Решение № 75 от 18.06.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Разград, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253300600126 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 8/06.02.2024 г. по нчх дело № 580 по описа за 2024 г., РСРазград признал подсъдимата А. Ф. Н. за невиновна в това, че през месец юни 2024 г. в гр. Разград, подавйки сигнал до ОДМВР – Разград, приписала престъпление на Е. Г. З. от гр. Кубрат, а именно: че в качеството си на главен счетоводител на Община Кубрат е злоупотребила с публични средства като си е начислявала и изплащала неоснователно допълнителен или извънреден труд и допълнителни възнаграждения, с което е накърнила доброто й име и е уронила престижа й пред обществото, като тези си действия подсъдимата извършила в качеството си на представител на обществеността по повод изпълнение на функциите - общински съветник в Общински съвет-Кубрат и я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото съдът отхвърлил предявения от тъжителката З. граждански иск срещу подсъдимата Н. за сумата в размер на 5000 лева., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, поради недоказаност.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъдил тъжителката З. да заплати на подсъдимата Н. сума в размер на 1400 лева, представляваща разноски за водене на делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволна от присъдата тъжителката З. я обжалва изцяло с въззивна жалба чрез процесуалния й представител адв. М.. Без да се сочат конкретни 1 доводи, присъдата се обжалва като неправилна, необоснована, постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила.

От въззивната инстанция се иска цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимата Н. да бъде призната за виновна по възведените й обвинения за което да й бъде наложено наказание глоба под средния размер, предвиден в чл. 78а от НК, както и за уважаване изцяло на предявения иск за неимуществени вреди и присъждане на сторените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на подсъдимата и защитника й адв.

Й.. В предоставения за това срок е постъпил писмен отговор от подсъдимата чрез защитника й адв. Й., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на присъдата и присъждане на сторените разноски по въззивното производство.

Жалбата е намерена за редовна.

На основание чл. 320, ал. 4 от НПК до даване ход на делото в съдебно заседание на жалбоподателя е дадена възможност да представи допълнително писмено изложение, за допълване на посочените във въззивната жалба доводи.

В първото по делото съдебно заседание пред настоящата инстанция /12.05.2025 г./, съдът е докладвал постъпилите допълнителни писмени изложения с вх. № 2094 от 13.05.2025 г. от жалбоподателката, в които са изложени съображения за необоснованост на атакуваната присъда за съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като са направени и множество доказателствени искания.

Препис от допълнителните писмени изложения е връчен на защитника адв. Й., като е предоставено достатъчно време за запознаване и изразяване на становище.

В същото съдебно заседание частният тъжител З., чрез своя повереник, подържа въззивната жалба и допълнителното писмено изложение, ведно с направените в него доказателствени искания. Изложено е становище за необходимостта от допускане на всяко едно от доказателствените искания.

В същото съдебно заседание подсъдимата, чрез своя защитник, подържа подадения писмен отговор на наведените в него основания за неоснователност на въззивната жалба. Изразено е становище за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда. Изложени са подробни съображения по всяко едно от направените от частната тъжителка доказателствени искания, като е отправено искане същите да бъдат отхвърлени.

След проведено тайно съвещание и съобразяване становищата на страните, съдът допусна част от доказателствените искания на жалбоподателката за събиране на писмени доказателства и разпит на един свидетел, като допусна и по искане на подсъдимата, събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.

2

Във второто открито съдебно заседание /02.06.2025 г./ и след събиране на исканите от страните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, жалбоподателката З. чрез своя повереник отново поддържа въззивната жалба. По същество се изразява искане за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен предявеният граждански иск. Сочи се, че подсъдимата е излязла извън правомощията предоставени на всеки гражданин да подава сигнА. до компетентните органи, като се изтъква, че същата преднамерено и целенасочено е подала сигнал, в който съзнателно е изложила неверни твърдения. Изтъква се, че подсъдимата без да направи необходимите проучвания е подала сигнал до органите на реда, единствено на база на неформални разговори между няколко лица от общинския съвет и по недоволство на гражданите на общината. Сочи се, че подсъдимата, с оглед на заеманата от нея позиция, е била в състояние да изиска предоставяне на информация от съответните органи преди да подаде своя сигнал срещу частната тъжителка, поради което и същият се явява преднамерен. Счита, че атакуваният акт е немотивиран от страна на първия съд.

Защитникът на подсъдимата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда за потвърждаване на атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че атакуваната присъда е достатъчно добре мотивирана от първия съд. Прави подробен анА.з на събраните по делото доказателства, включително и тези пред настоящата съдебна инстанция. Изтъква, че подсъдимата в качеството й на общински съветник не разполага с правомощия да изисква документи от Общинската администрация, още повече такива, съдържащи лични данни, а също така не разполага и със специални знания за анА.з и оценка на такъв тип справки, касаещи начисляване и изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Сочи, че от извършената проверка от Инспекция по труда е установено, че за процесия период частната тъжителка е получила плащания за положен извънреден труд без да е нА.це заповед от кмета на общината. За констатираните нарушения е била ангажирана административната отговорност на общината. С оглед на това се излагат съображения, че посоченото в сигнала всъщност отговаря на обективната действителност.

