Решение № 51 от 25.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. Д. против Решение № 1462/ 05.12.2024 г. по гр. д. № 3026/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са обявени за относителни недействителни по отношение на Н. С. С. следните сделки:

Договор за дарение от 13.05.2022 г., сключен с НА № **, т. **, д. № ***/ 2022 г. на нотариус с рег. №*-Л.Т. в частта, в която А. А. Д. дарява на баща си А. Х. Д. следния недвижим имот, описан в т. I.2, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************** по КККР на гл. П. с адрес на имота: гр. П., район „Ю.“, ул. „С.“ №**, бл.****, вх.*, ет.*, ап.***, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор **************, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 92. 02 кв. м., ведно със съответните идеални части от 1 общите части на сградата и съответното право на строеж;

Договор за дарение от 13.10.2022 г., сключен НА № **, т. **, нот. д. № ***/ 2022 г. на нотариус с рег. №***-В.Б. в частта, в която А. Х. Д. дарява на дъщеря си М. А. Д. гореописания недвижим имот.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 135 ЗЗД за уважаване на предявения иск. Излагат се доводи, че страните по процесните сделки не са имали намерение да увредят интересите на кредитора - ищец, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след извършване на атакуваните сделки. Приобритателите по посочените сделки живеят в С., поради което не са били запознати със задължението на А. А. Д., а освен това последната притежава друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

Служебно конституираните при условията на чл. 265, ал. 2 ГПК като жалбоподатели А. Х. Д. и М. А. Д., уведомени за въззивното производство на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, не взимат становище по жалбата.

Въззиваемият Н. С. С. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Н. С. С. е предявил против А. А. Д., А. Х. Д. и М. А. Д. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършените от длъжника А. А. Д. и последващия приобритател А. Х. Д. транслативни сделки.

По делото не е спорно, че със Запис на заповед от 31.03.2017 г. А. А. Д. се е задължила безусловно и без протест да заплати на Н. С. С. сумата от 10 000 лв. на 30.06.2017 г. и на посочения адрес - гр. П., ул. „П.“ №*, ет.*.

Не е спорно също така, че с покана, връчена на 06.02.2019 г., ищецът Н.

2

С. С. е предявил за плащане на А. А. Д. издадения от нея запис на заповед , като е посочил банкова сметка, по която същата да бъде преведена.

Въз основа на посочения запис на заповед по ч. гр. д. № 15839/ 2022 г. на РС - П. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.11.2022 г. против длъжника А. А. Д. за сумата от 9 900 лв. ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 02.11.2022 г.

С Договор за дарение от 13.05.2022 г., сключен с НА № , т. ** , д. № ***/ 2022 г. на нотариус с рег. №*-Л.Т. А. А. Д. е дарила на баща си А. Х. Д. следния недвижим имот, описан в т. I.2, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************** по КККР на гл. П. с адрес на имота: гр. П., район „Ю.“, ул. „С.“ №**, бл.****, вх.*, ет.*, ап.***, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор **************, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 92. 02 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж.

На 13.10.2022 г. е сключен и договор за дарение, обективиран в НА № **, т. **, нот. д. № ***/ 2022 г. на нотариус с рег. №***-В.Б., с който А. Х. Д. дарява на дъщеря си М. А. Д. горепосочения недвижим имот.

При така установените факти по делото изводът на окръжния съд за основателност на предявения иск е правилен. Искът по чл. 135, ал. 1 ГПК е средство за защита на кредитора срещу действията на длъжника, които застрашават удовлетворяването му. Правна последица от уважаването му (обявяване на увреждащата сделка за относителна недействителна по отношение на кредитора) е връщане на имущественото благо в имуществото на длъжника. Уважаването на иска е предпоставено от наличието на следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор, длъжникът да се е разпоредил със свое имуществено благо, длъжникът да е знаел за увреждането (че има парично задължение към кредитора), а когато атакуваната сделка е възмездна – приобритателят също следва да е знаел за увреждането. Според чл. 135, ал. 3 ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако длъжникът и лицето, с което е 3 договаряло, са действали с намерения да го увредят.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, определящи предметния обхват на въззивната проверка съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, спорът между страните е концентриран относно знанието на ответниците за задължението на А. А. Д. спрямо ищеца към момента на извършване на процесните сделки. Знанието за увреждане като елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е налице, когато длъжникът и третото лице, с което договаря, имат представи относно наличието на вземане срещу длъжника, така и че с конкретното действие се намалява имуществото, което служи като обезпечение на задълженията му. По аргумент от разпоредбата на чл. 135, ал.

