрешение за строеж № 112 от 27.05.1993 г. на Т.Л.М. от Община М. му е разрешено да построи механа и магазин в парцел XI, квартал 29 в град М. на ул. „К.” № **, съгласно одобрени проекти на 26.05.1993 г. от арх. Е.Д..

Собствеността на първият етаж от сградата, където е разположено складовото помещение е останала на Л.М.Й. и В. П.Й.

С Акт за узаконяване № 85 от 20.10.1995 година е узаконена стопанска постройка - Кафе - аперитив и магазин за хранителни стоки след изменен одобрен проект за такива.

В проектът за узаконяване на магазина е посочено, че е увеличено застроителното петно на едноетажната пристройка и тя е с размери в план 9,10/5,10 м и височина 2,66 м. Площта и е 46,41 м2. В акта за узаконяване е описан и изградения подземен етаж с размери 14,85/9,50/5,50 м и височина 2,50 м. В акта за узаконяване не фигурира нищо за складовото помещение от двуетажната жилищна сграда. Разрешението за ползване № 331/11.09.1996 г. е за обект: „Кафе -аперитив и магазин за хранителни стоки”.

Собственост на Т.Л.М. е втория етаж от сградата и новопостроената търговска сграда - кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните 5 е дали ищците са собственици на сграда с идентификатор ***.10.65.1.1. и че процесното помещение е било част от сграда с идентификатор ***.10.65.1.1., както и че фактическата власт в момента се осъществява от ответниците и дали и след 1993 година собствеността върху помещението е преминала върху В. С., а преди това върху нейните праводатели.

За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се установи, че ищецът е собственик, че имота се владее от ответника и това владение е без правно основание.

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Според разпоредбата на чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът сам се откаже от него . Следователно, ако се установи, че ответниците са придобили правото на собственост върху спорния имот, то ищцата е изгубила правата си върху него.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че до 1993 година спорното помещение е било част от жилищната сграда на два етажа, която е била собственост на Л.М.Й. и В. П.Й.. Двамата са били собственици и на терена, върху който е построена сградата.

С нотариален акт за покупко-продажба № 185, т.1, дело № 363/93 г. на РСМ, собствениците Л.М.Й. и В. П.Й. са прехвърлили половината от поземления имот и втория етаж от сградата на Т.Л.М., като отделно са му учредили и правото да надстрои трети етаж върху двуетажната сграда, а също да построи магазин МЕЖДУ жилищната сграда и улицата.

Магазинът е описан в т.1.1 на нотариалния акт като сграда за търговия и площта му от 47 кв.м.Тази площ съответства точно на площта по акта за узаконяване /и не включва процесното помещение.

Процесното помещение е на площ от 8.90 кв.м,, която не е включена при сделката в площта на магазина.

Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде 6 установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я държи за себе си. Когато по отношение на имота е налице съсобственост и единият от съсобствениците претендира да е придобил изцяло собствеността на основание давностно владение, то намерението му да свои вещта следва да е демонстрирано явно и несъмнено по отношение на другия съсобственик.