Намира за правилни изводите на първия съд, че всеки гражданин, включително и в качеството си на длъжностно лице – общински съветник, има право да сезира компетентни органи, при нА.чие на съмнения, свързани с нарушения на определена дейност. Изтъква се за правилен и извода на съда досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В лично качество подсъдимата заявява, че поддържа становището на защитника си.

В последната си дума подсъдимата Н. заявява, че не се признава за виновна.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените от страните доводи във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло 3 правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства, първостепенният съд е направил определени фактически констатации, които в по-голямата им част се възприемат и от настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата и настоящата съдебна инстанция доказателствени материА., този състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимата А. Ф. Н. е родена на *** г. в гр. Кубрат, български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана. Същата към процесния период е изпълнявала обществена длъжност – общински съветник в Общински съвет на Община Кубрат.

Частната тъжителка Е. Г. З. към инкриминирания период е била назначена и е изпълнявала длъжността главен счетоводител на Община Кубрат.

Между сесиите на Общински съвет-Кубрат и постоянните комисии бил проведен неформален разговор сред общинските съветници - подсъдимата Н.

– председател на Комисия за противодействие на корупцията, свидетелката Н.

Х. М.–Председател на Общинския съвет – Кубрат, свидетеля К. Г. – председател на Комисия за законност, етика, обществен ред и местно самоуправление, както и лицата Н. К. и С. А.. Предмет на проведения неформален разговор били съмнения във връзка с нараснало обществено недоволство за нецелесъобразно изразходване на финансовите средства на Община Кубрат чрез неправомерно начисляване и заплащане на извънреден труд на главния счетоводител на общината - Е. З..

В резултат на този разговор били изискани документи относно съмненията за неправомерно начисляване и изплащане на възнаграждение за извънреден труд – Заповеди на работодател, отчетни форми, Регистър за извънреден труд и др., но такива не били предоставени от частната тъжителка, поради което се засилили съмненията, че въпросният общински служител злоупотребява с положението си.

С оглед на това на 14.06.2024г. подсъдимата Н., в качеството си на общински съветник в Общински съвет - Кубрат, подала сигнал в РУМВР – Разград, Сектор Икономическа полиция, в който, описала, че в процес на обсъжданията в комисии към Общински съвет - Кубрат, постъпили данни, че главният счетоводител на Община Кубрат си начислява извънреден труд без реално същият да е положен. Със сигнала било отправено искане да бъде извършена проверка на частната тъжителка Е. З. за начислени и изплатени работни заплати, допълнителни трудови възнаграждения свързани с полагането на извънреден труд.

Във връзка с подадения сигнал била образувана проверка с № УИ 33000022969/24г. по описа на ОДМВР – Разград, в хода на която от подсъдимата А. Ф.

Н. били снети писмени обяснения, в които заявила, че сигналът по отношение на Е. З. бил по данни на Председателя на Общински съвет на Община Кубрат – Н. М., която получила данните от служители в Община Кубрат. Сигналът 4 бил обсъждан на заседания на Комисията за противодействие на корупцията при Общински съвет - Кубрат, били изискани документи удостоверяващи правомерното заплащане на извънреден труд на Е. З., но такива не били предоставени, което засилило подозренията на Комисията, като в крайна сметка било взето решение да се подаде сигнал до компетентните органи в случая - ОДМВР – Разград за извършване на проверка.

В хода на проверката било снето обяснение и от частната тъжителка Е. З., при което тя узнала за подадения от подсъдимата А. Н. сигнал до ОДМВР – Разград.

В хода на проверката по искане на ОДМВР – Разград била извършена проверка от Държавна инспекция по труда – Разград, при която инспектори установили, че са допуснати нарушения на финансовата дисциплина при полагането, изчислението и заплащането на извънреден труд в Община Кубрат, но се касае за административни нарушения.

Проверката приключила, като материА.те били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Разград.

С Постановление от 14.10.2024г., Прокурор в РП – Разград отказал образуване на ДП, поради липса на престъпление.

След като узнала за подадения срещу нея сигнал от страна на подсъдимата А. Н., частната тъжителката Е. З. се почувствала оклеветена от подсъдимата, което станало повод за подаване на тъжбата.

Въз основа на така изложените и правилно установени фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимата А. Ф. Н. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 4, вр. чл. 147, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на този съд досежно липсата на извършено от подсъдимата А. Н. деяние, което да е съставомерно по посочения текст от НК, са направени след събиране и проверка на всички възможни относими доказателства и доказателствени средства. В частност заключението на районния съд, че инкриминираните в процесната жалба фактически твърдения на подсъдимата, остават извън обхвата на престъплението "клевета", доколкото чрез тях същата е упражнила конституционно гарантираните й права да се изказва свободно и да сигнА.зира компетентните органи при закононарушения, са законосъобразни и се основават на обективна оценка на доказателствената съвкупност, поради което се споделят от въззивния състав.