3 ЗЗД следва, че знанието за увреждане като необходимо условие за уважаване на иска обхваща единствено наличието на представи у длъжника относно възникването на парично задължение, но не и относно неговата изискуемост или съдебното му предявяване. Следователно в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за уважаване на иска е достатъчно длъжникът да е знаел, че има парично задължение към ищеца, като е без значение дали то е било изискуемо или е било предявено по съдебен ред. В случая вземането на ищеца Н. С. С. е възникнало с издаване на записа на заповед от ответницата А. А. Д. на 31.03.2017 г., от което следва, че към датата на извършеното от нея дарствено разпореждане на 13.05.2022 г. тя несъмнено е знаела за съществуването на парично вземане на ищеца и за увреждащия характер на извършеното действие, независимо, че ищецът е предявил вземането си по съдебен ред след извършването му.

По отношение на останалите двама ответници А. Х. Д. и М. А. Д., които са придобили процесния имот на безвъзмездно основание, наличието на знание за увреждащия характер на сделките е правно ирелевантно по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според което знание за увреждане като условие за уважаване на иска е необходимо само при възмездно действие. В този смисъл са разясненията по т. 3 от ТР от 09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които, когато последният приобретател е придобил имуществото безвъзмездно, дори и да е бил добросъвестен, правното му положение е идентично с това на неговия праводател, т. е. искът може да бъде уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките за уважаване на иска. Посочено е още, че когато последният приобретател е придобил безвъзмездно имуществото от праводатели, които също са го придобили 4 безвъзмездно, искът по чл. 135 ЗЗД следва да бъде уважен. В настоящия случай, като се има предвид, че последният приобритател М. А. Д. е придобила имота безвъзмездно, чийто праводател – баща й А. Х. Д. - също го е придобил безвъзмездно, знанието за увреждане не е необходима предпоставка за уважаване на предявения иск, което обуславя основателност на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД при наличие на останалите предпоставки, по отношение на които не е налице спор.

Неоснователно е становището на жалбоподателите – ответници по иска, че не са имали намерение да увредят ищеца. Това е така, тъй като намерението за увреждане като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД е относимо само в хипотезата на извършена преди възникване на вземането увреждаща сделка (чл. 135, ал. 3 ЗЗД), докато в разглеждания случай атакуваното действие е извършено след неговото възникване, при което в зависимост от характера на сделката (възмездна или безвъзмездна) от значение е само знанието за увреждане като обективно съществуващи представи в съзнанието на длъжника и третото лице относно съществуването на вземането.

Неоснователно, на следващо място, се явява и възражението, че с атакуваните сделки не се уврежда кредитора, доколкото длъжникът разполага и с друго имущество. В тази връзка следва да се отбележи, че увреждането е обективен факт, което не зависи от субективното отношение на длъжника.

Увреждане е налице в случаите, когато се намалява възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника, служещо като общо обезпечение на неговите задължения. Кредиторът има право да избере от кое имущество на длъжника да се удовлетвори и поради това всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, уврежда интереса на кредитора, при което е без значение дали длъжникът притежава друго имущество освен това, с което се е разпоредил.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от посочените пороци, поради което, като е уважил предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателката А. А. Д. следва да заплати на въззиваемия Н. С. С. направените във въззивното производство разноски за 5 адвокат в размер на 1300 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1462/ 05.12.2024 г. по гр. д. № 3026/2023 г. на Окръжен съд – П..

ОСЪЖДА А. А. Д. да заплати на Н. С. С. разноски във въззивното производство в размер на 1300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6