Решение № 412 от 02.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Плевен, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430201351 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № P- 006066 от 26.06.2024г. на *** на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на „***“ ООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. М. П. с ЕГН:

********** – ***, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди / лева за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и адв.Б. П. от АК-София с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган *** на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се представлява.

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка по тема „ЗИИП-ПИ-ЗПК“ на 20.03.2024 г. в офис за кредити с адрес: ***, стопанисван от търговеца е установено следното: В обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер до 3 000,00 лв. от "***" ООД чрез кредитен посредник: "***" ЕООД с ЕИК *** ***. В момента на проверката са предоставени за преглед 4 броя договори за потребителски кредит, както следва: 1. Договор № 1071924/15.02.24г.; 2. Договор № 1066975/05.12.23г.; 3. Договор № 1072683/27.02.24г.; 4. Договор № 5008328/22.12.23г.

В чл.19, ал.1 от договорите е посочено: „Кредитополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Кредитора, минимум едно от следните обезпечения:

- минимум две физически лица - солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните неизчерпателни изисквания: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има — кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“. Солидарните длъжници се посочват от настоящия договор за потребителски кредит или - Банкова гаранция с бенефициер - Кредитополучателят, за сумата „Обща стойност на плащанията“, посочена в преамбюла на договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

Съгласно чл.19, ал.2 от договорите: „Страните се споразумяват, че при неизпълнение на задължението си по чл.19, ал.1 да предостави обезпечение, Кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на ……..лв.

Неустойката се заплаща от Кредитополучателят разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски, като към размера на вноските, посочени в „Месечна погасителна вноска“ в преамбюла на договора, се добавя сумата в размер на…….лв. месечно. Посочената неустойка се дължи и ако Кредиторът не приеме предложеното обезпечение по т. 1 поради неговата ненадеждност“.

По описаните договори в КП не е изпълнено задължението по чл.19, ал.1 за предоставяне на обезпечение.

С КП К-2739062 е наредено на 09.04.24г. да се предоставят копия на: 1.

Договор № 1071924/15.02.24г.; Договор № 1066975/05.12.23г.; Договор № 1072683/27.02.24г.; Договор № 5008328/22.12.23г. ведно с погасителен план, СЕФ, РКО, ПКО, уведомление; 2. Бланка на типов договор; 3. Информация за брой сключени договори в офиса за периода м.09.23г. до момента; 4.

Информация по колко от тях е изпълнено задължението по чл.19, ал.1 от договорите /да се приложат доказателства/.

На 24.04.24г. с ППД К-0133482 са предоставени изисканите документи и информация. В Писмо с Изх.№ 884/05.04.24г. кредиторът предоставя 2 информация, че за периода 01.09.23г. до 20.03.24г. в офиса в гр. Плевен са сключени 570 броя договори за потребителски кредит. По нито един от тях не е изпълнено задължението по чл.19, ал.1 от договора.

На 07.05.24г. е изпратена покана с Изх.№ Р-03-690 на 22.05.24г. в 14.30ч. кредиторът да предостави на ел. поща *** или в КЗП-Плевен, *** становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на неустойката по чл.19 от договорите за предоставяне на обезпечение в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори /ДПК/ № 5008328/22.12.2023 г., ДПК № 1066975/05.12.2023 г.; ДПК № 1072683/27.02.2024г., ДПК № 1071924/15.02.2024 г.

На 21.05.24г. чрез куриерска фирма е получено становище с Изх.№ 927/20.05.24г., че неустойката по чл. 19 от договорите не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/. Становището е заведено с Вх.№ Р-03690/21.05.24г.

От съдържанието на предоставения договор за потребителски кредит № 1071924/15.02.2024 г. е констатирано следното:

- по чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК - съгласно Договора заемната сума е 1200 лв., размерът на погасителната вноска - 195,64 лв., общата дължима сума 1369,48., срок на договора - 7 месеца, фиксиран ГЛП 41,00%; такса забава при просрочени плащания за всеки ден просрочие 0,50%; ГПР 49,65%; месечна неустойка / в случай, че се дължи/ - 183,97 лв.; общ размер на неустойка по чл.19 от договора - 1287,79 лв.; обща стойност на плащанията / с включена неустойка по чл.19/ - 2657,27 лв. В погасителния план към договора в колона „6“ е включена неустойка по чл.19 в размер на 183,97 лв., а в колона „7“ сума за плащане - 379,61 лв.

В конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 19, ал.1 във връзка с чл. 19, ал.

2 от договора, която е в размер на 183,97 лева месечно или 1287.79 лева общо.

Неустойката е предвидена в случай, че в срок до три дни от сключване на договора длъжникът не представи посоченото в чл. 19, ал. 1 обезпечение- 2 физически лица, които трябва да отговарят на посочените в чл.19, ал.1, т.1 изисквания или банкова гаранция.

Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавитечленки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

3

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР 49,65% е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 1287.79 лв, размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон.

Неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители / 2 физически лица - солидарни длъжници/ или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - до 3 дни от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите /солидарни длъжници/ в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените и функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 200 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 1287.79 лв., т. е. в размер надвишаващ главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи 4 получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от сключване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като в погасителния план освен периодичните вноски са включени и вноски с неустойка, т. е. води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.